Бъдещата битка за китайските пари

Капитал - К плюс - 15 стр.
Бъдещата битка за китайските пари

Огнян ГЕОРГИЕВ

Китай не е само фабриката на света. Неговите фирми имат пари и искат да инвестират
Сто милиона долара. С толкова се увеличават резервите от валута на Китай всеки час.
В момента правителството държи в портфейла си забележителната сума от 1.7 трлн. долара. Тъй като китайците винаги са предпочитали да спестяват, пред това да харчат - три от банките в страната са в топ 10 на света. С ударилата финансова криза и с нуждата от експанзия на китайската икономика тези пари вече няма да бъдат просто складирани в тъмните подземия на банките - Пекин иска да инвестира навън. Още през 2002 г. китайските компании получиха дългоочакваното одобрително кимване, за да започнат глобалния си поход. „Наричам ги трите вълни", казва пред „Капитал" Бодуин Шнел от Европейската търговска камара в Китай. „Първата беше тази на купуването на големите фирми като IBM и Thomson. Втората беше на малките и средните предприемачи, а третата е финансовата вълна." Именно последната вълна според него ще облагодетелства сериозно Източна Европа и в частност България, ако се възползва от това. Сега само Китайската инвестиционна корпорация например има на разположение 200 млрд. долара. Дори за регион, който е заливан с пари от европейските фондове, това е примамлива цел - Източна Европа не изглежда да има липса на желание да привлече пари от Китай, дори да са държавно контролирани.
Страните от този регион могат да станат привлекателни за китайските инвеститори по няколко причини. Първо - членството в ЕС и близостта до западноевропейските пазари - най-големият потребител на китайски стоки. Второ - все още по-евтината работна ръка в сравнение с други части на Стария континент. И трето - развиващите се икономики на този регион също изпитват огромен глад за средства, ресурси и стоки - все неща, които Китай е повече от готов да предостави.
Унгария има почти 200 млн. долара китайски инвестиции -Huawei, ZTE, Hisence и Lenovo са част от пристигналите там. Китайската фирма за електроника TCL инвестира 40 млн. евро в съвместна компания с полска фирма. „Съчуан Юръп електрик" пък вложи 10 млн. в Хумбук, Чехия. Обяснението на компанията? „Продажбите на телевизори растат със 100% годишно в Източна Европа." „Полша има големи запаси от мениджърски и технически талант. Логистика, инфраструктура, производствена база", обяснява Гари Смит от „Леново", които туку~що инвестираха 13 млн. евро за нова фабрика в Полша. България пък предоставя освен достъп до европейските пазари и евтина работна ръка, удобни връзки с Русия, Турция и Близкия изток -все пазари, на които китайците имат голям дял.
Навлизането на китайски фирми е процес, който ще се увеличава след всяка успешна инвестиция. „Те работят на групов принцип. Ако някой успее да направи пролука някъде, всички се изсипват след него", казва Шнел, който след 20 години работа в най-развитата провинция Гуандун познава добре манталитета на китайските бизнесмени. За редица продукти, като например телевизори и техника, Китай все още е далеч по-евтино място дори и за внос на целия продукт. К&К например са опитали сглобяване на телевизори във Велико Търново - отказали са се преди година. „Просто не излиза изгодно - да се внася е далеч по-добре. Стоката излиза по-евтина дори с разходите за транспорт, които добавят към 12-13 долара на уред, както и с 14% мито", казва Антон Карамучев от К&К, който недоумява: „Говорил съм с китайски производители, които искат да дойдат в Европа, и непрекъснато ги питам защо." Отговорът на този въпрос може да се търси в дългосрочното планиране на китайските компании. Явно желанието на голяма част от тях да се настанят в Европа е повече от просто изчисление на база цена - разходи. В изследване от 2006 г. ефективността на инвестицията е останала на заден план зад други фактори, определящи мотива за влизане на даден пазар. А когато големите портфейли се разхождат и търсят къде да харчат, е добре да им освободиш маса.
събота, 12 юли 2008 05:50:16