вторник, 20 януари 2009 г.

Томаш Павликовски, регионален директор Publicis Worldwide за Централна и източна Европа: Рекламата ще помогне на бизнеса да излезе от кризата с по-мал

Пари - 28 стр.
Томаш Павликовски, регионален директор Publicis Worldwide за Централна и източна Европа: Рекламата ще помогне на бизнеса да излезе от кризата с по-малко щети

Боряна НИКОЛАЕВА

Бъдещето на комуникациите е в ръцете на интернет и на мобилните телефони
> Господин Павликовски, какво е нивото на рекламния бизнес в Централна и източна европа в сравнение с другите развити пазари?
- Делът на пазарите от Централна и Източна Европа генерира около 5-10% от от печалбите на Publicis Worldwide.
> Какви са позициите на България?
- Трудно е да се погледне от тази гледна точка и да се определи точно мястото на България. Мисля, че на всяка страна трябва да се гледа поотделно. Нивото и темпът на развитие за всяка държава са различни. Да вземем за пример Полша -тя е много по-голям пазар. Трябва да се преценява от тази перспектива - колко пари ще бъдат похарчени за реклама, колко са общите разходи. За Полша те са около 4 млрд. ЕUR, за България са около 1 млрд. и дори по-малко. Погледнато и от позицията на това къде се намира Publicis на пазарите на Балканите, смело мога да заявя, че ние сме в Топ 3, ако не и номер 1 на всеки пазар, на който присъстваме. България сега е част от това „голямо семейство от агенции”.
> Каква е ролята на рекламния бизнес в условията на финансова криза?
- Отговорът на този въпрос отново зависи от особеностите на пазара. Тази тема се дискутира много напоследък и е необходимо първо да се отчете разликата между развиващите се пазари, като Централна и Източна Европа, и развитите пазари. Икономиката в нашия регион, макар че и ние сме част от Европейския съюз, е доста по-малко усложнена в сравнение с другите пазари. Ролята на рекламата е да помогне на бизнеса да излезе от кризата с възможно най-малко щети. На другите пазари ситуацията е много по-сложна. Там потребителската психика е различна. Хората са достигнали до едно определено ниво и в един момент се налага да се откажат от стандарта си на живот. За страните от Централна и Източна Европа ще е доста по-трудно, защото те се намират в състояние на растеж. Ако обикновеният човек тук планира след една година да си купи кола, а след две - да се сдобие с жилище, кризата може да попречи на плановете му. На Запад обаче обикновеният човек има и кола, и жилище, сменя ги през 2 години. На него кризата ще му се отрази дотолкова, че ще си купи нови не след две, а след пет години. Така че ролята на рекламата е различна - на едните пазари ще правим това, което сме правили и преди, влагайки малко повече вяра в съзнанието на потребителите. На другите пазари ще трябва да търсим нови начини да обнадеждим аудиторията и клиентите, които ще са доста по-несигурни за бъдещето си.
> Какво според вас ще се случи с рекламните бюджети на компаниите, може ли да се очаква значително свиване на средствата, отделяни за реклама?
- Честно казано, не знам. Иска ми се да имам отговор на този въпрос. Ако аз бях рекламодател, щях да харча парите си много внимателно.
Повечето от рекламодателите, дори и местните, ускориха растежа си благодарение на кредити. Такива заеми вече ще се взимат много трудно, затова и компаниите ще отбелязват по-малък растеж и ще се нуждаят от кеш. И проблемът няма да бъде в това дали имат нужда от реклама, а дали имат парите, за да си я позволят.
Така че рекламодателите
ще харчат много по-внимателно и ще търсят нови нестандартни начини за комуникация.
> на какъв тип комуникации трябва да залагат компаниите?
- Не мисля, че заради кризата трябва да се откажат от нещо или да го заменят с друго. Спектърът остава същият, трябва по-внимателно да се подбират каналите за комуникация, това е всичко.
> на какви нови тенденции в сферата на комуникациите ще бъдем свидетели в близките няколко години?
- Не бих искал да бъда оригинален, но е ясно, че светът се пренася в интернет пространството. Въпросът е как потребителят ще намери своето място в тази джунгла от послания и информация.
Красотата на традиционните медии преди беше в това, че комуникацията беше опростена. Новите медии са много индивидуални. Постепенно се движим в тази насока - Телевизията ще стане интернет телевизия, външната реклама ще запази позициите си.
Бъдещето на комуникациите е в ръцете на интернет и на мобилните телефони.
***
Поводът
> Глобалната комуникационна верига Publicis Groupe придоби мажоритарен дял от своя български партньор Публисис МАРК Груп.
> Сделката, която все пак подлежи на одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, осигурява на българската компания достъп до световни ресурси и международно ноу-хау.
> Досега Публисис МАРК Груп, наследник на създадената през 1995 г. от
Николай Неделчев агенция М.А.р.К., беше франчайз партньор на Publicis Worldwide в България.
> Сътрудничеството между двете агенции датира от 2002 г. Подразделенията на Publicis Groupe, представени в България чрез Публисис МАРК Груп са: водещата рекламна верига Publicis Worldwide; Saatchi&Saatchi; водещите агенции за медиа планиране, медиа купуване и интерактивен маркетинг ZenithOptimedia и ZedDigital; мрежата от ПР агенции Publicis Consultants и агенцията за корпоративен дизайн Carre Noir.
> Част от Публисис МАРК Груп са и специализираните местни агенции за директен маркетинг - Марксман, за специални събития -Евентис и за аудио-, видео-и печатно производство Хепиенд.
***
Компанията
> Publicis Groupe е четвъртата по големина в света комуникационна мрежа. основана е през 1924 г. в Париж. Притежава агенции в 104 държави и 229 града, с приблизително 45 000 служители.
> Глобалната група покрива широк спектър от услуги чрез своята мрежа от агенции в областта на рекламата (Publicis, Saatchi & Saatchi, Leo Burnett), медийното
консултиране и планиране (ZenithOptimedia, Starcom MediaVest), маркетинговите услуги - дигитални и интерактивни комуникации, директен маркетинг, Пъблик Рилейшънс и др. > За 2007 г. годишният приход от дейността възлиза на 4.67 млрд. EUR с нетна печалба от 452 млн. EUR. Приходите, получени от реализирането на нов бизнес, надхвърлят сумата от 3.75 млрд. ЕUR.

Няма коментари: