Om 2010 г. Европа ще ни наказва заради рекламите на алкохол

Класа - 11 стр.
Om 2010 г. Европа ще ни наказва заради рекламите на алкохол

Андриана Михайлова

0,5% от общия акциз на спиртните напитки може да се набира в сметка за изследвания и превенция
Бранимир Ботев е председател на Управителния съвет на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки (АПВТСН). Председател е и на Надзорния съвет на винарска изба "Розова долина" АА - Карлово.
Член на УС на CEPS (Европейска конфедерация за спиртни напитки), в която са асоциации от всички страни -членки на ЕС, както и рекламодатели като "Диаджео", "Перно Рикар", "Бакарди Мартини" и др. Наскоро АПВТСН изпрати писмо до СЕМ, че ще се само-регулира в рекламирането на спиртни напитки. Членовете на асоциацията ще спазват правила и ограничения в защита на децата и непълнолетните в името на отговорното консумиране. Защо членовете на АПВТСН предпочитат да се саморегулпрат по отношение на рекламите на алкохол, г-н Ботев? Това не е самостоятелно виждане на АПВТСН, а цялостна концепция за развитието на бранша и неговото присъствие в медиите и рекламата.
Към CEPS съществува EFRD - Европейски форум за отговорна консумация. Тази организация проучва общественото възприятие за това що е алкохолна консумация и как тя присъства в ежедневието. На базата на изследванията се дават препоръки как да бъде насочена рекламата. Ние не сме само член на CEPS, но приемаме и общи документи и планове, върху които се изработва дългосрочна стратегия. До 2010 г. отрасълът е приел, че не по малко от 75% от рекламите на алкохол трябва да отговарят на Хартата за отговорна консумация.
Защо точно 75% от рекламите ще имат послания към отговорна консумация и какво ще представляват те?
Европейците са прагматични. 75% е индикативна цифра и цели да обърне тренда, така че процесът да стане необратим. Отговорната консумация предполага отговорно отношение, не само от страна на бранша, но и от хората. Подобно поведение трябва да има и възпитателен ефект. Членовете на CEPS ще гарантират, че нито една реклама на техни продукти няма да насърчава злоупотребата, нито ще е насочена към непълнолетни или други рискови групи. В АПВТСН обсъждаме как ще изглеждат посланията. Един от вариантите е рекламите да бъдат с лого, че отговарят на Хартата за отговорна консумация. Вторият е да имат логото на CEPS, което означава, че са свързани с Хартата - документ, адаптиран от ЕК. Третият, най-вероятно ще бъде изготвен от EFRD.
Отговорната консумация ще засегне ли всички комуникационни канали?
Ще засегне онези форми на
реклама, които са регулирани от закона. Как да обхванем рекламата по пътя за Велинград например, където на всеки 50 м има огромни табели от типа "Продавам домашна ракия и водка". Саморегулацията е подадена ръка от отрасъла към контролните органи. Затова трябва тнар. стратегия за недопускане на злоупотребата с алкохол да бъде сериозно отново дебатирана и преработена с участието на институции като Държавната агенция за закрила на детето. Може да прозвучи революционно, но предлагам също 0,5% от общия акциз за производство и търговия с алкохол да се набира в специална сметка или фонд към агенцията. С тези пари да бъдат провеждани изследвания и създавани специализирани програми за превенция и възпитание на младите.
АПВТСН също е в работната група в създаването на национална стратегия за здравословна консумация. Защо искате тя да бъде преработена? 90%о от текстовете, съобразени с европейската практика, не са в крайния текст. Не е ясно кой е написал последната редакция. Още по-тъжното е, че този документ не е съобразен и с изискванията на най-пряко засегнатите органи. Стратегията е насочена на първо място към най-рисковата група - на малолетни-
те и непълнолетните. А изведнъж се оказва, че една година от работната група на Министерството на здравеопазването никой не се е сетил да дебатира сериозно с представители на Държавната агенция за закрила на детето. За това взехме инициативата и тръгнахме с отворено писмо до медиите и СЕМ, защото държавата се бави. Когато има неадекватни и закъснели реакции, браншът трябва да поеме към саморегулацията. Още повече пред нас е горчивият пример на големите тютюнопроизводители. Вместо да се пренастроят, те се противопоставиха на промяната, на ограничаването на рекламите. Това доведе до негативна реакция на обществото.
Ще се случи ли същото и с производителите на алкохолни напитки?
Съмнявам се. Браншът в европейски и световен машаб си извлече сериозна поука от липсата на колаборатив-ност на тютюнопроизводителите. Т.е. той много преди да бъде санкциониран от някого започна да търси промяната в себе си и да се са-морегулира.
Трябва обаче да спазваме европейското тълкуване, залегнало в Хартата за свободна консумация, че всички напитки с над 0,5% алкохол са алкохолни. Разликата е само в дозата. В момента у нас има изкуствено разделение - за да продаваш алкохол, трябва специален лиценз. Но това не важи за бирата, тя се продава навсякъде! Същото е и с рекламния сектор - неприятно ми е, до голяма степен обидно като баща, да пусна сутрин новините и да видя реклами на бира. Много от изследванията сочат, че младите започват употребата на алкохол именно със злоупотреба с бира, защото тя изглежда най-безобидна. Абсурдно е известна марка пиво да спонсорира детски турнир по футбол! Все едно реклама на презервативи да проповядва обучение в религиозен колеж на млади девици.
Но нали пивоварите у нас първи тръгнаха да се саморегулират?' Да, това е похвално, но влизаме в хипотезата: "Не е луд, който яде зелника, а който му го дава". Като има закон, който разграничава алкохолните напитки и чрез дискриминация допуска едните да бъдат рекламирани, естествено е потреблението да се насочи към тях. Лошото е, че по силата на българските закони, които се отличават, да не кажа, че изцяло са противоположни на европейските разбирания, изведнъж бирата получи едва ли не статут на безалкохолна напитка. Има строги ограничения за рекламата на алкохолните напитки, но те не важат за бирата.
Каква е причината?
В Закона за здравето тихомълком беше прието изменение, при което "напитки, съдържащи алкохол", беше заменено със "спиртни напитки". Разликата е съществена и популяризира бирата. Защото "спиртни напитки" са тези, които са произведени на базата на дестилация. А пивото - чрез ферментация.
Това означава ли, че ще разчитате на законови промени, които да ограничат рекламата на бира например?
Саморегулацията означава, че имаме доброто желание, но не можем да въвеждаме контрол. Държавата трябва да го направи. Проблемът не е между нас и пивоварите. С колегите мислим еднакво. Искаме ясни критерии в законодателен план, които да важат за отрасъла като цяло. За майките и учителите е без значение дали децата са се напили и на-тровили с бира, водка или вино.
Би трябвало да се помисли върху стратегия за развитие на бранша и да я съобразим с европейската, а не да създаваме собствени варианти. Например в стратегията на Министерството на здравеопазването е предвидено, че допустимото съдържание на алкохол 8 кръвта, след което следват тежки санкции, трябва да бъде 0,0 промила. От една лъжица сироп за кашлица или от половин чаша боза обаче той вече няма да е 0,0 промила. Акцентът отново е върху контролните и санкциониращи функции, а не върху превенцията.
Ще изготвите ли етичен кодекс на гилдията?
Задължително. Вече имаме основополагащ европейски документ, както и вътрешни такива. От 2010 г. ще имаме много сериозни санкции от Европа по отношение на регулацията на медиите и рекламните послания, по отношение на предпазването на определени рискови групи и здравеопазването и т.н.
Европа дава ли определение за отговорно консумиране на алкохол?
Европейски институт оповести изследване, че алкохолът в малка доза е полезен. Тя не може стриктно да бъде определена. Затова Европа е дала транзитивен срок до 2009 г. в изготвянето на определение. От друга страна, няма и прагове за минимални количества за отговорна консумация. Има препоръка към страните членки на базата на цивилизационната им култура, да създадат национални норми.
Какви са те за България?
В момента ги анализираме, но най-вероятно ще бъдат в диапазона, в който са нормите за Португалия, Испания, Гърция, Италия, франция. Те са по-високи от тези за скандинавските страни, защото виното и алкохолните напитки са част от културата на Средиземноморие-то. Културата на консумация и историческата традиция могат да се превърнат в реклама на България. Най-големи рестрикции в алкохолната консумация има в САЩ, но в същото време там има развита реклама и туристически маршрути, свързани с големите производители на вина.

понеделник, 20 октомври 2008 01:04:24