Залезът на независимата преса

Поглед - 16 стр.
Залезът на независимата преса

Надежда НИКОЛОВА

По време на криза концентрацията на медии продължава и съответно независимите, малки медии намаляват. След кризата се очаква още по-голямо напрежение, заради борбата за контрол над медиите", каза френският журналист Мишел Диар на годишната среща на федерацията на европейските журналисти във Варна
Според него концентрацията на медиите създава проблеми с авторските права, разпространението на информация и качествената журналистика
В повечето европейски страни няма ограничение за собствеността на медийния пазар. Това означава, че в изданията на големите европейски медийни групировки циркулират едни и същи материали.Медиите в цяла Европа са в истински пожар от проблеми и кризи, заяви и генералният секретар на Международната федерация на журналистите Ейдън Уайт. „Ще спомена само няколко: икономическата рецесия, политическия натиск върху журналистите, падащото обществено доверие в ролята на медиите в обществото. Медийните компании загубиха възможностите за големи печалби и затова режат драстично редакционните разходи. Все по-малко пари се влагат в подготовката на журналистите, в разследващата журналистика, все повече и повсеместно се влошават условията на труд на нашата професионална гилдия. В почти всички страни традиционните медии -вестници, списания, радио и телевизии, правят съкращения, а резултатът е срив на журналистическите стандарти и загубата на хиляди работни места", каза той. Проблемът с изчезването на независимите издания обаче е по-голям за журналистите, отколкото за обществото. В Турция например пет икономически групировки владеят целия медиен пазар. Между тях съществува нег-
ласно споразумение, когато един журналист бъде уволнен от медия, собственост на една от тях да не бъде назначаван на работа никъде другаде.
Медийната концентрация е проблем, чието развитие трябва да бъде отговорно отчетено. Мащабите са впечатляващи, особено в САЩ. „Уолт Дисни" купи Capital city/ ABC c прилежащите й 10 телевизионни станции, 21 радиостанции и значителни дялове в кабелни телевизионни мрежи. „Таим Уорнър" погълна TBS и още няколко популярни кабелни системи. През 2000 г. се създаде медийният конгломерат AOL/ „Таим Уорнър", който притежава цялостно (от производството до разпространението) много медийни продукти и услуги като вестници, списания, кни-гоздаваяе, радио, телевизии, кабел, музика, кино и Интернет. и макар напоследък тези мегаконг-ломерати да имат финансови проблеми на интернационално равнище, те произвеждат, разпространяват и продават съдържание, което може да доведе до своеобразна програмна унификация. Предвижданията са „Комкаст", „Нюзкорп" и „Таим Уорнър" да останат единствените конкуренти на световния пазар. Налице е формирането на нов „нов информационен ред", който интензивно се развива през последното десетилетие. Още през 1994 г. Комитетът на министрите в Съвета на Европа е приел документ „За мерките по осигуряване на прозрачност на средствата за масова информация". В него е записано следното: „плурализмът и разнообразието на средствата за масова информация имат важно значение за функционирането на гражданското общество, а концентрацията на медиите на национално и международно ниво може да има не само позитивно, но и пагубно въздействие върху плурализма и разнообразието на медиите, което да оправдае мерките, предприемани от правителството." Най-необходимото условие за демокрацията според европейските министри е прозрачността на медиите, за да могат всички да си изградят мнение за информацията, идеите и мненията, разпространявани от тези медии. Проблемът със собствеността и прозрачността на управление съществува и 15 години по-късно. Оказва се обаче, че и при ясна собственост медиите са силно зависими, особено в условията на силна медийна концентрация.
Всъщност вече изобщо не може да се говори за реална конкуренция и разнообразие в съдържанието на европейските медии. От една страна медийната концентрация има обективни предпоставки - оптимизиране на финансовите бюджети, които на свой ред също така обективно водят до централизация на оборотните капитали в сферата на масовите комуникации, поява на конкуренция между медиите на качествено ново ниво и формиране на мощни информационно-финансови групировки със специализирани корпоративни интереси. Под концентрация се разбира най-често монополизация, т.е такава икономическа организация за даден бранш, която позволява на един от участниците в пазарните отношения да налага своите корпоративни икономически цели както на контрагентите си, така и на обществеността като цяло. Същинската концентрация в медийната сфера, обаче, не може да се подведе под горното определение. Според Международната федерация на журналистите концентрацията в медиите се извършва в разнообразни форми: 1.влагане на капитала в организации и дейности по цялата верига на медийната сфера - от създаването на информацията до разпространеието й, а също така навлизане на чужди капитали; 2. количествено разрастване на отделна медия; 3. развитие на телевизионно и радио- разпространение, на телевизионни канали и периодични печатни издания чрез изкупуване на малки, независими медии или създаване на нови и 4. съчетаване на медии с други дейности. У нас „Нова Българска медийна група" на Ирена Кръстева в момента прилага третия вариант на концентрация и има всички шансове да се превърне в монополист на пазара. Все още не е открито печелившото оръжие в битката срещу медийния монопол. В САЩ основно средство са антитръстовите закони, във Франция, Великобритания, Норвегия има специални законодателни актове. В Германия действа федерален закон за монополите със специални положения, позволяващи осъществяването на контрол върху медийните обединения и не позволява един собственик да притежава повече от 30 % от медийния пазар. В Канада също има определяне на пазарни дялове. В Ирландия не съществуват никакви ограничения. В България в Закона за радиото и телевизията само два члена плахо визират антимонополизма