„Ню Йорк Таймс": Ансамбъл „Българе" -залепени усмивки, прекалено силна музика

Гласове - 6 стр.
„Ню Йорк Таймс": Ансамбъл „Българе" -залепени усмивки, прекалено силна музика



„Петнадесет години след като Майкъл флетли избухна на международната сцена в Евровизия, българският отговор на „Ривърданс" стигна до американския бряг.
Щастлива съм да напиша, че в композицията „Това е България", която бе представена в „Симфъни Спейс" в събота, имаше много по-малко машини за изкуствени облаци в сравнение с ирландския еквивалент. „Но за съжаление в останалите аспекти имаше много сходство: смешно опростените и превъзнасяни исторически забележителности, залепените усмивки, прекалено силната музика...", пише авторката Клаудия ла Роко. „Българе" може да е трупа за фолклорни танци, но подходът бе да се заложи на спектакъла, а не на изкуството. В препълнената предимно с българи зала разпоредителите подканяха хората да си залепят „телевизионните лица" заради присъстващия операторски екип. Целта на представлението бе потвърдена от избора на „разказвача" - Тери Медисън, наперена телевизионна водеща, която е живяла 17 години в България и която - по нейните думи - се надява да умре там. Гласът на г-жа Медисън, който обхващаше целия диапазон от сантименталност до прекален възторг, съпътстваше филмовите картини, които показваха районите на България и нейните специалитети, „В това число местните ритми и бактерии". Ритмите, научихме ние, са дар от Бога. „За бактериите не казаха нищо", посочва авторката. „Сложни и с богати вариации, тези ритми са наистина впечатляващи, както и танците, при които танцьорите, облечени в традиционни пъстроцветни носии се носеха по сцената като един гигантски организъм. Точно като при Марк Морис: той е изучавал българските народни танци и те продължават да оказват влияние върху неговата хореография.
За съжаление „Това е България" не показа възбуждащата първичност и радостта от танците толкова добре, колкото би трябвало, като за сметка на това се разчиташе на консервирани реакции на консервирана музика. Две изключения показаха колко много наистина пропуснахме: изключително жизнерадостното и закачливо изпълнение на универсалния инструменталист Веселин Кузмов и соловото изпълнение на продуцента, директор и хореограф на „Българе", Христо Димитров, чието очарователно и чувствено изпълнение като че ли извираше от дълбините на тялото му. Това наистина бе една България, достойна за шумната реклама - ако имахме възможност да видим повече от нея", пише „Ню Йорк Таймс