Твърде виртуални

Капитал - 40 стр.
Твърде виртуални

Калина КАЛЧЕВА

"Никога няма да се безпокоите за информацията си, защото е на сигурно място при нас." Това е част от слогана на онлайн информационното хранилище на АОL – Xdrive. Всъщност беше, защото в началото на годината се оказа, че "сигурното място" е пред закриване. В последната година над 25 подобни проекта затвориха врати - Upline на Hewlett-Packard, Image Station на Sony и др., като предизвикаха съмнения дали виртуалните услуги не са твърде виртуални.
Евтиното е скъпо
Информационните хранилища (cloud storage), насочени към крайни клиенти, набраха популярност преди няколко години (някъде в периода 2005-2006) заедно с бума на цифровата фотография и зората на социалните мрежи. За да наложат марката си и пробият в претъпканата пазарна ниша, тези сайтове започнаха да се рекламират агресивно и за кратко време привлякоха много клиенти. Най-често популяризирането им ставаше чрез предлагане на някои базови услуги напълно безплатно.
Сайтът, за който стана въпрос в началото - Xdrive, например предлагаше 5 гигабайта безплатно място и 50 гигабайта срещу 9.95 долара месечна такса. Според експерти от този бранш, цитирани от PC World, месечният разход за съхранение на 1 терабайт (1000 гигабайта) данни излиза около 100 долара. Проста сметка показва, че ако услугите на даден сайт са само или преобладаващо платени, подобни проекти са рентабилни. Те обаче не работят изцяло по модела на месечен абонамент. Така в началото на 2009 г. Xdrive, заедно с още едно онлайн хранилище на AOL за запазване на снимки прекратиха работа. Според компанията проектите не са могли да оправдаят съществуването си от финансова гледна точка.
Кърт Шерф, анализатор в Park Associates, коментира, че твърде много компании са се захванали със съхраняването на чужда информация на сървърите си, а това е начинание, в което няма чак толкова много пари. Особено при положение, че потребителите очакват подобни услуги да бъдат предоставяни безплатно. В стремежа си да оцелеят, някои компании се осмелиха да вземат непопулярни мерки - наскоро Kodak се отказа от безплатните си услуги за съхранение на снимки на сайта си Kodak Gallery и предпочете да работи с по-малко, но пък плащащи клиенти.
Странично начинание
Всъщност онлайн хранилищата на информация биха могли да са добра странична услуга към друг основен източник на печалба. Yahoo например поддържа от около 10 години услугата BriefCasе, която предоставяше за свободно ползване 10 мегабайта на всеки абонат на email услугите й. Но докато в края на 90-те 10 мегабайта може и да са били достатъчно памет, сега са почти смешни. Именно поради тази причина Yahoo се отказа от неадекватната днес услуга.
Успешен пример как съхраняването на снимки може да е допълнителна услуга демонстрира PhotoWorks (звено на American Greetings - сайт за подаръци и картички). То не се издържа от месечен абонамент, но и не се фокусира върху съхраняването на данни. Целта на сайта е да привлича потребители, които покрай качването на снимки да купуват стоките на American Greetings.
Много сайтове се опитват да печелят, като въвеждат такса върху евентуални продажби на качените снимки. Digital Railroad - един от големите сайтове за професионални фотографи, обаче буквално се изпари в небитието в края на октомври 2008 г., опитвайки се да следва този бизнес модел. Потребителите му имаха по-малко от 24 часа, за да прехвърлят ценните си данни. Сървърите на сайта веднага бяха претоварени от хора, опитващи се да спасят поне част от вложения труд, а няколко медийни партньори за една нощ останаха без източник на илюстрации. Конкретната причина за провала бе лошо управление на поддържания от инвестиционен фонд сайт. Отзвукът от случилото се нанесе значителни поражения върху потребителското доверие към подобен вид услуги.
Подценяването на хардуера също се оказва грешка - сайтовете, насочени изключително към backup на данни, го изпитват все по-явно. В последните години цените на външните харддискове толкова поевтиняха, че могат да излязат с оферти от порядъка на 10 цента за гигабайт.
За съжаление грешките на cloud storage проектите не се свеждат само до недомислен бизнес модел. Най-важното за всички виртуални хранилища (и особено работещите с корпоративни клиенти) е да бъдат надеждни. Когато миналата година виртуалната услуга на Amazon - S3, спря да функционира за няколко часа, поредица от сайтове и приложения на свой ред бяха засегнати - сред тях попадна и суперпопулярната в момента микроблогинг мрежа Twitter. Естествено информацията е защитена с backup и се възстановява, но големите корпорации обикновено не желаят да рискуват с това.
Печалният опит на много услуги, насочени към крайни потребители, прави големите бизнес клиенти още по-мнителни. Например гигантът Google разработва и предлага платени бизнес онлайн базирани приложения с функционалност, подобна на Office пакета на Microsoft, от няколко години. Въпреки това, едва 1.3% от приходите на уебкорпорацията през 2009 г. ще бъдат от абонамент за тези услуги, твърдят анализаторите от Stanford C. Bernstein. Засега Google не е привлякла към инициативата и голям клиент (с над 100 000 служители), а партньорството с General Electric, обявено преди две години, е на път да не се състои. Явно десетилетието на масово разпространен cloud computing ще е най-рано следващото.
Следващата фаза
Социалното взаимодействие е основното нещо, което може да спаси подобен род услуги на потребителския фронт. Прогнозата обаче е мъглива - според анализаторите iSupply до 2013 г. потребителите на подобни услуги ще бъдат 729 милиона... или пък 445 милиона. А ако слуховете се окажат верни и до края на годината Google сериозно подпомогне прехода от хардуер към виртуализация чрез мащабен собствен продукт в областта (който ще се казва Gdrive по непотвърдена информация), тогава тези предвиждания могат да се окажат съвсем грешни. Зависи доколко сайтовете ще успеят да осигурят повече допълнителна полза, защото надеждността, изглежда, въобще не е най-голямата им сила. Отговорност носят и потребителите - докато всеки е готов да плати за външен харддиск, не са много тези, склонни да плащат за виртуално хранилище.