Кой има нужда от пиар

сп. Мениджър - 100 стр.
Кой има нужда от пиар



Всички! Това е рефлексивният отговор на заглавието, ако то бъде формулирано като въпрос
Един дори най-повърхностен и неангажиращ поглед върху комуникационния ландшафт в нашата страна иде да ни уведоми, че вече достатъчно много професии и социални групи предприемат някакви действия в областта на пиара - къде по-професионални, къде не чак толкова. Целта е ясна - публиките да добият добро отношение, доверие и прочие позитиви към тях. Иначе казано, всички тези социални или професионални съвкупности от индивиди до голяма степен са наясно с нуждата от пиар и "си правят пиар". Политиците - повече, отколкото заслужават. В страната ни обаче блуждаят други хора, обединени от общи признаци, които вършат полезна работа, добри са в нея и/или просто имат пълното право да получат уважение и позитивно отношение. Проблемът при тях е, че "имат лош пиар" или въобще нямат такъв, натоварени са с имиджови трудности или са жертва на изкривявания на представите за тях в обществото. Оставяйки настрана лекарите, полицаите, ромите, емигрантите и някои други по-популярни и по-предъвквани групи, ето един първоначален списък на тези, които имат остра нужда от пиар.
Пиар специалистите. Една от колосалните драми на професията е, че "обущарят ходи бос". Темата е доста болезнена най-малкото защото би трябвало да съумяваме да популяризираме собствената си дейност и да усъвършенстваме собствения си имидж, след като така успешно се справяме с чуждите. Но някак си това (все още) не се получава. Тогава не е чудно защо се появяват публикации със заглавия от рода на "Малоумните BG PR-и". Почти във всички форуми се дискутира темата, че пиарът има нужда от пиар. И тъй като вероятно всичко вече е казано, всички причини са установени, всички възможности са осмислени и апробирани, остава да помечтаем за един светъл ден. Денят, в който зловредните елементи в пиар професията ще се занимаят с продажба на цветя по заведенията или с циклене на паркет. Денят, в който внезапно и необратимо работодателите и клиентите, осенени от неземна мъдрост, ще прозрат смисъла на пиара и ще започнат да благоговеят пред способностите ни и да нископоклонничат пред комуникационните чудеса, които сътворяваме - всичко това обилно подкрепено с парични възнаграждения. Тогава ние упорито и предано ще работим за интересите на обществото, ще се кичим с награди и почести като късния Брежиев. А тези от нас, които се усъмнят в състоятелността на цялата тази система, ще бъдат заклеймени като непоправими прагматици ревизионисти и ще бъдат поставени под домашен арест, където ще четат до припадък дебели любовни романи, философски трактати и етични кодекси. Никак не е забавно.
Интелектуалците, учените. Новият интелектуалец и съвременният учен не приличат на старите. Те не смятат, че телевизията и интернет увреждат, не черпят информация само от български и руски книги, не са на мнение, че ценностната ни система става все по-елементарна и материална и че съвремието ни е бездуховно, и най-важното - не мрънкат. Те са наясно с новите технологии, не абсолютизират ролята на географското положение, езика и историята, те са инициативни, предприемчиви и умерено критични. Те четат блогове, разсъждават, пишат, експериментират и изобретяват. За съжаление някои от младите учени обаче са тръгнали по издълбаните коловози - те продължават да хленчат за заплати и да търкалят тикви по улиците с надеждата онези от правителството да се сетят да отделят още 0,1% от държавния бюджет за наука. Това, вместо да разработват проекти, да търсят външно финансиране, въобще - да създадат мениджмънт и да действат по-пазарно, а не чисто академично. Новите, но също и старите учени и интелектуалци обаче във всички случаи имат отчайваща нужда от пиар, защото повечето хора не знаят какви са те, колко са умни, какво могат и колко полезни могат да бъдат за нашето, а не за задокеанските общества. За да се види тази нужда, е достатъчен само един пример - непрогледната мъгла около преизбирането на акад. Юхновски за председател на БАН, което в крайна сметка, основателно или не, лепна огромно петно върху имиджа му на учен с международен авторитет.
Юристите. Не е далеч от реалността представата, че юристите са праволинейни и скучновати хора, чийто житейски и професионален път е трасиран от алинеи и параграфи. Те винаги са готови да извадят от ръкава някой забранителен текст от нормативен акт, с който да покажат, че нещо не може да стане, вместо да намерят начин как това да стане. Само че не е маловажно да отбележим, че да си креативен в рамките на закона е невъобразимо по-трудно, отколкото да си креативен въобще или в разтегливите рамки, зададени от клиента. Да напишеш един пресрилийз за нова модна линия дамско бельо, се изисква видимо по-малко творчество, отколкото като адвокат да убедиш съда, че една явно обидна дума всъщност не е обидна, така щото клиентът ти да не бъде признат за виновен. Не е креативност да адаптираш чужда реклама за българския пазар, креативност е да решиш каква присъда да дадеш на Максим Стависки и което е по-важно - да убедиш хората защо тя е справедлива. Тези, които не вървят към това съвършенство, ринат алинеи, но, съгласете се, че такъв планктон вирее във всяка една професионална общност. Юристите обаче само ще спечелят, ако бъдат препозиционирани като хора, които решават проблеми, а не такива, които просто знаят и разбират законите.
Силиконовите красавици. Общият принцип е, че повечето хора имат недобро мнение за тях, но само ако (или когато) не са им в леглото. От всичко това следва едно съществено узнаване: ако силиконовите красавици проведат кампания да преспят с колкото е възможно повече мъже, резултатът ще е позитивно отношение към тях от страна на все по-голяма част от целевата група. Иначе казано, критичен фактор за доброто отношение на публиките е доброто сношение с публиките. Шегувам се. Но е факт, че добрият пиар за тях е точно обратният на общия случай. Ако един министър (или кмет на София) не прави нищо, но непрекъснато и убедително говори колко много работа е свършил, много е вероятно хората да му повярват и рейтингът му да се повиши. Но ако една красавица не си ляга с никого, но навсякъде разказва с колко много мъже е преспала, това би било унищожително за нейния имидж - ще кажа така, за да не употребя думата "парцал" или някоя по-вулгарна.
Туристите. Не туризмът като дейност, не страната като туристическа дестинация, не компания в сферата на туризма, а именно туристите. Тези аморфни тълпи български туристи, които плъзват по света и с поведението си в съответната страна успяват да повредят имиджа ни като нация, доколкото той съществува и е в изправност. Хора с най-разнообразни социални, демографски и интелектуални характеристики, които обаче са носители на послания за това какви сме ние, българите. Точно затова важна стъпка към добрия имидж на страната е добрият имидж на нейните граждани. Трудна, но достатъчно интересна задача. Нейното изпълнение може да започне с кратък инструктаж на границата и убеждаване на по-неблагонадеждните типове да се представят например за румънци.
Социолозите. В масовото съзнание - тези, които "все не познават". С кардиналното уточнение, че думата "познават" не е подходяща, тъй като предполага елемент на ирационалност или мистерия, които в случая не могат да бъдат налице. Социолозите (както и метеоролозите) работят с определени методи, които биват приложими за конкретни случаи, но те имат своите ограничения, а резултатите невинаги могат да претендират за абсолютна точност, валидност или представителност. При това чувствително по-важна задача на социолозите е не да "познаят" кой ще спечели изборите например, а да "знаят" защо това се е случило и какво най-вероятно ще става оттук нататък. Именно поради това на социолозите им трябва пиар - ако имиджът им бъде преформулиран от "такива, които познават или не познават" в "такива, които регистрират, анализират и обясняват обществените процеси и предупреждават за възможни негативни явления", всичко ще си дойде на мястото.
Журналистите. Изразът "нахранете журналистите" означава, че те ядат. Толкова. Дейността им е важна и полезна, но върху разбирането за нея все още има идеологически наноси, квазипазарни метастази, дебел слой съмнение и недоверие -всичко това трябва да бъде изчистено. Макар че да се пробваш да правиш пиар на журналисти, си е доста смело начинание.
неделя, 6 юли 2008 05:04:09