четвъртък, 22 януари 2009 г.

МВР пак иска да следи интернет без контрол

Дневник - 1 стр.
МВР пак иска да следи интернет без контрол



Очаква се днес депутатите от комисията по транспорт и съобщения и комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да обсъдят промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които ще позволяват на МВР неконтролируем достъп до информация за телефонни обаждания през фиксирани и мобилни мрежи, изпратени SMS-и и електронна поща. Ако депутатите гласуват предложенията на вътрешното ведомство, един отменен като противоконституционен текст ще бъде възстановен, но вече със закон. Става дума за скандалния член 5 от Наредба 40 на МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), който беше отменен от петчленен състав на от Върховния административен съд (ВАС) през декември 2008 г. като нарушаващ и Европейската конвенция за правата на човека. Текстът на чл. 5, появяващ се в промени в закона трябва да осигури на МВР т. нар. пасивен технически достъп до съхраняваните данни. На практика това означава, че полицията може по всяко време да рови в данните с кого сте говорили, размяната ви на мейли, какви сайтове сте разглеждали снощи, с кого общувате през Skype и ICQ. Председателят на комисията по вътрешна сигурност Минчо Спасов (НДСВ) ще настоява член 251 да отпадне, а да бъде прието неговото предложение, което е одобрено и на първо четене - да се следи трафикът само при тежки престъпления. Според неговата поправка достъпът трябва да става по процедура от Закона за специалните разузнавателни средства. Докато предложението на МВР предвижда това да става при всякакви случаи на заплаха за националната сигурност. „Така неправилно се тълкува европейската директива и прекалено се разширява обсегът на следенето“, посочи Спасов. На заседанието е поканен и вътрешният министър Михаил Миков. Засега не е ясно как ще гласуват партийните групи. „Ако не противоречи на конституцията и на други закони, ще подкрепим предложението на МВР“, каза депутатът от БСП Радослав Илиевски, който прогнозира „разлютена“ дискусия. Колкото до отменения от ВАС текст, Илиевски заяви, че той ще бъде подложен на сериозно обсъждане. Според Иван Иванов от ДСБ отмененият от ВАС член не бива да бъде приет. Прословутата наредба 40 предизвика недоволството на интернет доставчиците и правозащитниците
и беше обжалвана в съда от фондация “Достъп до информация”. „Скандално“, така коментира новата поява на отменения текст Александър Кашъмов от фондацията. “С предложението си МВР всъщност върви срещу съда”, каза той, допълвайки, че европейската директива 24/60 от 2006 г., която урежда запазването на данните, създадени от те-леком услуги, не изисква предоставянето на т.нар. пасивен достъп на МВР. „В решението си ВАС посочи, че чл. 5 не е нужен, защото достъпът трябва да става по специални закони като
НПК и Закона за специалните разузнавателни средства. Няма нужда това да се урежда в ЗЕС“, обясни Кашъмов. Представители на мобилни и фиксирани оператори коментираха, че МВР и сега има достъп до информация за проведените разговори и следи участниците в тях, без да иска разрешение от телекомите по Закона за специалните разузнавателни средства. Мобилните оператори не са доволни, че ако промените бъдат приети, ще се наложи да регистрират всеки купувач на предплатена карта, защото това ще затрудни дистрибуцията им. За да може да се събират данни за купувачите, ще се наложи там,
където се продават, да се монтира компютър с интернет. В момента предплатени карти може да се купят на сергиите за вестници, в магазини за цигари, минимаркетите. Не е ясно как ще стане това със задна дата за вече продадените pre-paid номера, които са милиони. Другото, срещу което протестират телекомите, е 12-месечният срок, в който те трябва да съхраняват тези данни. В Румъния тази седмица приеха промени в местния специален закон за съхраняването на данните от телекоми, в който този срок е 6 месеца. Те могат бъдат предоставяни само на прокурорите при поискване по съдебен ред. Депутати коментираха вчера, че текстовете на МВР на практика са „врата в полето“, тъй като под претекст „заплаха за националната сигурност“ може да се намерят достатъчно поводи да се следи всяка комуникация в мрежата.

Няма коментари: