събота, 31 януари 2009 г.

Телевизиите трябва да се налагат отново

Поглед - 18 стр.
Телевизиите трябва да се налагат отново

Надежда НИКОЛОВА

- Г-н Божков, как и кога ще бъде цифрови зирав реално ефирът в България?
- Срокът за окончателното спиране на аналоговата телевизия за страните членки на Европейския съюз е до края на 2012 г. Ето защо е добре цифровизацията в България да стартира в кратки срокове, след като бъде приет и обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ). КРС вече работи по подготовката на конкурсните книжа, за да може веднага след приемането на законодателните промени да стартира съответните процедури.
- Само един ли ще е собственикът на всички мултиплекси?
- Това зависи изцяло от волята на законодателния орган в България, а именно от Народното събрание. Към момента не може да се даде еднозначен отговор на поставения въпрос, тъй като предстои парламентът да вземе окончателното решение. Като държавен орган КРС е длъжна да приложи разпоредбите на закона, след като той бъде приет.
- По какви критерии ще се избира?
- Критериите за оценка на кандидатите ще са част от конкурсната документация, по която КРС вече работи. Те ще бъдат както финансови, така и технически, и ще бъдат оповестени в определен етап на процедурата. Със сигурност ще се стремим критериите да гарантират участието на сериозни кандидати, които да реализират процеса на цифровизация в срок и съгласно изискванията за високо качество на бъдещите мултиплекси. В момента проучваме и опита на държавите, които вече са провели такива процедури, за да възприемем най-добрите европейски практики. Това се налага, защото процесът е сложен и е свързан с промяна на техническата среда и начина на мислене на хората.
- Какво ще може да се излъчва чрез цифровата мрежа освен телевизия и радио?
- В един мултиплекс освен определения брой телевизионни и радиопрограми може да се добави още възможност за предоставяне на промоционални и рекламни съобщения, да се провеждат кампании за директно информационно обслужване, да се предоставят спешни съобщения, доставки на ваучери по електронен път, банкова информация, участие в лотарии и игри. Вероятно интерес ще представлява и възможността за гласуване в реално време, която мултиплексите също предоставят. Цифровото телевизионно радиоразпръскване позволява и интерактивни приложения като образователни услуги, достъп до ин-тернет, електронно здравеопазване, ползване на програми по заявка и игри, електронна търговия и разплашания, както и широк набор от информационни услуги под формата на указатели, справочни информации, валутни курсове и новини. В този смисъл цифровизацията ще разшири функциите на телевизионното радиоразпръскване и ще го доведе до качествено ново ниво.
- Как ще се избегне вероятността богати, но некачествени телевизии да имат прекомерно влияние в ефира?
- Отговорът на този въпрос касае съдържанието на телевизионните програми и е изцяло в компетентността на Съвета за електронни медии. Операторите на мултиплекси ще са предприятията, които ще се грижат за доставката на качествени телевизионни сигнали по цифров способ.
- Как ще изглежда картата на честотите на България след стартирането на първия етап на цифровизацията у нас?
- Честотната карта на България всъщност вече е ясна по силата на приетия в Женева през 2006 г. цифров радиочестотен план. Този документ представлява основа за прехода от наземно аналогово към наземно цифрово телевизионно разпръскване. За България е одобрен честотен ресурс в обхвати за 13 териториални зони с възможности за развитие в тях на 10 до 14 едночестотни мрежи, които всъщност ще бъдат групирани в съответните национални и регионални мрежи. Няма опасност от смущения на съществуващата на-земна аналогова мрежа, тъй като одобреният от Министерския съвет „План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-Т) в Република България" определя етапите и начините, по които това ще се реализира. Там са упоменати и честотните ленти, използвани от Министерството на отбраната, и етапите за тяхното освобождаване за целите на цифровизацията.
- Наземната цифрова ефирна телевизия ще изземе ли позициите на кабелните оператори?
- В цял свят кабелните и безжичните технологии за разпространение на радио- и телевизионни сигнали съжителстват и имат своите клиенти. Завладяването на пазарни позиции се прави не само чрез използваните технически способи, но и чрез изработването на качествени програмни продукти. В този смисъл, без да съм специалист по съдържанието, бих казал, че на всички участници в този пазар ще им се наложи да утвърждават пшициите си. Със сигурност очакваният ефект е по-високо качество на пренасяните сигнали, оптимизация на спектъра чрез дигиталните технологии и по-голям избор на всеки нас като зрител.
- Какво ще се случи с БТК, след като няма да отдава предаватели на телевизионни и ра-диооператори под наем?
- Към момента БТК има ангажимент да предоставя аналогово телевизионно радиоразпръскване чрез съоръженията за пренос на радио- и телевизионни програми. След провеждането на конкурсните процедури тези задължения ще бъдат вменени на бъдещите оператори на мултиплекси. Знаете, че наскоро БТК заяви намерение и стартира процедура за продажба на преносните съоръжения, която не е финализирана. КРС все още не е дала нужните разрешения за извършване на сделката. В момента анализираме и проучваме заявените намерения и предстои да вземем решение съгласно предвидените в ЗЕС изисквания.
- Какво се случва с търга за четвърти мобилен оператор?
- Тръжната процедура беше прекратена поради липсата на подадени заявления за участие в определения срок. КРС има задължението да управлява ефективно радиочестотния спектър и при наличието на свободен ресурс да го предоставя за телекомуникационни услуги. Направихме необходимото, тъй като имаше заявени намерения. За съжаление процедурата съвпадна и с началото на световната икономическа криза, което накара инвеститорите да преосмислят стратегиите си за развитие. Така или иначе има свободен честотен ресурс и при благоприятни икономически и пазарни условия той отново ще бъде предоставен. Към момента имаме три мобилни оператора, което е класическият конкурентен модел.
- Ще бъдат ли намалени цените на българските мобилни услуги?
- КРС предприе стъпки за намаляване на цените още в началото на 2008 г. и мога да кажа, че страната ни е на второ място в ЕС по снижаване на ценовите нива с 16-18% за миналата година Преди месец регулаторът нотифицира пред Европейската комисия пазарните анализи, в които е разписан регламент за поетапно намаляване на цените до 2010 г. В началото на седмицата КРС получи становище на ЕК, което ни позволява да продължим процеса по въвеждане на европейските практики за въздействие върху пазара. Първите нотификации са успешни, тъй като посочиха, че КРС разполага с необходимия ресурс да разработва самостоятелно пазарните си анализи. Години наред действащите оператори са държали високи ценови нива на услугите и сега ни се налага да вземем по-радикални мерки за овладяване на диспропорциите. Добре е българският потребител да знае, че подобни мерки по отношение на мобилните услуги досега не са прилагани, но вече регулаторът ще има грижата да следи за движението на цените и на всеки две години да изготвя анализи с инструменти за намеса.
***
Веселин Божков е завършил икономическите факултети на Московския и Киевския държавни университети. Специализирал е в Световната банка, в Лондон и в Трибунала за защита на конкуренцията в Мадрид. Хоноруван преподавател в УНСС, Българо-датския колеж по търговия, експорт и маркетинг, доктор по икономика на Руската академия за управление. От ноември 2007 г. е председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а преди това е бил зам.-председател на Комисията за защита на конкуренцията.

Няма коментари: