Цифровизацията си върви по сценария

Дневник - 2 стр.
Цифровизацията си върви по сценария

Албена БОРИСОВА

"Важното е, че той урежда участието на държавата в тези процеси. Още в първа глава е посочено и как ще се случва това. Всички се интересуват от официалната позиция на държавата. Никой не се интересува как се разпространяват програмите. Технологичната част на закона, откровено казано, на мен не ми е ясна."
С тези аргументи Станка Маринчева от БСП призова колегите си във вторник да гласуват проекта на правителството за Закон за публичното радиоразпръскване. Това се случи на общо заседание на комисията по медиите и на комисията по транспорт и съобщения. Още докато депутатите се събираха, сред присъстващите експерти и представители на оператори се говореше, че проектът ще бъде одобрен, защото се очаква на следващия ден да бъде гласуван и в залата. Той не е включен в проектопрограмата на парламента за сряда, но може да бъде вкаран в дневния ред след решение на председателския съвет. Дори да се забави влизането му, то ще се отложи за следващата седмица.
Въпреки че законът прелива от скандални текстове, които уреждат частни интереси и разпределят кои програми ще разпространяват бъдещите мултиплекси, и е изпълнен с неточни формулировки, бързото му придвижване става по волята на правителството, а вносител е лично премиерът Сергей Станишев. От заседанието във вторник пролича, че тройната коалиция ще подкрепи проекта. Само НДСВ поставиха част от проблемите, но очакват да се решат между първо и второ четене. Опозицията попротестира малко срещу текстовете, но бързо се отказа да вдига шум и представителите й дори напуснаха заседанието, така че текстовете бяха приети единодушно.
Гласуването всъщност мина лесно, защото, докато работиха върху проекта, авторите му (пазени в тайна) вкараха текстове, които гарантират на големите тв оператори сигурно място за основните и допълнителните им програми в пакетите на мултиплексите. Така "опозицията" на големите телевизии беше елиминирана. Проектът беше придвижен заради "изключителната му важност" и наближаването на парламентарните избори.
Спорните текстове
В закона се предвижда да бъде създадено ново държавно предприятие - Национална компания "Обществено цифрово радиоразпръскване", в чието ръководство ще участва министърът на финансите, а останалите членове ще се назначават от президента. БНТ и БНР ще трябва да плащат за разпространението си на новата държавна фирма така, както в момента дължат суми на БТК.
Според проекта обаче за цифровото разпространение на двете обществени програми няма да се използва системата на БТК. Вместо това държавата се задължава да изгради нова мрежа, като чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството за целта ще бъде създадено търговско дружество, в което държавното участие е не по-малко от 50%. Това фактически отваря пътя за още един играч в процеса на цифровото разпространение.
Нека не се впускаме в детайли, сигурно ще се наложат корекции. Нека този закон не се превръща в ябълката на раздора, в него е търсен баланс на интересите на президента, кабинета и Народното събрание, обобщи след около час дискусии Радослав Илиевски от "Коалиция за България". Представителите на БСП и ДПС не откриха никакви недостатъци в проекта и призоваха за по-бързото му приемане.
Председателят на комисията по транспорт Йордан Мирчев (НДСВ) посочи редица неясни формулировки, които според него не дават отговор на въпроси, свързани с управлението, контрола и финансирането на двете нови компании, които трябва да осигурят цифровото разпространение на БНТ и БНР. Според него текстът трябва ясно да регламентира и начина, по който ще се определят таксите, които двете обществени медии трябва да плащат на новата национална компания. Според Мирчев финансирането на обществения мултиплекс от бюджета може да се окаже непозволена държавна помощ, за което ЕС да санкционира България.
Димитър Димитров от "Атака" и Румен Ангелов, преминал преди седмица в "Ред, законност и справедливост", остро разкритикуваха проекта. Ангелов дори напусна демонстративно залата, след като забележките му към текста бяха пренебрегнати от мнозинството. Според него с този закон по много краен начин се пренебрегват Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията. Освен това не е ясно нито колко ще струва изграждането на мултиплекса и новата мрежа, нито дали държавата е осигурила ресурса за това. Ангелов освен това определи като недопустима дадената възможност на директорите на БНТ и БНР да създават с частни лица съвместни продукции. Според него по този начин без регламент, без контрол се подаряват на частни лица обществената телевизия и общественото радио.
Генералният директор на БНТ Уляна Пръмова обаче подкрепи законопроекта, като заяви, че за нея ще е скандално, ако той бъде забавен. Според нея възможността за съвместна работа с частни продуценти, предвидена в чл. 47а, ще компенсира ниския държавен бюджет на БНТ. Тезата й беше подкрепена и от директора на Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО) Гриша Камбуров, според когото проектът дава нови възможности за програмното развитие на обществените оператори. Според частни продуценти е много по-удобно двете държавни медии да могат да реагират по-гъвкаво при работата си с тях. Още при появата на проекта обаче юристи коментираха, че тъкмо този член дава възможност за поетапна скрита приватизация на БНТ и БНР. Пръмова обаче даде за пример казус с обществената германско-френска културна програма АРТЕ, от чийто екип преди две години поискали да създадат съвместна местна програма с БНТ за пазара в България. Тъкмо в такива ситуации този текст може да проработи и няма нищо страшно в частния капитал и възможността за създаване на програми с външни продуценти, заяви Пръмова.
Весела Драганова от НДСВ обаче обясни, че партията й ще подкрепи проекта, защото очакват, че въпросите им ще намерят отговор до второто четене.
На заседанието се появи и бившият член на КРС - Зина Трифонова, която се спряга за автор на проектозакона. Тя отрече, че е писала закона, но каза, че е запозната с него, защото наблюдава процеса в ролята си на консултант на КРС.
В преходните и заключителните разпоредби на закона се правят промени във вече променените Закон за радиото и телевизията и Закон за електронните съобщения, които на практика гарантират на собствениците на Би Ти Ви и "Нова телевизия" - "Нюз корп." и Ем Ти Джи, да разпространят по шест свои програми след цифровизацията. Освен тях от промените ще се облагодетелства ТВ2, която получи същия статут като Би Ти Ви и "Нова" на задължително разпространявана програма. Чрез редица законови процедури, въведени в трите закона, свързани с цифровизацията, качването на мултиплекс се осигурява още на контролираната от Ирена Кръстева ТВ7 и евентуално на Би Би Ти на Петър Манджуков и "Евроком" на Георги Гергов, ако те получат от КРС временни аналогови лицензи.
***
Текст под снимка
Рейхан Аблеким (първият отляво) и Иво Атанасов (седналият до него) настояха проектозаконът да бъде придвижен максимално бързо въпреки възраженията на колегите си Йордан Мирчев (правият вдясно) и демонстративно напусналия Румен Ангелов, които откриха куп несъвършенства в текста