Степан Ерамян, управител: Вестник на хартиен или електронен носител? Няма дилема - и двете

Пари - 26 стр.
Степан Ерамян, управител: Вестник на хартиен или електронен носител? Няма дилема - и двете

Боряна НИКОЛАЕВА

“Марица” и”Струма” побеждават с качество без аналог
> Господин Ерамян, продават ли се вестниците Марица и Струма?
- Категорично не! Няма такова нещо, въпреки че имаше слухове.
> Какви са позициите на регионалния печат в България?
- Изучавам развитието на регионалния печат в световен план още от университетските си години. Регионът винаги е имал бъдеще (в развития Запад това се вижда по-ясно). В България обаче тенденции по-трудно се долавят. Противоречиво е. Ще ви дам пример - във Варна, един силен регион, водещи си остават всекидневниците на ВАЦ. Там имаше сериозни опити в развитието на местната преса - Черно море, Позвънете, Народно дело, но те не доминират. Вестник Борба в Търново, който вече е част от Нова българска медийна група, има високи резултати. И за Шумен чувам добри думи. Пловдив и Благоевград обаче остават ярките примери за силна регионална преса, която се продава повече от централния печат.
> на какво отдавате причините за контрастите на този тип преса?
- Всичко е въпрос на качество. Да се вгледаме за миг в проблемите на професията. Към пресата идват все по-малко подготвени кадри. Медийният пазар продължава да се развива. Особено електронните медии. Ние, издателите, не сме прагматично свързани с учебните центрове, да не ги изброявам. Големите медии теглят кадри от регионалните. Вижте местните редакции на Труд и 24 часа в Пловдив. Пълно е с журналисти от нашата Марица. Чудя се защо големите не създават свои репортери, свои традиции.Другите
причини се коренят в неясното бъдеще на пресата. Големият проблем пред нея е да намери мястото си в бързо променящия се свят и преди всичко да устои на силните позиции на интернет. Доколкото следя развитието на световната преса, виждам, че големите вестници се настаняват успешно в глобалната мрежа.
> Мислите ли, че безплатните вестници ще имат бъдеще, или са моментно явление?
- Не мисля, че ролята на безплатните вестници ще бъде особено голяма и едва ли ще застраши другите сериозни издания. Авторитетът на вестниците, които са се превърнали в институция, не само че няма да бъде накърнен, но тяхното влияние ще се разширява. Оценките, анализите и сериозната информация ще идват от тях. Освен това пазарът е много малък, той изисква силно икономическо развитие, голямо разнообразие на рекламни продукти, за да може тези издания да се издържат. Те нямат други приходи освен от реклама. А и са локални издания и така още повече се стеснява ефектът от въздействието на рекламата, което поставя под голямо съмнение бъдещето на безплатните вестници. Иска се огромна финансова издръжливост на собствениците, за да оцелеят.
> Как оценявате окрупняването и сделките, които се случиха на медийния пазар през изминалата година у нас?
- Окрупняването ще продължи, то е неизбежно. Рано или късно по-силните ще приберат всичко качествено, което може да се купи.
> Мислите ли, че когато рекламните бюджети се свиват, времето е подходящо за инвестиции в медиите?
- Зависи какви цели си поставя издателят. Ако се стреми към някакъв политически ефект, което се случва често, а и сега идват избори, инвестициите са възможни. Това е един ракурс. Има и втори - класическият, чисто професионалният. Пазарът никога не е перфектен, там винаги има празни места.
> Каква е вашата прогноза за развитието на медийния бизнес?
- Смятам, че на пазара ще останат два вида медии. Жълтата преса ще продължи да съществува. Другата група са вестниците и списанията със сериозни традиции. Тяхната сила ще бъде в качествените материали и анализи, в търсенето и пласирането на автентичната новина и разследване, в професионалните им екипи. Друга важна стъпка, която вече се случва, е конвергенцията с интернет. Комбинацията между вестник със силни позиции, който изгражда стабилна онлайн версия, е най-добрата, защото освен всичко друго аудиторията ще знае, че зад казаното и написаното стои сериозна отговорна журналистика.
***
Визитка
> Степан Ерамян е във вестникарския бизнес повече от 45 години.
> Завършил е журналистика, по-късно е преподавал във Факултета по журналистика и масмедии в Софийския университет Св. Климент Охридски.
> Започнал е кариерата си във в. Комсомолска искра, Пловдив, след това работи в Народна младеж, Работническо дело/Дума в екипа на Стефан Продев.
> Ерамян е и един от основоположниците и реализаторите на проекта
за изграждането на ИПК Родина.
> 1990 г. - След промените през 1989 г. “атакува” пазара с в. Куриер 5 - това е първият вестник за граждански обяви. Благодарение на печалбите, които му носи, Ерамян стартира своята програма в регионалната преса.
> 1991 г. - В родния Пловдив
заедно със Спас Василев и Атанас Спасов, които и сега са негови партньори, започва да издава вестник Марица. По-късно съдружието развива и налага на пазара нови проекти -Хасковска Марица и Пазарджишка Марица.
> 1992 г. - Благоевград. Екипът на окръжния всекидневник Пиринско дело, воден от незабравимата Катя Златкова, идва в София и предлага да започнат съвместен проект. Така се ражда в. Струма, ръководен по-късно от Красимир Евлогиев.
> Много бързо успешно тръгват националният Новинар (стига 60-хиляден тираж) и бургаският Черно море - юг в съдружие с Евдокия Симеонова. Член е на управителните съвети на Съюза на регионалните медии и Българската асоциация на регионалните медии.