Хора, тази реклама беше срещу Хитлер!

24 Часа - 12 стр.
Хора, тази реклама беше срещу Хитлер!

Георги ЛОЗАНОВ

От битката с един билборд се видя колко сме податливи на диктатура
НЕ Е за вярване, но през XX век в Б ългария пак беше свалена реклама (от автобуси и билбордове) заради съдържанието й.
Тя беше на сайт за проучване на общественото мнение и той така "на живо" можа да проучи дали общественото мнение у нас приема цензурата. Категоричният отговор, който се съдържаше в реакциите, беше - да, напълно.
- Защото институционално рекламата беше свалена от общинските власти, които се позоваваха на съответната наредба, но при завидна обществена подкрепа. И вече повече от седмица никой не възрази. С изключение на потърпевшите, а и те дори го направиха с половин уста, като услужливо коригираха кампанията си. Рекламата консенсусно беше нарочена за скандална, въпреки че скандалът беше единствено в свалянето й.
Впрочем, ето текста от наредбата, който изглежда най-приложим за случая: "рекламните послания да не съдържат под каквато и да е форма, омраза, насилие, расова и етническа или политическа нетърпимост". Омразата,
насилието и пр. се предполага, че идват от използването в рекламата на образите на диктатори от XX век, първият от които е Хитлер, разбунил най-силно духовете. Но неговият портрет в енциклопедията, да речем, носи ли такова внушение? Очевидно не - за всеки е ясно, че той е там за информация, разгърната и в разказ за деянията му и последствията от тях за човечеството.
Свалената рекламна кампания обаче извършва дори повече от това -използва фюрера и " колегите му като символ на историческо зло, на онова, което не трябва да допуснем пак да ни се случи.
В целостта на посланието си тя настоява, че нашата защита от диктаторите и диктатурите са правото ни на лично мнение и тежестта на общественото мнение. Така, докато предлага продуктите на сайта, кампанията лансира демократични ценности, включително и тези, съдържащи се в текста, на чието основание беше свалена.
Да се твърди, че някой може на сериозно да приеме образите на диктаторите в една реклама като пропаганда на идеите им, е все едно да обвиниш цветнокожия в телевизионния клип за вафла трепач, че подбужда към вандализъм, защото, след като е изял вафлата, има сили да бутне камион в пропастта. Или да мислиш, че Латинка Петрова в рекламата на "М-Тел" наистина разрушава дома, в който прокарва телефон.
Един действащ политик, който насажда ненавист към ромите или турците, но има запазено място не само във външната реклама, а и в медиите и парламента, много повече противоречи на цитирания текст от общинската наредба, отколкото образите на Хитлер или Сталин, припомнени $ара-ди заплахата, която забравата им носи.
В културата нищо н е може да бъде четено извън контекста, в който се появява. А този на рекламата създава предварително очакване за ирония, обрат, парадокс.
Единственият ти шанс нищо да не е повече от това, което е. е спешно да отидеш на излет сред природата.
Но подобна нагласа съвсем не е толкова невинна. Тя избърсва многообразието на значенията, за да остави само една проста истина. И диктатурата вече диша във врата ти. Начинът, по който се бориш с нея, я възкресява. И те пак започват да говорят, а ти само да ги слушаш, както гласи слоуганът на свободната реклама.