Свързан докрай

Сега - Туризъм - 38 стр.
Свързан докрай



1 581 571 589. Това е точният брой на интернет потребителите по света към 31 декември 2008 г., ако можем да се доверим на статистиците от сайта internetworldstats.com. Съвсем вероятно е и вие да сте един от тях. Само дето още по-вероятно е да „сърфирате" единствено вкъщи, защото над 60% от българските потребители в световната мрежа имат достъп до нея през локална мрежа (LAN), т.е. без да могат да си я „вземат" със себе си. Немалко българи обаче ползват мобилната връзка — защото или им е нужна за работа, докато пътуват| са прекалено пристрастени към инструментите за социалния онлайн.
Внимателно с телефона Когато сме в движение, най-често използваме лаптопа или телефона си за връзка към мрежата. И ако при мобилните компютри нещата са ясни, то за да разчитате на достъп през мобилен телефон, трябва да внимавате дали избраният от вас апарат е съвместим с мрежата на страната, в която ще пътувате. Така например GSMмрежите в Европа, Близкия изток и Африка, както и повечето азиатски държави използват едновременно радиочестоти на 1800 и 900 мегахерца, докато тези в САЩ, Канада и още няколко държави в Америка работят на алтернативните 1900 и 850 мегахерца. На пръсти се броят страни като Бразилия, Венецуела, Гватемала и Ел Салвадор, които поддържат 3 честоти, комбинирайки двете основни течения. Доминиканската република и Тринидад и Тобаго пък най-вероятно скоро ще въведат употребата на 4-те стандарта едновременно. В същото време най-много трябва да се внимава в Коста Рика, където могат да работят само 1800-мегахерцови GSM-телефони. На доста места в Европа, но особено в САЩ едва ли ще имате проблем с достъпа до интернет през мобилния си телефон, дори той да не може да се свърже към мрежата. Достатъчно е устройството да разполага с вграден Wi-Fi модул, защото там има доста безплатни точки за достъп. Някои градове дори се опитаха да покрият цялата си площ с такива устройства, създавайки огромна безжична мрежа. Въпреки че тази инициатива се провали в глобален аспект, някои населени места все пак успяха да се превърнат в „свързани" оазиси —такъв е 130-хилядният град Сънивейл в Калифорния. В исторически план за развитието на тази инициатива помогнаха и много компании, които откриха търговска ниша във възможността да предложат на посетителите си допълнително удобство като онлайн достъп. Един от символите в тази посока е „Макдоналдс", която още преди години уреди въпроса с безжичния интернет в заведенията си. Инициативата й бе последвана от немалко ресторанти, кафета, клубове, бензиностанции, големи магазини, хотели и сега точно тези публични места са локациите, които туристите използват, за да проверят своята електронна поща или да потърсят информация безплатно. Стига да разполагат със съответното съвместимо устройство, разбира се. Т.е. в Северна Америка и Европа телефонът и лаптопът би трябвало да са достатъчни (заедно и поотделно), за да намерите връзка към мрежата. Отделните страни си имат своите особености, но генерално не би трябвало да се затрудните. Азиатско надмощие В Далечния изток, особено в потехнологично развитите Япония и Южна Корея - телефонът обаче си е предостатъчен. В Страната на изгряващото слънце ползват 3G мрежи вече доста години и дори видеотелефон и ята става по-популярна от нормалното гласово обаждане. Там скоростта не е проблем където и да сте. Все повече започват да навлизат и т.нар. WiMAX мрежи, които, съвсем грубо казано, осигуряват безжична връзка с по-голям обхват. Макар те вече да са налични в 130 държави, едва ли все още може да се разчита на тях като сигурно средство за достъп в движение. Най-малкото защото няма достатъчно съвместими мобилни устройства, а и ако има свободно достъпен WiMAX някъде, то това ще е по изключение. Спънка или предимство? Очаквано, положението с достъпа до интернет ресурси е най-тежко в Африка. Или поне на пръв поглед. Интернет потреблението е съсредоточено в сравнително по-развитите държави като Египет, Мароко и ЮАР. От 400 000 села на континента обаче само около 4% имат електричество и телефонни линии. Фрапиращи са данните за ДР Конго, където от 66 млн. население интернет потребителите официално са само 500 (петстотин!) души. Трагично е положението и в Екваториална Гвинея, Либерия, Сомалия и др. Найвероятно там интернет ползват само държавната администрация, военните и чуждите посолства. Африка обаче може да стане арена на прилагането на нови технологии, защото там няма време да се слагат кабели. Заради разпръснатостта и липсата на инфраструктура е много по-лесно да се изгради GSM или дори WiMAX мрежа, което вече е факт в някои държави. Така в ЮАР, Малави, Уганда и Кения имат пълно GSM-покритие на територията си, включително най-малките и откъснати от света населени места. Затова спокойно можем да обявим интернет достъпа през мобилен телефон за най-сигурен, ако ще пътувате на Черния континент. Интернет във въздуха Щом тръгнете на пътешествие, непременно ще се нуждаете от транспорт. На теория сериозни проблеми пред връзката може да имате само на самолет. За съжаление това е и най-популярният начин за пътуване на далечни разстояния. Доскоро дори включването на електронни устройства в летящо превозно средство щеше да се посрещне на нож от екипаж и пътници. Но тази тенденция постепенно се променя. Интернет достъпът вече е възможен в самолет при повечето от презокеанските полети. Поне две авиокомпании в момента тестват и телефонни разговори, докато машината е във въздуха, като шансовете те да бъдат разрешени изглеждат доста големи. Мрежата или живота! Използването на интернет в чужбина може да се окаже и опасно начинание. Поне дузина са държавите, които контролират с изключително усърдие работата в световната мрежа от тяхна територия. В Куба например, страната с най-малко влизания в интернет в цялото Западно полукълбо, гражданите са задължени да ползват контролирани от правителството точки за достъп. Чрез последните се блокира посещаването на определени адреси, комуникацията се филтрира през ключови думи, а историята на отваряните сайтове се записва и проверява. Куба, Иран и Сирия са сред държавите, където публикуването на политически обвързани коментари в мрежата може да ви вкара в затвора. Същото важи и за Китай, откъдето не могат да бъдат отваряни редица сайтове, особено такива, свързани с Тибет. В Иран пък YouTube бе блокиран между май 2006 г. и януари 2009 г. Организацията „Репортери без граници" публикува списък с общо 13 „врагове на интернет", където заедно със споменатите държави влизат и Беларус, Северна Корея, Виетнам, Тунис и др. — все страни, където има сериозна цензура по отношение на онлайн съдържанието, главно на политическа или религиозна основа. Ако искате да избегнете ограниченията там, или трябва да сте същински Джеймс Бонд със сгъваема антена в задния джоб, или да разполагате със сателитен телефон. Вторият вариант ще ви даде възможност за достъп навсякъде по света, само дето връзката е невероятно бавна — в най-добрия случай до бОкб/ сек., при това само на теория и не на всички съществуващи мрежи. В крайна сметка цензурата в интернет би трябвало постепенно да отмине, защото тя се равнява на опит да направиш язовирна стена в морето. Някои държави като Естония и Гърция вече дори добавиха достъпа до мрежата между официалните права на гражданите си. Развитието на технологиите пък ще ни позволи съвсем скоро да ползваме онлайн ресурси във всеки един момент. Така например прогнозите на експертите са, че до 2013 г. само в Европа ще се ползват около 50 милиона преносими компютри с вградено гнездо за SIM карта. Цената на връзката към интернет през мобилни мрежи ще продължава стремглаво да пада, което може да я направи предпочитания канал за достъп за не малко потребители в близките години.