събота, 28 март 2009 г.

С какво се хранят браузърите?

Капитал - 39 стр.
С какво се хранят браузърите?



Ако живеехме онлайн, със сигурност щеше да има предостатъчно безплатни места за паркиране. А парите за създаване, управление и поддържане на обществени паркинги, щяха да идват от реклами, нарисувани на местата, където хората спират автомобилите си. Всъщност на тази логика са базирани повечето от софтуерните продукти, които използвате, без да плащате за тях (интернет търсачки, сайтове за видеообмен, социални мрежи, онлайн медии, браузъри и т.н.). Те се издържат до голяма степен от продажба на рекламно пространство. Замисляли ли сте се обаче какъв е случаят при уеб браузърите? Как техните създатели печелят и какви са възможностите, които бъдещето рисува пред тях?
Великолепната четворка
Най-разпространените варианти на програми за сърфиране в мрежата са Internet Explorer (IE) на Microsoft, Firefox на Mozilla, Safari на Apple и Chrome на Google. Актуални данни на анализаторската компания Net Applications показват, че IE все още е най-популярната сред потребителите програма от този тип с пазарен дял от 67.4%. На второ място се нарежда набиращият скорост Firefox с цели 21.7%. Потребителските предпочитания отреждат почетното трето място на Safari с дял от 8%. В дъното с 1% се класира програмата на Google - Chrome, която е все още нов играч и тепърва трябва да се доказва срещу силните конкуренти.
През последните пет години IE почти равномерно губи влиянието си. През 2004 над 91% от онлайн аудиторията се е доверявала на програмата на Microsoft, през 2007 този процент вече е спаднал до 78, но драстичната загуба на позиции започва да се забелязва отчетливо в последните 12 месеца. Само за една година (от февруари 2008 до днес) потребителите на IE намаляват до 67% (от приблизително 75%), по данни на Net Applications. Това отдръпване на хора от програмата ма Microsoft се дължи, от една страна, на силната конкуренция, а от друга, на изоставането по отношение на функционалност, и проблеми със стабилността. Значителна крачка в подобряването на усещането, което IE носи на потребителите, бе направена с наскоро излязлата 8-ма версия на софтуера. Това обаче не е гаранция, че нейната онлайн аудитория ще се върне. А привличането на нови почитатели в конкурентите лагери означава само едно за тях - възможност за генериране на повече приходи.
Потребителският интерес е най-ценният ресурс, който компаниите, произвеждащи браузъри, могат да превърнат в пари. Това важи само донякъде за Microsoft и Apple, защото техните браузъри са най-вече допълнения към операционните им системи Windows и Mac OS и служат по-скоро за популяризиране на различни фирмени продукти.
В случая на Mozilla Foundation картинката е различна. През 2007 в банковите сметки на нестопанската организация са намерили място 75 млн. долара, а очакванията за 2008 г. са тази сума да нарасне. Голяма част от тях, около 68 млн., постъпват по линия на договор с Google за пренасочване на трафик към търсачката. Това става чрез специално поле в горния десен ъгъл на браузъра. Договорът с Google е основният източник на приходи за Mozilla на този етап. Последният му вариант бе сключен за три години през август 2008. Според някои прогнози, ако през този период Chrome успее да спечели достатъчно голяма популярност, сътрудничеството между Google и Mozilla може да бъде прекратено. Представители на нестопанската организация са убедени обаче, че растящата популярност на Firefox ще им помогне да сключат други доходоносни партньорства, ако се наложи. Малко известният браузър Flock също печели от взаимодействие с интернет търсачка. От трибуната на Flock обаче се възползва основно Yahoo!.
Пример за различен бизнес подход идва от ветерана в бранша Opera Software. Компанията, създател на алтернативния браузър Opera, отчита приходи в размер на 77 млн. долара за миналата година. Парадоксално на пръв поглед тя има 0.7% дял при уеб браузърите. За сметка на това е на второ място по отношение т.нар. мобилни браузъри с 9.1% (основно чрез софтуера Opera Mini). Спечелените милиони идват от продаване на лицензни права на компании - производители на мобилни телефони, смартфони, гейм конзоли и всякакъв друг вид преносими устройства, които могат да се свържат с интернет.
Потенциални възможности
Въпреки че Opera има горчив опит с директното предлагане на реклами, този подход все още не е захвърлен категорично. Причината норвежката компания да свали рекламните послания от своя браузър през 2005 бе недоволството на потребителите от натрапващите се банери. То обаче може да бъде смекчено, ако посланията, изпращани към тях, бъдат добре таргетирани, смятат анализатори. А това не е непостижима задача, най-малко защото производителите на браузъри са на една ръка разстояние от информацията за онлайн навиците на техните потребители.
Друга възможност прозира и в интегрирането на различни по вид уеб услуги в самите програми за сърфиране. Това могат да бъдат уеб приложения, чиито създатели да плащат за скоростното им разпространение.
Не е за пренебрегване и вариантът за разработване на браузъри в няколко версии - безплатна, която предлага основни функции, и платена, където потребителите да получат допълнителни възможности. Подобно на модела, който се прилага при антивирусния софтуер.
Изброените подходи са по-скоро рискови и при наличието на работещи модели за печалба - продаването на лицензи и договорите с търсачките, са по-скоро насочени в бъдеще време.

Няма коментари: