Интернет не може да убие вестниците

24 Часа - 13 стр.
Интернет не може да убие вестниците

Пенчо КОВАЧЕВ

Евгений Станчев е роден на 13 април 1939 г. в София. Учи в езикова гимназия е Ловеч, но завършва Първа вечерна гимназия в София. Следва английска филология в СУ. През лятото на 1966 г. започва като сътрудник в международния отдел на "Народна младеж". И вече 43 години не е напускал журналистиката. Работил е в сп. "Ново време", "Поглед" (зам. главен и главен редактор), после е главен редактор и на в. "Вести", "Дума", "Новини +", сега е на "Бизнес уик" за България.
Мария Стефанова е
родена на 13 април 1964 г. в София. Завършила е английска гимназия и заедно с това и руска като частен ученик и факултета по журналистика в СУ. Първата й работа е в Центъра за нови стоки и мода (ЦНСМ). Печели конкурс в БНР и започва като репортер в програма "Хоризонт". Работила е в радио "Експрес", БНТ, "КаналКом", "Канал 3" и пак в БНР, като член на УС. Последните 7 години е в СЕМ, беше и негов председател.
- Мария, кой те насочи към журналистиката?
Мария Стефанова: Моят учител Евгений Станчев...
- Стига, бе! Сега ще излезе, че е нагласено това интервю точно с двамата. А ние ви избрахме, защото сте астрални близнаци.
- Когато навремето тръгнах на уроци по български, се запознах с дъщерята на Евгений Камелия. После и със самия него, той много се зарадва, че ще кандидатствам журналистика и ми даваше ценни съвети. Много съм щастлива, че го познавам от толкова години.
- Ти, Евгений, как ще коментираш всичко това?
Евгений Станчев: Дъщеря ми и до ден днешен не може да ми прости, че нея не я заведох на изпита по български език във факултета по журналистика, а отидох заедно с Мария.
- Подозирам обаче, че ти като син на активен борец против фашизма и капитализма си търсил тази близост с Мария, защото си разбрал, че е внучка на Георги Димитров
Е. С: На вожда и учителя на българския народ?! Не знаех и досега, честен кръст. Но сега, като научавам,
Мария още повече ми става симпатична
Просто беше едно много интелигентно момиче и мисля, че българската журналистика спечели от нейното присъствие. Интелигентността много й помага и сега за работата й в СЕМ, който е някаква странна издънка на журналистиката.
- Помните ли първата си публикация?
М. С: Разбира се. Макар че най-първите ми изяви бяха в сп." Родна реч" и в." Средношколско знаме". Но първата ми истинска публикация беше интервю с Ал Бано и Ромина Пауър, когато дойдоха за първи път в България. Бях студентка първи курс във ФЖ. Попитах Евгений, той ме насочи към Петьо Блъсков в "Отечествен фронт". Петьо вика: "Ами като искаш направи интервю..." Отидох в хотела, разговарях с двамата и като му се обадих пак на Блъсков, той каза:" Ама трябва да пратя фотограф да ги снима..." Значи той въобще не повярвал, че мога да направя тона интервю.
Е. С: Моята първа публикация беше текст под клише.
- Текст под снимка, да поясним за по-младите читатели.
Е. С: Да. Навремето снимките се правеха на едни цинково-олови плочки, които наричахме клишета. И от предния брой на" Народна младеж" изпаднало едно такова клише, обаче в следващия трябваше да влезе, защото са давани пари за него. На снимката се виждаше камион, който кара тръби през тангата.
Дават ми клишето да напиша текста. Леле, майко!
Час и половина мислих и го написах доста поетично. Дежурният редактор вика какви са тия глупости, бе. Я напиши - труден е пътят през гората. Пазя си го този текст и досега.
- Кога беше по-лесно в професията - преди 10 ноември или сега?
М. С: Аз закачих малко от периода преди 10-и. Но помня, че в началото на моя професионален път имаше много строги правила. А когато има правила, винаги е по-лесно и по-добре. Не мисля, че те ограничават човека, когато той е професионалист.
Е. С: Няма лесно в журналистиката, ако имаш високи критерий. Като всички по-възрастни хора си мисля, че по през пръсти се гледа на професията. Минават и по-неграмотни неща. Навремето по трима души четяха даден текст и нямаше начин да мине някоя тъпотия. Е, имаше и изключения, но в сериозните издания беше немислимо. Не казвам, че сега трябва да се върне същото нещо, но като чета вестници - а аз ги чета денонощно, когато не гледам телевизия - толкова небългарски език, толкова
слаба граматика, беден речник. И понеже това е моята фамилия, независимо как се казва вестникът, страдам, а не се радвам от всичко това, не злорадствам в стил - гледай ги тия нещастници.
- Кой е най-големият ви гаф в професията?
Е. С" Това, че сега се съгласих да си говоря с тебе.
М. С: Веднъж казах: "Добър ден, уважаеми слушатели, аз съм Анна-Мария Тонкова...
- Сбърка си името?!
М. С: Да. Защото Анна-Мария беше музикален редактор на предаването и аз я виждам през стъклото. Но ме бяха научили, че неволна грешка, лапсус,
не се обясняваш и не се оправдаваш пред слушателите
Който чул - чул...
- Евгений, тебе те уволняваха от "Поглед" и преди 10 ноември, и след това. Кога те заболя повече?
Е. С: "Поглед" ми е 20 години от живота и никой не може да ми отнеме нищо от него. Нито да ме уволни, нито да ме назначи там. Друг обаче е въпросът как трябва да се ръководят вестниците, радиото и телевизията днес. Прекалено свободно стана...
- Според теб СЕМ изпълнява ли политически поръчки?
Е. С: Тъй като съм ти бил началник, ще си позволя да те попитам: какво значи изпълнение на политическа поръчка?
- Примерно да се спре дадено предаване, да се махне неудобен водещ... По искане от някоя държавна институция или партия...
М. С~ Нито едно предаване не сме спрели досега.
Е. Сл Това за политическите поръчки го говорят едни такива маломерни като акъл хора от политическата върхушка. Има интереси на издателя. Навремето това беше ЦК на БКП, сега издателят е частник, който си има някакви интереси
Например в "Юманите" или в "Шпигел" може ли журналистът да си позволи да разкритикува или да напише лоши неща за някой близък човек на издателя, който му дава заплатата? Не. Това свободата на словото е доста отвлечено понятие...
- Мария, ти какво би отговорила на тия маломерни хора, които ви обвиняват в политически поръчки?
М. С: Че не познават същността на нашата работа. Какво е СЕМ и защо трябва да съществува. Чувала съм много упреци и обиди и с невродената ми, обаче придобита деликатност съм се опитвала да обяснявам на популяран език, че печатътв Българияесвободен. Но електронните медии се регулират все още, защото влиянието на телевизията в съвременния живот е много по-голямо, отколкото можем да си представим.
Е. С: Всеки е свободен да изпълнява желанието на своите собственици...
М. С.... и политиката им, точно така. Същото е и в електронните медии, особено в търговските канали - телевизии и радиостанции. И те изпълняват волята и политиката на собствениците си. Не виждам нищо лошо в това, стига да не се застрашават по някакъв начин общественият интерес и правата на децата, след това общочовешките и общоприетите норми. Те са записани в Закона за радиото и телевизията. Смятам, че в последни-
те 7 години от регулацията на електронните медии нещата се движат с различно темпо, но в правилната посока.
- Гледате ли риалити предаванията?
М. С: Да, много.
Е. С Аз претичвам през тях. Винаги съм предпочитал да гледам рибките по "Нешънъл джеографик", отколкото някакви измислени ВИП-ове. Това е такова безумие - да ми натрапват, че на мене ми е ВИП някой чалгаджия?! Да ме занимават с това да надничам като последен воайор какво правят някакви... многоточие... в свободното си време в една стая заврени? Под достойнството ми е просто.
- А какво е мнението ви и за телевизионните предавания?
Е. С. Много им е по-лесна работата на водещите по телевизиите, отколкото на пишещите. Ако ти напишеш някаква глупост, твоите читатели и колеги веднага ще разберат. Докато по телевизията можеш да го замаскираш с хубава усмивка или с изящен бюст.
И кой ти обръща внимание на грешката?!
Спомням си моето първо участие по телевизията - беше в някакво политическо предаване. Преди това бях написал много интересни неща по вестниците. На другия ден се оказа, че едва ли не всички са ме гледали по телевизията. И на петия отклик попитах човека разбрал ли е за какво сме си говорили. Не -вика той, - ама такава хубава вратовръзка имаше, откъде я беше взел.
М. С: Гледам много телевизия, макар че съм радиочовек. Няма как - телевизията е съвременното общуване. Или през нея, или през интернет и сме длъжни да се съобразяваме с тази модерност. Факт е, че телевизиите много израснаха в България и характерното за нашия телевизионен пазар е това, че за много кратък перио напреднахме изключително много.
Реално допреди 20 г. това съдържание беше изключително малко по обем и едностранчиво - нямаше плурализъм на мненията. Ще дам пример. Покупката на Нова телевизия за 620 млн. евро е красноречиво доказателство, че в България се произвежда качествено тв съдържание.
- А какво е лошото в телевизиите за тия 20 години?
М. С: Че плурализмът на мненията се възприема като абсолютна свободия. Всеки може да говори всичко. Трябва да направим крачки встрани, малко да се задържат нещата, докато се осъзнаем, че всичко е подчинено на много строги правила.
- Ще оцелеят ли вестниците в битката с интернет?
М. С* Да, категорично. На този свят винаги ще има хора, които предпочитат да докосват хартията, да четат.
Е. С- Преди 30 години отписаха грамофона, появиха се магнетофоните. В момента е страшно модерно и се търсят винилни плочи и грамофони, защото било друго да си купиш мембранка, да слушаш. Нито вестниците, нито книгите ще изчезнат. Е, може би ще намалеят тиражите...