"Злото куче" на новинарските емисии

сп. Мениджър - 124 стр.
"Злото куче" на новинарските емисии



Или за това как се тълкува чл. 77 от Закона за радио и телевизия
Когато човек стане на години или просто порасне, започва да си мисли, че всичко знае, и е трудно да си представи, че това не е така. А когато всичко знаеш и изведнъж те изненадат със знания, които ти не притежаваш, започваш да се чудиш, след това да се учиш отново и да си мислиш, че пак всичко знаеш. Това обаче не е истината за света в близкото ни обкръжение. Поне по отношение на електронните (разбирай основно телевизии и радио) медии.
Какво е странното?
Ако не ви се чете повече, просто си пуснете едни новини на чужда телевизия и едни на българска. На третия път ще си дадете сметка, че в българските новини няма бизнес. Не ме разбирайте погрешно. Телевизията е бизнес и бизнесът върви добре, поне според това, което се пише и говори в медиите. Искам да кажа, че българския бизнес го няма в телевизиите и радиостанциите. Това, което той прави, не е новина за тях. Не защото те така смятат, а защото, когато го отразяват, биват глобявани за "скрита реклама".
И пак не искам да бъда разбрана погрешно. Ако телевизиите излъчат подобна новина, биват глобявани и тъй като наказанието се повтаря при всяко "прегрешение", все в един момент преставаш да прегрешаваш.
И тогава бизнесът търси други пролуки - влиза в спортните новини или изобщо спира да се опитва да премине през оценка на телевизионната новинарска стойност.
Правят се всякакви опити.
Летят балони с лога, веят се знаменца, мениджър на глобална компания се представя като експерт. Можем много да пишем за това. Креативността не търпи ограниченията на правната уредба.
Този сценарий, разбира се, е свързан с добрите новини, които според масовото схващане за новини не са новини.
Ако случайно бизнесът се препъне, сгреши или направи друго нередно нещо, няма никакъв проблем да влезе в емисиите.
И така бизнесът живее с добрите си дела извън телевизионните и радиопрограми. "Злото куче", което пази новинарските емисии, се нарича чл. 77 от Закона за радио и телевизия. В чл. 77, ал. 2 се казва: "Скритата реклама е забранена".
Според закона определението за "скрита реклама" е следното: "Представяне чрез аудио- или визуални средства на стоки, услуги или на името, марки и дейността на производител на стоки и услуги в предавания, които не са предназначени за рекламиране, и което представяне може да въведе в заблуждение аудиторията".
Не съм юрист и както се пее в една песен, никога няма да бъда. Изпуснах възможността за това. Но простата логика показва, че ако споменаването не е с рекламна цел и не въвежда аудиторията в заблуждение, не би трябвало да се определя като скрита реклама.
Какво става, когато всички се стремят да минават възможно най-далече от "злото куче".
Пример първи:
Разследващ репортаж по национална телевизия разглежда проблема с нелегалния внос на горива. Като човек, който познава ситуацията в този сектор, е поканен изпълнителният директор на верига бензиностанции да коментира. И тук идва моето неразбиране от тълкуването на закона. Защо този човек е представен като директор на бензиностанции, без да се казва кои са тези бензиностанции. Ако тези бензиностанции са две, той изобщо не е подходящият човек, който да коментира. Ако тези бензиностанции са над 30, то тогава е избран точният човек. Но аудиторията не получава информация за това. И според мен в заблуждение ни въвеждат именно като не ни казват кой е този човек. Аз, естествено, го разпознах, но нали не това е била целта на чл. 77 - да накара зрителите сами да търсят информация, за да излязат от заблуждението.
Пример втори:
Пак национална телевизия. Новини в праймтайма. Както се сещате, всеки иска да бъде точно в тях с най-добрата си новина. Репортаж за връчването на награди за полиграфия. Всичко е прекрасно - няма компании, няма лога, няма продукти. И така научаваме, че някакъв господин е получил най-високата професионална награда - "Печатар на годината". Тук разбрахме кой получи наградата, но нито един член на аудиторията не разбра защо я получи. Какво е направил, какво е напечатал, за да заслужи високото отличие. Ако ни бяха извели от незнанието, журналистите от тази медия щяха да бъдат глобени, тъй като нарушават чл. 77 и според тълкуването му именно по този начин не ни въвеждат в заблуждение.
Пример трети:
Благодарение на финансовата помощ на даден господин едно болно дете успя да замине и да бъде оперирано в чужбина. Този господин гостува в телевизионно предаване и там бе представен като бизнесмен. Такава изчерпателна информация със сигурност няма как да въведе аудиторията в заблуждение. Та нали всеки, който има собствена фирма, може да попадне в категорията бизнесмен. Освен ако не е жена и не я определим като бизнесдама. Но с какво точно се занимава този бизнесмен? С какви пари - чисти или мръсни - е осъществено доброто дело? Не смятате ли, че е редно да знаем - ние, аудиторията, - ако наистина не искаме да бъдем въведени в заблуждение.
Няма да прекалявам с примерите, че току-виж член 77 започнал да действа и в печатните медии.
Защо тази ситуация представлява интересна тема за дискусии?
На първо място, защото, ако искаме да вървим напред, е редно да постигнем яснота по смисъла на някои думи, които използваме прекалено често.
Какво имам предвид? Лично аз смятам, че има разлика, при това чувствителна, между информацията, която не въвежда аудиторията в заблуждение, и рекламата - скритата, - която се опитва да въведе аудиторията в заблуждение.
Ето и моето разбиране по темата.
В информацията се съдържат обективни факти, които помагат на аудиторията да вземе информирани решения. Според мен информацията може да има следните форми (в контекста на чл. 77):
За пример 1: Ако се спомене само името на мениджъра и под него пише заеманата длъжност - изпълнителен директор на верига бензиностанции... (името й).
За пример 2: Името на победителя в конкурса, с името на печатницата и за какво е получил наградата "Печатар на годината".
За пример 3: Бизнесменът, с името на фирмата, от чието име са дадени парите за болното дете.
Не знам кой би могъл да окачестви горните твърдения като реклама. Може би страхът от "злото куче" ни кара да виждаме кучета и там, където ги няма. Елементарната логика би трябвало да ни избави от заблуждението, че горните изречения са реклама, пък било тя и скрита.
Как тази информация би придобила формата на реклама? Ето така си я представям аз рекламата:
Изпълнителният директор на най-успешната у нас верига бензиностанции;
Печатарят, като представител на най-добрата печатница, стана Печатар на годината;
Собственикът на водещата фирма.
И отново тук може да има спор дали определенията превръщат текста в реклама или не. Ако са верни и могат да се докажат, те не би трябвало да се приемат за реклама.
Интересното по отношение на чл. 77 е една друга форма на неговото тълкуване. Той се отнася основно за някои сфери на бизнеса. "Злото куче" е обучено да пропуска всичко, свързано с политиката и културата.
С това не искам да кажа, че съм противник на политиката и културата. Просто искам да кажа, че политиците също "продават продукт". И този продукт е гласуването за политическа партия на избори. Когато представителите на политическите партии говорят по телевизиите, никой не прилага към тях чл. 77. Ако това къде работи един човек може да ме въведе в заблуждение, защо това в коя политическа партия членува да не ме въвежда отново в заблуждение?
Защо информацията за предстоящия концерт на световна рок група не попада в полезрението на чл. 77? Нали този концерт е бизнес и за него си купуваме билети.
Представете си как в студиото гостуват музикантите от "музикална група", без да ви кажат името й...
Няма да прекалявам с примерите, защото всеки, който работи в медиите и с медии, може да ги даде сам. Въпросът тук е, че този член 77, или по-скоро неговото тълкуване, пречи на хората в медиите да си вършат работата. А според най-ползваното определение за новина тя трябва да даде отговор на въпросите: Кой? Кога? Къде? Какво? и Как?
неделя, 6 юли 2008 05:17:42