А за десерт – телевизии

Капитал - 10 стр.
А за десерт – телевизии



Това е една история за власт, пари, потайни интриги и много, много прах в очите на хората. В нея има още скрити войни, подозрения за корупция и страшно малко публична информация. История, която най-вероятно ще завърши с това, че управляващите ще завършат мандата си, като оставят сериозна следа в телевизионния ефир.
Цифровизацията на тв пазара на пръв поглед не дава вид, че под нея се крият толкова много пластове и сюжети. В крайна сметка това е чисто технически процес, който позволява на всяка една от сегашните тв честоти да се излъчват по няколко канала. Тази промяна обаче задължава управляващите да променят регламента, по който се получава достъп до ефира. Самата цифровизация пък предполага, че телевизионната карта на България може да се промени сериозно - все пак националните телевизии ще станат от четири, колкото са в момента, поне 20. Накратко, предстои доста сериозна промяна и който определи правилата, по които тя ще се провежда, и направи първите стъпки в нея, ще получи сериозни позиции на телевизионния пазар. Позиции, които се измерват не само с пари, а и с възможност за влияние върху това, което се появява на екрана. Едва ли има български политик, който може да преодолее това изкушение, да заложи честен регламент и да проведе конкурси, които са в интерес на данъкоплатците, а не на неговите конюнктурни интереси.
Историите около цифровизацията на телевизиите са много, сложни и оплетени с различни интриги. На следващите няколко страници може да прочетете в детайли основните сюжети в тази история. За да ги разберете по-лесно обаче, трябва и по-обща картина на случващото се...
Тихи стъпки зад кулисите
През последната година тесен кръг посветени от управляващите работи на много високи обороти, за да се гарантира, че първите стъпки в цифровизацията ще бъдат направени преди парламентарните избори. Последните действия на държавните органи, които участват в процеса, освен това показват доста ясно, че властта се опитва да намести сред големите телевизионни канали нов играч - ТВ7. Тя беше купена наскоро от близката до Корпоративна банка и ДПС "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева - майката на заместник-министъра на извънредните ситуации от ДПС Делян Пеевски. ТВ7 е каналът, който преди няколко месеца беше купен от представляваната от Кръстева група фирми. Близката до ДПС компания придоби телевизията от Любомир Павлов заедно с издавания от него в. "Експрес". Преди това управляваната от нея "Нова Българска медийна група" купи вестниците "Монитор", "Телеграф" и "Меридиан мач".
През първите близо три години от мандата на сегашното управление електронните медии не бяха приоритет на БСП, ДПС и НДСВ. През това време процесът по лицензиране беше блокиран, като за това има и задкулисно обяснение. Статуквото на пазара беше изгодно на основните играчи на тв пазара, които нямаха никакъв интерес в него да влизат нови участници. Аргументът на държавата да блокира лицензирането беше предстоящата цифровизация. Честотите, твърдяха за пред публиката чиновниците, не могат да се раздават за аналогови телевизии, понеже ще са нужни при предстоящия преход. Един от най-очевидните аргументи за намерението на управляващите да разчистят терен за нов играч на пазара е именно промяната в тази позиция. Само преди месец държавната политика се преобърна съвсем наопаки. Управляващите изведнъж, без някакви особени аргументи, решиха да обявят конкурси за аналогово излъчване на телевизии в София и другите големи градове из държавата. Важна подробност е, че предложението за това беше официално внесено от депутата от ДПС Камен Костадинов.
Най-вероятната причина за тази промяна е именно регламента за предстоящата цифровизация. Според Закона за радиото и телевизията една част от телевизиите ще получат гарантирано място в дигиталния ефир. Това са каналите, които в момента излъчват на територия, която покрива над 50% от населението на страната. Тази възможност е предвидена, за да се гарантира на сегашните национални телевизии (те бяха получили лицензи за дълъг срок), достъп до ефира. Причината формулировката в закона да е по-обтекаема (не "телевизионни оператори с лиценз за национално излъчване", а "над 50% от населението") е ТВ2 - каналът, който Красимир Гергов сглоби от няколко регионални телевизии. Това практически е национален канал, но формално не е. Със сегашния текст в закона ТВ2 ще получи право на достъп до цифровия ефир.
Причината да се обявят отново конкурси за аналогови тв честоти вероятно е, че някой иска да повтори същата схема. Според участници на пазара - вижте подробности на стр.???, най-вероятният печеливш от процедурата ще бъде ТВ7.
За това, че конкурсите се правят в услуга на ТВ7, има няколко сигнала. Първият е близостта на новите й собственици до властта. Вторият е, че аналоговите конкурси бяха отпушени по предложение на депутат от ДПС, а третият са самите условия на конкурса (вижте за тях на в. Капитал - стр. 14-15). Ако ТВ7 успее да получи аналогови лицензи за София и някои от другите големи градове, това ще й гарантира място в бъдещия цифров ефир, както и възможност да спечели аудитория през следващите няколко години. Евентуална победа в конкурса освен това би вдигнала цената на канала, ако сегашните му собственици искат да го продадат, каквито информации (макар и непотвърдени официално) има.
Портиерите на ефира
Освен конкурсите за аналогови честоти покрай цифровизацията текат още две сериозни интриги - кой ще изгради и поддържа преносната мрежа и кои ще са операторите на така наречените мултиплекси (цифрови мрежи). Преносната мрежа е чисто технически въпрос, но интересът към нея е голям, защото макар и да иска сериозни инвестиции, тя ще може да разчита на сравнително сигурни приходи. Телевизиите ще трябва да плащат такси за излъчване, а конкуренция няма да има. Сюжетът там е не по-малко сложен, отколкото при тв лицензирането - вижте подробности на в. Капитал - стр. 14-15
За да разберете какво са операторите на мултиплекси, си представете, че всеки от тях ще управлява една от сегашните национални честоти, на която обаче ще се излъчват 6 канала. Операторът на мултиплекса ще може да участва и в избора на това кои канали да получат ефир и това също е сред причините за интерес към този конкурс.
В момента комисията за регулиране на съобщенията е обявил началото на процедурата по избиране на оператори на пет мултиплекса - практически всички възможни. Шестият ще е един вид "обществен" и ще се изгражда по друга процедура.
По всичко до този момент личи, че идеята на управляващите е конкурсите да приключат възможно най-бързо. Те бяха обявени светкавично след приемането на закона, а сроковете за провеждането им са максимално скъсени. Така има всички шансове аналоговите лицензи и компаниите, които ще бъдат нещо като портиери на цифровия ефир, да бъдат избрани от сегашните управляващи.
Равносметката
Сюжетът с цифровизацията е сложен, но печелившите и губещите от него са по-скоро ясни. Средностатистическият зрител ще има полза от нея, защото ще получи безплатно повече канали с по-добро качество на сигнала. По-голямата конкуренция в ефира вероятно ще доведе до намаляване на цената на рекламното време, което е очевиден плюс за компаниите с маркетингова активност.
Очевидно губещи от процеса по цифровизация са компаниите, които са разчитали на честни и открити конкурси. Законовите промени до момента, както и действията на държавните органи показват, че мачовете за аналоговите лицензи и мултиплексите най-вероятно вече са уговорени. Вместо нормални конкурси с ясни правила ще получим поредната порция цветен прах в очите и докато мижим, с няколко бързи движения близки до властта компании ще получат достъп до телевизионния ефир - сладък десерт за мандата на това управление и горчив пясък между зъбите на нас, наивните зрители и данъкоплатци.