вторник, 14 април 2009 г.

Що е то блог и колко простотия се съдържа в него?

Сега - 14 стр.
Що е то блог и колко простотия се съдържа в него?

Христо БЛАЖЕВ

Въпреки недоволството на някои общественици личните сайтове се превръщат в предпочитани източници на информация
Изумително е упорството, с което нашите политици се стремят да "съветват" медиите що е то новина и как тя трябва да бъде предадена на обществото. Най-пресният пример е неотдавнашното гостуване на ексвъншния ни министър и вече бивш кандидат за генерален секретар на НАТО Соломон Паси в студиото на предаването "Булевард България" на телевизия RE:TV. Непосредствено преди разговора водещият Иван Бедров цитира откъси от материали, публикувани в популярни български блогове. Постъпката му предизвика бурното недоволство на Паси, който без грам колебание нарече този вид сайтове -
"простотии, в които няма нищо естетично"
Също така той си позволи да "посъветва" Бедров да се свърже с ръководството на медията и заедно да помислят "как да представят България в по-добра светлина", защото основният проблем на страната ни бил в "неизграждането на позитивния й образ пред останалия свят".
Изказването на Паси в телевизионен ефир мигновено получи огромен отзвук в интернет пространството. Почти не остана блогър, който да не коментира думите му. Даже бе организирана кампания под наслов "Аз не съм простак!", целяща изстрелването на сайта на Соломон Паси на първо място в Google по ключова дума "Простак". Всички блогъри, включили се в инициативата, сложиха в личните си сайтове банер на кампанията или връзка към сайта solomonpassy.com с текст "Простак". Така българското блог общество иска да покаже не само на Паси, но и на останалите политици "силата на обединението", надявайки се да осъзнаят "какви неща могат да постигнат "простаците" на България".
Освен с подетата кампания мнозинството блогъри дадоха писмени отговори на Паси, публикувани в личните им сайтове. Петър Стойков например се обърна директно към него: "Явно живееш в свой собствен, комфортен медиен свят, в който поръчковите вестници и партийните телевизии не смеят да тревожат живота на политиците с някаква си там истина, а послушно публикуват само каквото им спуснат отгоре".
Иван Пидов пък написа: "Вие може и да имате контрол над големите медии, но над нас - НЕ! Нямате власт над нашето мнение. Аз ще изразявам мнението си независимо колко лоша визия на страната ни създава то. Аз ще го изразявам, за да покажа в какъв абсурд живеят 7.6 млн. души". В същия този дух са и стотиците други мнения, обединени изведнъж срещу външния неприятел. По-същественото в случая е, че в крайна сметка една необмислена реплика доведе до
реализацията на едно отдавна чакано явление
на родна територия - формирането на гражданско общество, въплътено в хилядите блогове и сайтове, които се списват от българи, с лична позиция и смелост да я заявят.
Останалият свят, пред който Паси така иска да се докаже, отдавна вече е приел съществуването на блогове и не ги отрича. Напротив, даже ги характеризира като "новите медии". Според самите пишещи те не са коректив на традиционните източници на информация, а тяхно естествено продължение. Много от младите се насочват все повече към тях, вярвайки, че поднесената от първа ръка информация, нефилтрирана и често леко нецензурна, е по-обективна, отколкото тази в телевизията или вестниците. Това положение се затвърди особено около януарските протести, когато бе създаден блогът bulgariaenasha.blogspot.com. На него се публикуват в реално време писмените искания на протестиращите, снимки и видеоклипове и материали за полицейското насилие с автентични доказателства. Историите, разказани там, често влизаха в пряка конфронтация с версиите, които мнозинството от медиите разпространиха, използвайки официалните източници като МВР например. И тези информации не могат да бъдат наречени "простотии" въпреки желанието на министър Миков и останалите управляващи.
Разликата между традиционните медии и блогърите е както между домашните кучета и уличните помияри. Политиците са свикнали да обгрижват по един или друг начин пресата и телевизията, която с някои изключения се държи добродушно и маха с опашка.
Блогърите обаче не са такива, те са диви и ръмжат,
а погледът от Европа като че ли все повече е склонен да се спира на тях, а не на "опитомените" медии.
Но, що е то блогър и има ли той почва у нас, ще се запитат много хора?! Блогът е личен сайт с текст, снимки и видео, обикновено списван от един човек, често професионалист в дадена област, който споделя мнението си с широка аудитория посредством социални мрежи от типа на svejo.net, dao.bg и др. Най-популярни у нас са т. нар. "политически блогъри", които коментират свободно политическите процеси. Част от тях са анонимни (balthazar-ivanovich.blogspot.com, blog.sepuko.org), други - не (bogomil.info, yurukov.net/blog), но общото между всички тях е ясната и аргументирана позиция по актуалните теми от управлението на държавата. Блогърите имат едно качество, което ги отличава рязко от традиционните медии - тяхната непредвидимост, а тя никак не се харесва на политическата класа и свързаните с нея добре облечени господа. И нерядко започна да се лансира тезата, че упоритият стремеж на МВР за безконтролен достъп до Мрежата е искан както заради криминалните разследвания, така и за мониторинг на все по-множащите се свободомислещи сайтове.
Наскоро излезе и първото научно изследване по темата за блогването и личностите зад него. Негов автор е доц. Любима Йорданова, която се осмели да се "смеси" с обекта на своето проучване и да разгледа блогърите "отвътре", както чрез техните интернет страници, така и в пряк диалог с тях. Според нея най-популярните блогъри са над 35 и не се вместват в ограничената представа за нахални младежи, които просто изливат яда си. Йорданова е на мнение, че
за да се пише авторитетно, се изисква опит
Блогърите не стоят у дома си пред монитора, а напротив - развиват инициатива, ходят на срещи, консултации и конференции, въобще те са "в час" с живота. Изследването стига до извода, че "блоговете печелят все повече привърженици поради няколко причини: бързина на съобщението за събитието, което се публикува в реално време, със сравнително ниски разходи и предлага интерактивен режим на поднасяната информация. Информацията е лична и нецензурирана, опазена от деформиране и манипулиране".
Съвременните медии имат власт, но трябва да се съобразяват с малките си блог-братчета, които доказаха, че могат да стигат първи до новини и да ги разпространяват ефективно. Политиците също трябва да се примирят, че вече имат нова, силна и ефективна опозиция, която не е оцветена партийно и не може да бъде купена. Блогърите ще се множат и мнението им ще натежава и тогава никой не ще ги характеризира като "простотии".
Нека родните политици да продължават демонстративно да пренебрегват блогърите. Те пък от своя страна вече доказаха, че могат да организират кампании и още повече - могат да нападат. Доказателство са двете "Гугъл-бомби" - едната, която свързва думата "простак" със Соломон Паси, и другата - "провал", която директно препраща интернет потребителите към сайта на Министерския съвет. Може би на някой това му изглежда като детинска шега, но за да се осъществят тези начинания, се изискваше участие на много хора и те се отзоваха. Утре същите тези блогъри, или т. нар. "простаци", ще станат от компютрите си и ще идат да пуснат бюлетина и съм убеден, че тя няма да е с традиционен цвят.
***
Текст под снимка
Гостуването на Соломон Паси в студиото на "Булевард България" по RE:TV разгневи българското блог общество.

Няма коментари: