Светлина в края на оптичния кабел

Капитал - 18 стр.
Светлина в края на оптичния кабел



България е единствената страна, членка на Европейския съюз, която все още няма програма за развитие на широколентовия достъп*. Проникването на високоскоростен интернет в страната ни е едва 9.5% - най-ниското ниво в ЕС, където средното е 21.7%. Според европейските стандарти, този показател е критерий за нивото на развитие на съответната държава. Програмата за стимулиране на комуникационната инфраструктура и бъдещото й осъществяване са основа за прогрес на населението, бизнеса и държавната администрация.
Добрата новина е, че има потенциална възможност в обозримо бъдеще да бъде направено нещо в тази насока. На 20 март тази година Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) публикува проект на Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. За изготвянето й обединиха усилия частният сектор, неправителствени организации и представители на държавната администрация (виж каре Задругата).
Основна цел според документа е до 2013 г. 100% от населението на страната да има достъп до компютър и интернет на не повече от 20 км от дома си. След четири години всички жители на големите градове пък трябва да могат да използват интернет в рамките на населеното място със скорост 10 mb/s, a 90% от живеещите в средноголемите градове да могат да сърфират с 6 mb/s отново в рамките на населеното място.
Предвидени са и конкретни мерки за насърчаване на развитието на широколентовия достъп. В големите градове се разчита на частния сектор за изграждане и развитие на мрежата. В средноголемите градове ще се работи за доставяне на високоскоростна връзка за нуждите на държавните ведомства и обществените институции (училища, кметства, читалища и т.н), както и за изграждане на безплатни безжични зони около обществени и административни сгради. Най-много внимание е отделено на отдалечените и труднодостъпните райони, където се предвижда да се работи за осигуряване както на директен достъп до интернет, така и на обекти, подобни на съществуващите и днес иЦентрове.
Готови, старт
Стратегията ще бъде внесена за гласуване в Министерския съвет (МС) най-рано в средата на месец май. До 20 април заинтересувани представители на фирми, институции или частни лица, могат да изпратят на ДАИТС своите препоръки за допълването й. Приемането на стратегията обаче е първата крачка към осъществяване на целенасочена политика по отношение на широколентовия достъп в България. След това ДАИТС ще трябва да направи подробна програма, базирана на детайлни анализи на телекомуникационната инфраструктура по райони и населени места. Според Петър Статев, председател на "ИКТ Клъстер" (неправителствена организация, участваща в инициативата за развитие на широколентовия достъп), ако след изборите правителството подкрепи идеята, е напълно реално преди края на 2009 г. да се организират първите търгове за изграждане на широколентова инфраструктура в определени райони на страната. За целта обаче са необходими пари.
Финансирането
За момента има общо около 50 млн. евро от Европейския съюз, които ще могат да се вложат в изграждане на широколентова инфраструктура. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството има 20 млн. евро, които са предназначени за комуникационна инфраструктура. Условие за усвояването им е приемането на стратегията, която ДАИТС публикува на 20 март. Други между 28 и 35 млн. евро се очаква да постъпят в Министерството на земеделието по линия на наскоро приетия план за възстановяване на европейската икономика. Тези пари ще бъдат на разположение на ДАИТС и отново ще могат да се харчат само за изграждане на широколентова инфраструктура. Остава само да се намери финансиране за подробните анализи и проектирането на мрежите.
Служителите на ДАИТС не успяха да осигурят финансиране на инициативата за изготвяне на програмата за развитие на широколентовия достъп в тазгодишния бюджет. Поради тази причина бизнесът предлага алтернативен сценарий. "Частният сектор е готов да финансира началните фази (изработването на детайлен анализ и проектиране на мрежите, бел.авт.), но иска да бъде сигурен, че след това ще може да си възстанови средствата", коментира пред "Капитал" Петър Статев. По този начин не трябва да се чака следващият бюджет. "Ние, частният сектор, още сега можем да осигурим средства, но това трябва да бъде решено чрез избиране на подходящ модел за публично-частно партньорство", добавя Статев, но държавата трябва да осигури прозрачност на тези процеси. "Очакваме да влезем бързо в такава дискусия с ДАИТС и Министерството на финансите", добавя Статев.
*Широколентов достъп според терминологията на ДАИТС се нарича интернет връзка, осигуряваща едновременно гласови, данни и видео услуги. За широколентов достъп се приема такъв със скорост над 144 kb/s.
Задругата
Близо три години се работи по изготвянето на Националната програма за развитие на широколентовия достъп в Република България. През 2006 от "Мобилтел" започнаха инициативата "ITC Broadband платформа". В нея взеха участие над десет компании, две неправителствени организации и представители на държавната администрация. Проектът забуксува при изпълнението на неговата втора фаза (практическо изготвяне на документация) и буквално замря в периода есента на 2007 - средата на 2008. След това ДАИТС пое ролята на координатор на ниво създаване на държавната политика и документи, "ИКТ Клъстер" стана програмен координатор на частния бизнес и започна реалната работа по изготвянето на стратегията за развитие на широколентовия достъп. Участници в инициативата са и интегратори на информационни и комуникационни технологии като "Нокиа Сименс нетуъркс", "Ериксон" и "Алкател Лусент", както и български компании от сектора.
Какво следва?
След очакваното приемане на стратегията от МС започва същинската работа по изготвянето на детайлна програма за развитие на широколентовия достъп в България. Това са основните предизвикателства пред нея:
- да се направи прецизен анализ на телекомуникационната инфраструктура в крайградските и селските райони
- да се организират търгове за изграждане на инфраструктура по райони от страна на ДАИТС.
- да се групират общини и населени места с оглед по-голямата ефективност при въвеждането на широколентовия достъп
- да се направи работещ модел за поддържане и управление на изградените мрежи. Обмислят се варианти за отдаване на концесии в местата, където има достатъчно клиенти или да се плати на оператори, които да поддържат мрежите в райони, където тези дейности са икономически неизгодни
- да се осигурят средства от държавния бюджет