петък, 11 юли 2008 г.

Поли Карастоянова, изп. директор на Националния борд по туризъм:ДАТ предлага 40 млн. лева за реклама на туризма

Класа - 15 стр.
Поли Карастоянова, изп. директор на Националния борд по туризъм:ДАТ предлага 40 млн. лева за реклама на туризма

Рая АТАНАСОВА

Г-жо Карастоянова, каква нова концепция за туристическа реклама на България обсъди Националният съвет по туризъм преди дни?
- На редовното заседание на Националния съвет по туризъм като най-представителен формат за развитието на туризма Държавната агенция по туризъм (ДАТ) предложи програмата за маркетинг и реклама на България за 2009 г. и бюджет за осъществяване на тези дейности. Прави впечатление качеството на документа и планираните дейности. Говорим за необходимост от адекватно финансиране от държавата на цялостната маркетингова и промоционална политика на България, което е реинвестиция от страна на държавата в сектор с изключително важно значение за икономиката на страната. Новите дейности са израз на разбиране за важността да се осъществява такъв тип последователна дейност като фактор за повишаване конкурентоспособността на българската икономика.
За какво финансиране става въпрос?
- Заложено е финансиране от около 34 млн. лева, като най-много се отделят за медийна реклама - около 10 млн. лева, участие в туристически изложения - 9 млн. лева, и съвместно откриване на представителства на България в Германия, Русия, Великобритания, Скандинавия и Централна Европа за над 4,5 млн. лева. Повече от 1,5 млн. лева се предвиждат за реклама на пазар България. Със собственото финансиране, което агенцията ще има възможност да получи по програма "Регионално развитие", предлаганата сума за маркетингови и рекламни дейности е малко над 40 млн. лева.
Какви нови дейности предвижда планът на ДАТ за следващата година?
- На заседанието обсъждахме и самия план за работа, 6 който се предвижда осъществяването на "брандингова кампания на дестилация България". От ДАТ предложиха създаване на електронен маркетинг на България и на система за електронни туристически маршрути. Националният борд по туризъм иска промяна в мащаба с ново съдържание и качество за представяне на България.
6 региона да представят страната на изложения
На изложения не трябва да участват например 30 агенции и туристически комплекси, което е на практика неработещ модел, а 6 региона със своята
специфика и уникалност, които вече да предлагат собствен продукт. Националният борд по туризъм смята за правилно 1,5% от общия приход, който туризмът генерира в икономиката, да бъде отделен за международното представяне на България. Надявам се да намерим пресечната точка с държавата и вярвам, че е възможно да постигнем подобно решение. Ние предложихме на председателя на ДАТ да бъдем съорганизатори на публичен форум, на който всички заинтересовани страни да представят икономически и финансови аргументи за необходимостта от такава коренна промяна на финансовите ресурси, които се отпускат момента. Това ще е ясен знак за прозрачността на намеренията.
Кога очаквате конкретно решение от
правителството за реклама и промоция на туристическия ни продукт?
- Ние гласувахме и одобрихме предложения от Държавната агенция по туризъм бюджет, но считаме, че трябва да бъдат намерени алтернативни източници, заложени в оперативните програми. Предстои бюджетът да бъде съгласуван с Министерството на финансите и внесен в Министерския съвет. Следващите два-три месеца са много важни в посока на ясно прецизиране на дейностите и на съдържанието на определени планирани кампании, на цялостната програма за работа. Това е времето, в което се лобира и се изтъкват под различни форми аргументите за необходимостта от промяна в бюджетната рамка. През октомври ще стане ясно какво е постигнато всъщност и какво е възможно.
В разгара на туристическия сезон има разнопосочни сигнали за неговия край, в Слънчев бряг и близките курорти имаше проблеми с тока. Накъде се е запътил браншът това лято, каква е тенденцията?
- Едва ли още може да се направи еднозначна оценка за развитието на туристическия сезон.
11 % ръст от приходи в бранша до май По данни от представително проучване на Държавната агенция по туризъм, което обобщи резултатите до май 2008 г. и ги сравни със същия период на 2007 г., се оказва, че 11% е ръстът на приходите, което е около 400 млн. евро. Ръстът на чуждестранни туристи, посетили България, е 16%. Тенденции, които очаквано се развиват, са покачване на туристите от Русия, има голям интерес от страна на Холандия и Израел. В същото време отчитаме спад на туристите от скандинавските страни. Това е и вследствие на негативна кампания, която се води там срещу България след сериозен инцидент през 2007 г. В същото време отчитаме и разходите на българските туристи, които организирано или индивидуално са направени до май. Те са около 470 млн. евро. Тази съпоставка ни кара да бъдем много внимателни в прогнозите си. Всъщност е сигнал за бърза преоценка на тенденциите. От една страна, това, че българите пътуват, е положителен процес, от друга, е сериозен знак за необходимост от целенасочена политика.
Браншът ви обяви 2008 г. за Година на българския турист с кампанията "България - рай ц за българите? Какви са пропуските?
- Очевидно не сме направили достатъчно, за да мотивираме избора към България. В същото време конкурентни за нас дестинации правят много агресивни кампании към България и те дават добър резултат Като цяло такъв тип избор и мотивация трябва да се провокира по няколко различни начина. На първо място, е последователното провеждане на специализирани кампании, които показват България по атрактивен начин, показват места, които ние може би не познаваме добре, дават възможности за комбиниране на различни маршрути във вътрешността на страната, дават ексклузивитет по начина на предлагане и на ценовите оферти. Но нека бъдем коректни, като кажем, че и от двете страни има необходимост в промяна на нагласите и в планирането. Защото международната практика и начинът, по който се получават най-добрите оферти, е факторът време. Записванията на чуждестранните туристи се осъществяват с година по-рано и именно този механизъм осигурява много добри предложения. У нас поради много причини такъв тип планиране в аванс не е практика и това пречи за такъв професионален подход. Необходимо е цялостно преосмисляне на политиката към българските туристи.
Колко време ще отнеме това на индустрията - години ли?
- Ние нямаме такова време. Надявам се, че с приемането на цялостната стратегия за развитие на туризма в България и още повече с нейното финансово осигуряване ще е възможно да се реализират в няколко посоки кампании, които да компенсират това забавяне и загубата на позиции на определени международни пазари. България е непозната като дестилация в определени страни. За пример ще дам Персийския залив. Това е много интересен регион, от който поради климатични, религиозни и др. обстоятелства голяма част от населението почти половината година прекарва в чужбина. България е благоприятна дестинация, ако те я познават. Но е факт, че никаква пазарна политика нямаме изработена за тази част от света. Много важен е и цялостният подход към българските граждани Тези процеси трябва да се случват успоредно, но не бива да се заблуждаваме, че е възможно в тази финансова рамка, с която в момента оперира Държавната агенция по туризъм.
Националният борд по туризъм подкрепя големите инвестиционни проекти във вътрешността на страната. Как те ще се съвместят с един устойчив тип туризъм?
- Когато казваме, че потенциалът на туризма е във вътрешността на страната, това означава развитие на планинските курорти не само за зимен туризъм. Планината в най-голяма степен предполага условия за целогодишен туризъм и гарантира устойчивото развитие. Големите проекти включват много и различни по характер дейности, които, освен че създават необходимата туристическа инфраструктура, имат пряко влияние върху местната икономика - създават работни места, осигуряват алтернативна заетост в други съпътстващи дейности. Най-важното - дават възможност различните дадености, като културно-историческото наследство, да бъдат представени като туристическа атракция. Ако говорим за природните дадености - то те да бъдат експлоатирани като туристически продукти. Съчетаването им с местни обичаи и атракции създава производство, всички дейности, свързани със земеделие, храни, транспорт...

петък, 11 юли 2008 04:55:36

Няма коментари: