Потребителите на интернет в България са над 3 милиона

Капитал - 66 стр.
Потребителите на интернет в България са над 3 милиона

Веселин АНГЕЛОВ*

Електронните медии еволюират и едно от най-ярките доказателства за това идва от Дания. През настоящата година в страната са инвестирани по-малко пари за телевизионна реклама, отколкото за интернет маркетинг, сочат данните на Gemius. Въпреки че датчаните са по-малко от българите, проникването на интернет там е над 90%. Сумите, инвестирани в интернет реклама, са около 100 пъти по-големи от тези у нас за 2007 г.Това изоставане разкрива пред България огромни възможности за развитие. Местната реклама в интернет расте годишно с около 100%. Негативни фактори като финансовата криза вероятно няма да се отразят съществено. Данните от офлайн проучвания на Synovate по поръчка на Gemius показват, че за деветте месеца на 2008 г. интернет потребителите в България са се увеличили от 2.6 млн. до малко над 3 млн.
Преди година положението беше коренно различно. На интернет пазара нямаше никакви социодемографски представителни данни за потреблението на новата медиа. Затова пък имаше огромен глад от страна на агенции и рекламодатели за данни от трета независима страна. От големите интернет групи към момента в нашите проучвания не е включена само групата на "Нет инфо.БГ", но от тестовете, които направихме заедно, стана ясно, че дори и след евентуално тяхно включване в измерванията процентът на обхванатата от Gemius уебаудитория няма да надхвърля 80%. За да бъдат покрити и останалите 20% от интернет потребителите, ще е необходимо в проучването да се включат и сайтове, в които има съдържание с неуредени авторски права или порнографско съдържание.
Кой браузва в мрежата
Интернет аудиторията е чувствително по-млада, сравнена с цялото население на България. Нещо повече: 92% от тийнейджърите на възраст 15-19 години са онлайн потребители. Това, разбира се, има своето обяснение - във всяко училище вече има компютри и задължителни часове. В българското интернет пространство хората са по-високо образовани, отколкото е населението в страната ни като цяло; 83% от българите с висше образование браузват в мрежата.
Потребителите на интернет са по-богати от средния жител на страната; 79% от хората, които декларират личен месечен доход над 800 лв., могат да бъдат намерени в българското онлайн пространство. Или с други думи, ако един продукт е позициониран в premium сегмента на пазара, интернет е много по-подходяща медиа за реклама от традиционните. Електронната търговия в България обаче изостава значително - едва 6% от интернет потребителите у нас декларират, че пазаруват по този начин. При напредналите пазари това число достига 30%. Показателен за развитието на българския интернет е и фактът, че публичните места за достъп до мрежата вече почти са загубили своето значение; 93% от браузващите декларират, че имат достъп до интернет от дома си. Две трети от интернет потребителите живеят ежедневно с глобалната мрежа. Една трета от интернет потребителите в България са на възраст 15 - 24 години, но те практически реализират половината импресии в мрежата.
Как се рекламира в интернет
Интернет като медиа е изключително високотехнологично развита и възможностите за таргетиране на рекламното послание към желаната аудитория са несравними с нито една от традиционните медии. Решаваща роля за насочването на рекламното послание имат медиа планьорите на съответните маркетингови кампании. Те са улеснени от силната фрагментация на интернет пространството - от една страна, имаме огромно разнообразие от сайтове с най-различни аудитории, а от друга - най-големите сайтове в различните си дялове и подресурси привличат коренно различни социодемографски групи.В момента малко от рекламодателите ограничават кампаниите си само за посетители от България, а далеч не всички, предполагам, искат да се рекламират пред посетители, да речем, от Австралия. Ограничаването на една интернет кампания само за територията на нашата страна би увеличило ефекта от нея средно около 15%. Ако към това прибавим и възможността за ограничаване на излъчванията на рекламните послания до оптималните 4-5 пъти на потребител, ще имаме оптимизация на ефекта с още минимум 15%. Нестандартните банерни форми, привличащи вниманието на посетителите, също биха допринесли немалко за повишаване на крайния ефект от кампанията. Нека не забравяме възможностите, които интернет предлага за таргетиране по географски регион (чрез IP адреса на потребителя), а също предлаганото таргетиране от някои сайтове по пол, възраст и др. За съжаление към настоящия момент в България са единици компаниите, които се възползват дори и от един от изброените по-горе начини за оптимизация. Смятам, че скромните изисквания на повечето рекламодатели, за които все още интернет е нещо екзотично, не стимулират развитието на пазара.
При напредналите пазари за анализ на ефекта от всяка интернет кампания се отделят от 2% до 5% от бюджета на самата кампания. Как се оценява цялостният ефект от дадена кампания? Gemius може да различи компютрите, на които е излъчена рекламата, от тези, на които не е. Така се формират две групи интернет потребители - такива, които са имали контакт с рекламата, и такива, които не са. Ако задаваме и на двете групи определени въпроси, от разликите в отговорите ще можем да съдим доколко рекламната кампания е повлияла на тези, които са имали досег до нея.
Интернет ще става все по-влиятелна медиа - половината интернет потребители декларират, че имат достъп до мрежата и от работното си място. Ако приемем за вярна сентенцията, че на работното си място човек през 20% от времето си свършва 80% от работата си, това би означавало, че тези хора вероятно прекарват в мрежата повече време, отколкото с традиционните медии.
*Веселин Ангелов е управител на българското подразделение на Gemius - агенция за проучване на онлайн аудиторията със седалище в Полша. Компанията доставя статистически данни за посетителите в интернет на рекламодателите на европейския пазар, в Русия и Израел. Освен това анализира ефекта от провежданите онлайн кампании. Тя присъства на българския пазар от една година.
събота, 25 октомври 2008 03:20:36