Медиите в края на многострадалния преход

Седем - 7 стр.
Медиите в края на многострадалния преход

Ива НИКОЛОВА

Медиите. Откакто тази чуждица навлезе в речника ни, нахвърляйки в един кюп печатни и електронни средства за масово осведомяване, все по-натрапчиво отпада необходимостта от тяхното разграничаване и дефиниране. Те станаха абсолютно неразличими, сякаш попаднаха във властта на модното течение унисекс, благодарение на което без първични полови белези трудно можеш да различиш дали насреща си имаш същество от мъжки или от женски род. Унификацията на медиите крещи във всичките й възможни проявления - от външния вид до съдържанието, от естетиката до внушенията. Най-простият пример за това е ако включите на човек със завързани очи телевизор на канал, който излъчва новини или някакво публицистично предаване, да го накарате да познае какво слуша - радио или телевизия. И ако случайно отгатне, да определи коя точно е радиостанцията или кой е тв каналът. Всъщност, дори и да му отвържете очите, това няма да промени нищо, защото възможността да виждаш говорещите глави по никакъв начин не се отразява нито на съдържанието на онова, което говорят, нито на интереса към казаното от тях. Подобен експеримент може да се направи и със статиите от вестниците, ако се изреже само текстът от дадено издание - доста големи усилия се изискват да познаеш кой и къде е написал нещо, освен ако не е политик, макар че и там нещата така се размиха, че по позициите му човек се затруднява да отгатне дори партийната му принадлежност. Тази тенденция набира скорост от доста време, но през изминалата 2008 г. стана безпощадно ясно, че медиите са изправени пред екзистенциалната дилема или да променят коренно досегашния си начин на живот, или да влязат в безславния хербарий на родния преход, забучени като тъжен спомен за веселия живот през онези шеметни години. Много са факторите, които предпоставят спешната нужда от реформиране на медийното пространство, но основният от тях е свързан с коренната промяна на средата и на средствата, с които се разпространява информацията. В глобалното село, уви. товя не ся вестниците и дери не е кралицата на съвременните медии - телевизията. И двете са твърде тромави и имат нужда да износват новината дълго преди да я родят за широката общественост. По бързина с днешна дата си съперничат радиото и интернет, като засега предимството е изцяло в полза на радиото. Разбира се, това е само в случай, че съответната радиостанция или сайт се интересуват от новини. И тук със страшна сила се възправя основният въпрос - от какво се интересуват днешните български медии и кой се интересува от тях в сегашния им вид? Най-простият, но и най-верен отговор гласи, че родните ни медии от доста време насам се интересуват единствено и само от себе си във всеки смисъл на това понятие. Те са изпаднали в нарцистична самонаслада, в самоупоение от собствените си инициативи и от обслужването на корпоративните си интереси, лежейки на отдавна повехналите лаври, че в държавата и в света се случва само онова, което съобщават те, а всичко останало просто не съществува. Под предлог, че задоволяват насъщната нужда от информация на гражданите, медиите пълнят страниците и емисиите си със съобщения, които може да са всичко друго, но не и събития. Ако се съди по водещите новини на всички медии вкупом, българинът проявява любопитство към два-три битови проблема във вид на ценоразпис на различни услуги и стоки, към ценоразписа, по който живеят политиците и шоузвездите, към някои техни не много презентабилни прояви и към тайния живот и съдебното битие на бивши мутри и сегашни просветени такива. Е, може би и към спорта и времето. Колкото и парадоксално да звучи, политиката също влезе в категорията на безрадостно пренебрегваните области. Фактът, че в даден писмен или аудио-визуален материал се споменават имена на политици и наименованията на партии и се съобщава какво са извършили те, изобщо не означава, че в тях става дума за политика. Това е все едно да покажеш миксер и да кажеш: "Нали се сещате как се прави торта с това". Още повече, ако се съди по съдържанието на информациите и анализите в тази категория, изобщо не става дума за торта, а за някакво блудкаво реване от работническа столова. В него има малко яйца - няколко политици в качеството на обичайните заподозрени, малко брашно - няколко партии в качеството на опорна точка за използването на синоними, и малко захарен сироп - няколко социолози и политолози, пред които Вечната Амбър е просто една забравена героиня нрията, през историята до близкото минало и дори вчерашния ден, също спада към онази непрогледна мъгла, с която напоследък се справи дори софийското летище, но не и родната журналистика. Вярно е, че ако не изпълняваш поръчка, за да направиш един що-годе смислен анализ или съдържателно интервю, трябва малко повечко да си живял и доста повече да си чел, но в съвременното ни битие тези два фактора се смятат за тежки пороци и това схващане се утвърди именно с енергичното съдействие на медиите. И може би не стана случайно, защото е много по-лесно да държиш под контрол и да манипулираш хора без знания и памет както в една държава, така и в журналистическата общност. Всъщност журналистът също е като английската ливада, само че у нас и понятието "ливада" е компрометирано точно на политическа почва с топонимното обозначение Боянска, тъй че си е останало само в хашлашкия му смисъл, включително и за този занаят. Огромната грешка, която допуснаха стратезите на медийната среда през изминалите години, бе да смятат всички околни за себеподобни. Но за тяхно огромно нещастие се оказа, че гражданите изобщо не са "ливади". А реакцията им на медийните опити да бъдат третирани като такива могат да се измерят дори в цифри - с броя на аудиториите, които четат вестници и гледат или слушат предавания, в които има журналистика. Драстичният спад на интереса към журналистическата дейност във всичките й жанрове и видове е неопровержимо доказателство за качеството на нейната продукция. Но медиите и тук не съзряха своята вина, а заявиха, че хората просто не се интересуват нито от политика, нито от някакви сериозни проблеми. Като че ли ценоразписите, до които медиите са различно и извън политиката. Хората предпочитали да се забавляват с шоупрограми и затова не дават ухо на новините, а на " Бит брадър", "Сървайвър", Азис и други такива. И по тази причина сериозните рубрики в медиите също заприличаха на шоу, но това отново не им помогна да станат по-предпочитани. И причината за това е съвсем елементарна - просто шоупрограмите са далеч по-автентични, отколкото техните вторични и слаби имитации с претенцията за журналистика. Доказателствата са ясно отразени в пийпълметриите и тиражите на вестниците. Пример: тиражите на "24 часа" и "Труд" като реална продажба варират между 30 и 50 хиляди, а на "Уикенд" и "Шоу" - между 230 и 250 хиляди. Е, наиграхте ли се, както се казва в такива случаи. Неминуемата необходимост от реформиране на медийната среда обаче изби в странна форма. Вместо да се замислят върху съдържанието и вида си, медийните господари подхванаха абсолютно формална промяна на... собствеността. В момента на телевизионния и вестникарския пазар кипи такава покупко-продажба, за каквато всеки бакалин би могъл само да мечтае по Коледа. По няколко съвършено самостоятелно доскоро канала като "Диемите" и "Нова телевизия", ТВ2, "Ринг" и още няколко производни, а в проект вероятно и БТВ и т. н., вече са под една шапка. Няма лошо в окрупняването на телевизионния пазар, който у нас е регистрирал повече канали, отколкото партии на глава от населението. Лошото е, че с всяка следваща покупка сериозната журналистика в тях потъва в пясъците на мнимата развлекателност. И скоро цялата публицистика ще зазвучи като въпросите на Цветанка Ризова към сериозни политици по сериозни проблеми: "четох някъде... чух някъде... много извинявайте, че ви пипросто е обида за професията. Още по-обидно е, че по вестникарския пазар пък шестват абсолютно неидентифицирани личности, които преди да се възползват от нуждата от окрупняване, превръщайки се в "медийни магнати", са виждали вестници само на сергия. Скандално известното семейство Делян и Ирена Кръстеви вече са собственици на четири вестника - "Монитор", "Телеграф", "Политика" и "Експрес", и на една телевизия - "7 дни", купувайки последните две медии от също така скандално известните братя Любомир и Юлий Павлови, които също нямат нищо общо нито с журналистиката, нито с медиите. Говори се, че в процес на продажба са и други вестници, като "Стандарт" например, и телевизии. Дори се споменава, че германската групировка ВАЦ е в процес на продажба на собствеността си в България. Говори се също така, че наближаващите непредсказуеми избори действат като афродизиак на бясното харчене на пари за покупката на медии, което буди озадачаващи въпроси за произхода на пръсканите капитали в момент на световна финансова криза и всеобща стагнация. Както и за елементарната компетентност на онези, които ловят риба в мътните медийни води, защото е напълно очевидно, че няма никакъв шанс да въздействат на големи групи от хора със своите медии. С такива медии. С медии, чиято последна роля и задача е да бъдат медии. Така че развръзката на медийната драма, навлязла в трагична фаза през 2008 г., няма начин да не стигне до развръзка през 2009 г. Най-вероятно веднага след изборите. И по всичко личи, че ще завърши с финалната сцена от "Ревизор" на Гогол. Кой ще е ревизорът ли? Аудиторията, разбира се. Гражданството, което категорично отказва повече да го третират като идиот. И чак тогава, с реформирането на медиите, може би най-сетне наистина ще приключи