Каква е истината, все пак?

сп. Тема - 69 стр.
Каква е истината, все пак?

Доц. Маргарита ПЕШЕВА, председател на СЕМ

Винаги съм се отнасяла с подчертано уважение към свободата на мнения и правото на медиите да търсят и да получават информация, което е в полза на обществото. Но всяка журналистическа критика трябва да се основава на обективни факти и аргументи и не бива произволно да смесва истини, полуистини и откровени неистини. За жалост такьв микс ни поднася публикацията „С (в)зор в дигиталното бъдеще", носеща подзаглавието „СЕМ поиска от Дядо Коледа да стане фактор при разпределянето на цифровите тв честоти. Но не си пожела да събере 1.7 млн. лв. просрочени задължения" в сп. „ТЕМА", 2009 г., бр. 2. Отнасям се с необходимото уважение към сп. „ТЕМА" и към автора на тази публикация. Но същевременно като председател на СЕМ съм задължена да направя съществени корекции и уточнения на някои изнесени факти в тази публикация. Не отговаря на истината твърдението, че за периода 2002-2008 г. съветът е получил „27 пъти заявления за достъп до обществена информация и във всичките 27 случая този достъп е отказан". Истината е, че СЕМ е получил 28 пъти искане за такъв достъп - с 18 решения той е предоставил пълен достъп на съответните лица, с 4 решения е предоставил частичен достъп, с 3 решения е изпратил искането по компетентност за достъп към трети лица. И само с 3 решения е отказал такъв достъп. По отношение отправеното към нас официално искане за достъп до обществена информация от доц. Нели Огнянова съветът предостави пълен достъп. Изнесените данни за задълженията на конкретни оператори към днешна дата не отговарят на истината, нито дори към 31 декември 2008 г. Против всякакви журналистически стандарти е гръмко да оповестяваш стара информация, която към датата на нейната публикация не е актуална и мирише на мухъл. Не отговаря на истината твърдението, че към ноември 2008 г. съветът е събрал едва 700 000 лв. от радио- и телевизионните оператори. Напротив - към края на 2008 г. СЕМ е събрал над 1 500 000 лв. Което означава, че СЕМ е постигнал близо 50% събираемост на таксите. Редно е читателите на сп. „ТЕМА" да се уведомят, че световната медийна практика показва, че е много трудно да се постигне 100% събирае-мост на таксите. Поради което у нас е създадена и специална Агенция за държавни вземания, която предприема необходимите принудителни вземания, когато всички останали законови действия са изчерпани. Обективното журналистическо разследване изисква читателите да бъдат осведомени по отношение на невнесените такси и какви законови действия може да предприеме СЕМ като регулаторен орган. Тези правила са следните: съветът може (и трябва) да изпраща писма до операторите длъжници, може да връчва актове за установяване на публични държавни вземания, може да сезира Агенцията за държавни вземания относно некоректни длъжници, може да провежда срещи с влиятелни неправителствени организации относно неплатените такси от техни отделни членове. С това се изчерпват неговите правомощия. Във връзка с невнесените такси за периода 2006-2008 г. СЕМ е изпратил 243 писма до некоректни оператори. В момента СЕМ изготвя Правила за връчване на актове за принудителни вземания на некоректни оператори, след което съветът ще сезира за всеки конкретен случай Агенцията за държавни вземания. През февруари по този много важен въпрос СЕМ ще проведе срещи с АБРО и с Асоциацията на българските кабелни оператори. Твърдението, че съветът е много смел единствено когато планира дейността си, също не отговаря на истината. То се опровергава от визуалната илюстрация на тази публикация, която е снимка от току-що проведената от СЕМ съвместно с АБРО и Съюза на българските национални електронни медии дискусия на тема „Враждебната реч и езикът на омразата в електронните медии". Тя е нов етап в развитието на медийната регулация у нас и особено в развитието на корегулацията между СЕМ и такива влиятелни организации като АБРО и Съюза на българските електронни медии.
***
ПРАВО НА КОМЕНТАР
СВЕТОСЛАВ СПАСОВ
Г-жо Пешева, полазиха ме ледени тръпки и ми изби студена пот, когато прочетох написаното 8 „Каква е истината, Все пак?". Оказа се, от една страна, че съм направил тк>рлк>гк>веч от „истини, полуистини и откровени неистини", смесвайки механично различни теми и проблеми. От друга - че съм изнесъл стара и неактуална информация, която към датата на публикуването си вече миришела на мухъл. Какъв журналист съм, мислех си, докато се чудех дали да не се гръмна. Но като поразмислих, ми стана по-добре, защото поне бях изнесъл някаква информация - над 1 700 000 лева несъбрани от СЕМ задължения към края на ноември м.г. А Вие не изнесохте нищо. Обратното, дори дълго се опитвахте да скриете действителното положение. Справката, части от която „ТЕМА" публикува, е дело на служители на СЕМ и Ви е известна отдавна, г-жо Пешева. Въпреки това цифрите в нея останаха тайна до момента, в който не се добрах до тях. Така че сървизът, който „ТЕМА" предложи на читателите си, всъщност се оказа доста по-добър от това, което Вие предлагате на обществото, от чието име често говорите. Бих добавил и още нещо. Г-жо Пешева, Вие не само не помогнахте тази „стара и миришеща на мухъл информация" да се изнесе навреме, а нееднократно се опитахте да я неглижирате. Два пъти не намерихте време да се срещнем и да я коментираме. А третия път по телефона отказахте да влизате в конкретика, защото цифрите били конфиденциални. Така и не разбрах как просрочени задължения към държавата може да бъдат конфиденциална информация, но както и да е. Вие сигурно знаете. Ако към ден днешен изнесената от мен информация мирише на мухъл, то е защото този мухъл е полепнал върху нея във Вашето чекмедже. Там списъкът с длъжниците е лежал дълго, преди да види бял свят. И накрая - искренно ви моля да не давате за пример как СЕМ бил предоставил пълен достъп до информация на доц. Нели Огнянова. Дадохте го, след като тя ви заплаши със съд, а аз тиражирах заплахата й. Ако всеки път така давате достъп до обществена информация, мандатът Ви ще мине в писане на отговори на критични журналистически материали.