Режат правата ни в интернет

Труд - 8 стр.
Режат правата ни в интернет

Богомил ШОПОВ, „Електронна граница

а 22 януари т.г. парламентарната комисия по транспорт и съобщения прие серия от предложения на МВР. С тях в нашето законодателство се въвежда директива на Европейския съюз, която е посветена на следенето на информационния трафик.
Накратко това означава, че хората, които ползват мобилни телефони и интернет, постоянно могат да бъдат следени какво правят, с кого си говорят, къде се намират и с кого се познават.
Ще се знае на кого са се обаждали и изпращали имейли, кои сайтове са посещавали, какви познати имат в програми за комуникация като Skype и ICQ и дори къде са били в даден момент (ако тогава са носили джиесемите си).
На телефонните компании и доставчиците на интернет услуги ще бъде наредено да запазват цялата информация за трафика на своите клиенти. Достъп до тези данни ще бъде даден на полицейските власти и разузнавателните агенции в Европа.
Задържането на данни обаче е агресивен метод, който се намесва в личния живот на 450 милиона души в Европейския съюз и безпрецедентно разширява правата на полицейско наблюдение
В същото време нарушава много от инструментите, които гарантират човешките права на Стария континент - като директивите за защита на данните и Европейската конвенция за правата на човека.
Предложението на МВР беше внесено само минути след началото на заседанието на комисията и тя, почти без никакво обсъждане и по-задълбочено запознаване с материята, го прие. Така не може да протича нормалният законодателен процес. Правенето на закони в Република България трябва да бъде отговорна работа. Те трябва да защитават правата на гражданите, а не обратното - да ги нарушават, както се получава с приетите текстове.
„Електронна граница" е против този начин на наблюдение и профилиране. Материята не е съобразена с правата на гражданите и грубо влиза в зоната им на неприкосновеност. Затова е наложително да се преработят предложенията на вътрешното министерство.
Първо. Те трябва да следват принципите, които са влезли в европейските правила и са отчетени в решения на Върховния административен съд у нас (бел. ред. - През декември 2008 г. ВАС отмени безконтролния и Всеобщ достъп на МВР до кореспонденцията в интернет).
Директивата на ЕС, на която се позовава МВР, е създадена за борба с тероризма и тежките престъпления, които по един или друг начин влияят на националната сигурност.
Обаче в предложението, внесено в комисията по транспорта, следенето се разширява до всякакво престъпление. Така, вместо да е насочено към опазването на демократичните и правовите устои на държавата, голяма е опасността да обслужва частни интереси. На подобни случаи попадаме всеки ден.
Второ. Времето за съхранение на тези данни би трябвало да се намали от 2 години на 6 месеца. Няма нужда от създаване на големи информационни масиви, които се поддържат по-трудно, по-скъпо и са неефективни за целите на тази директива. Трето. Много важно е да се гарантира изтриването на използваните данни
Не трябва да има и следа от съмнение, че те могат да останат завинаги в ръцете на службите, дори и в даден момент да е имало основание за ползването им. Те не служат за доказателство, а само могат да помогнат в разследването.
Четвърто. Органите на реда да не могат да налагат каквито и да е ограничения върху основните права и свободи на крайните потребители без предварително решение от страна на съда. Това искане е съобразено с чл. 11 от Хартата на основните права на ЕС, който се отнася до свободата на изразяване на мнение и свободата на информация.
Тези правила отпадат само в случаите, когато обществената сигурност е застрашена. Като цяло са нужни огромни гаранции за правата на потребителите, като се следва принципът на пропорционалност и в съгласие с документи на ЕС, които и държавата ни е подписала.
Всеки български и чуждестранен гражданин, който пребивава на територията на страната, трябва да има право да поиска справка за събраните за него данни, както и за начина, по който те са били или ще бъдат използвани. При случаи на злоупотреба с тях трябва да има пропорционални наказателни санкции.
Тези предложения искаме да залегнат в Закона за електронните съобщения и в поднормативните му актове.
Вярно е, че данните, които се събират, не могат да бъдат наречени лични в по-голямата си част. Комбинацията им обаче може да доведе до проследяване на поведението и връзките и на движението и начините на комуникация на всеки български гражданин, който използва телефон или има достъп до интернет. На сайта на „Електронна граница" (www. efb.bg) има демонстрация какво може да се направи с такива данни.
Националната сигурност е важна задача, но законите в неин интерес трябва да бъдат изковани с мъдрост и с мисъл към хората, а не на „ишлеме".
Бел. ред. - Темата за правата и свободите в интернет е сложна и дискусионна. Готови сме да публикуваме и други мнения.
***
* Авторът е участник в „Електронна граница", която защитава цифровите права на гражданите. Той е блогър, специалист по нови медии и интернет.