Д-р Николай Палашев: PR-ът у нас все още е в пелени
в. Класа
Елиана МИТОВА
Д-р Николай Палашев представя довечера новата си книга "Ла създаваш реалности" в Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии (СВУБИТ). Трудът се появява с логото на издателство "За буквите - о писменехь". Авторът, един от водещите специалисти no PR и корпоративни комуникации, проследява психологическите аспекти на комуникационния инструментариум, работата и отношенията с медиите и регулирането на комуникационните процеси. Николай Палашев е автор на поредица от научни статии по въпросите на медиите. Преподава по дисциплината "Корпоративни комуникации" в СВУБИТ и в СУ "Св. Климент Охридски".
***
Д-р Палашев, в кризисни ситуации лъсват като на длан всички негативни страни на родния PR. Защо се получава така? - Ще припомня случая със закъснелите обяснения, които МВнР разпространи непосредствено след атентатите от 11 март в Мадрид. От външното ни ведомство не можаха да съобщят максимално бързо и достатъчно точно има ли българи сред пострадалите, кои са те, в какво състояние се намират. Научихме го от испански източници. Закъснението внесе голяма доза негативна стойност в информацията. Защото неизвестността е едно от най-страшните неща по отношение на комуникациите. В случая трябваше да се приложат модерни комуникационни методи, които да осигурят възможно най-бързата и най точната информация за населението. Типичен пример, когато PR-ът не в състояние да се справи с предизвикателствата, които ни предлага информационното общество. Причините за това са комплексни. На първо място - липсата на добро професионално образование. С това обаче вече не можем да се оправдаваме. Защото и българската наука вече предлага достатъчно познания, на които специалистите по комуникации да стъпят на здрави основи. И по този начин една кризисна ситуация не да се задълбочава, а да се преодолява бързо и ефективно. Според вас, достатъчно ли във висшите ни училища се застъпва комуникацията, като теория? - Когато става дума за комуникации и информация "лабораторията" е улицата. Само там може да се тества доколко един специалист наистина е подготвен, дали познанията, които е усвоил, са реално приложими, дали комуникационните модели и ефективността на комуникационните канали работят или не. А що се отнася до кризисните комуникации, отговорите на въпросите, свързани с тях, е абсурдно да се търсят единствено между четирите стени на научните кабинети. Как корпоративните комуникации обясняват ниското доверие, с което се ползват нашите политици? Дали те не са способни да дадат решения на наболелите социални проблеми, или има и нещо друго? - Според мен има! И това е липсата на разбирането, че провеждането на професионална комуникационна дейност е гарантът за това, идеята да стигне до гражданите, и да бъде разбрана, да бъде припозната като полезна. Ако не бъде разбрана, няма да бъде приета! А ако не бъде приета, политикът просто няма да я осъществи и ще загуби доверие. И вместо хората да му предложат съпричастността и помощта си за реализиране на идеята, те просто прилагат добре познатата пасивна съпротива. Така умира и най-добрата идея. Във всеки случай днес може да говорим за нарушена комуникационната връзка между политиците и избирателите. Къде според вас се корени магията на добрия PR и комуникации? - Магията е в това да се говори ясно и разбираемо. Вече и у нас се забелязват добри комуникации в сферата на политиката. На последните избори наред с негативите, свързани с манипулиране на общественото мнение и купуването на гласове, имаше и добри примери. Да кажем, в предизборната кампания на сегашния кмет на община Карлово Найден Найденов. Тя бе изградена на базата на пълното изключване на всякакъв вид конфронтация и негативизъм. Хората разбраха, че им се предлага нещо, което е в тяхна конкретна полза. Кампанията представи кандидата като човек, който може да свърши работа. А електоратът иска точно това - някой да решава проблемите. Подобна бе и кампанията на кмета на Смолян Дора Янкова. Тя самата е много комуникативен човек, който великолепно разбира ролята на общуването. Кампанията й бе изградена на базата на реалната перспектива, която кандидатът предлага за общината. Нямаше обещания за необозримото бъдеще. Всичко се базираше на реално свършеното през първия мандат. Тоест ние можем да управляваме добре, но ако не го обясняваме добре, ако не го съобщаваме добре на хората, сме обречени на неуспех! Иде пролет, ще има наводнения. Какво трябва да направят управляващите и съответните специалисти по комуникации в институциите и в общините? - Да си организират комуникациите предварително. Да обяснят какво могат да преодолеят и какво не - защото в крайна сметка всички сме хора, а стихиите са по-силни от нас. За да бъдат наясно гражданите във всеки момент къде могат да са най -критичните точки и какво ги застрашава. Когато хората чуят предварително тези обяснения, те ще помислят какво самите те могат да направят, за да си облекчат положението. Един ще предложи -имам трактор, къде да отида с него? Друг - имам кофа, какво да правя с нея? Това е всъщност част от онова, което наричаме гражданско общество. Правенето на комуникации не е просто, за да ги има, а за да постигнем една-единствена цел - да си направим живота по-добър. стр. 26
петък, 29 февруари 2008 г.
Д-р Николай Палашев: PR-ът у нас все още е в пелени
Етикети: в. Класа
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар