Тайните на PR-a

Поглед - 17 стр.
Тайните на PR-a

д-р Десислава БОШНАКОВА

Не пиарите са виновни за всички злини на този свят.
Д-Р Десислава Бошнакова е сред най-популярните личности в областта на PR-a у нас. Преподавател в НБУ, Журналист, издател, активен член на БДВО, шеф и собственик на PR агенция ROI Communication.
Рекетират ли пиарите медиите
В света тече кампания за медийна прозрачност. Там се изследват практиките, при които има намеса в редакторското съдържание на медиите и на публиката не е казано ясно, че за тази информация е платено - независимо в каква форма. В сферата на ПР се говори по-скоро за подаръци, които могат и не могат да се дават на медии. Ако подаръкът ще помогне на журналиста да подготви своя материал, то той няма как да бъде определен като неприемлив. Въпросът е какво точно е от помощ на медиите. Все по-често самите медии изготвят своя политика за приемането на подаръци, за да гарантират обективността на поднасяната от тях информация. Дори и тези, които не се занимават с ПР и медии, знаят как се постъпва, когато нещо не ти харесва. Или си казваш високо мнението, или го игнорираш. В основата на ПР професията е философията, че тя улеснява комуникациите между организациите и публиките. Да вземем например следната ситуация, която от години е разпространена у нас: Известна музикална компания в България, която издава и разпространява албумите на над 500 световни звезди, поставя следните условия за отразяването на концертите им у нас: 1) Да се пише за концерта от момента на неговото обявяване; 2) Да се отразяват всички албуми, които компанията издава и разпространява в България; 3) До пресконференцията на групата също имат достъп само медийните партньори на компанията. Най-големият проблем в случая е, че тази ситуация се нарича ПР. То не е и затова не следва стандартите на ПР професията. Ако медиите отразят събитието при така поставените условия, означава, че приемат правилата на играта. Свободният пазар позволява компаниите да постъпват по този начин, и ако медиите са съгласни, остава само въпросът за етиката и морала. Лично мое мнение е, че в никакъв случай не са допустими отношения като описаните no-горе. С това не искам да кажа, че медиите винаги са прави, но нещата не бива да бъдат поставени по този начин. Ако до пресконференцията имат достъп само медийните партньори, то тогава това не е пресконференция, а среща с медийните партньори. От гледната точка на свободата на избора и свободата на пазара всяка компания може да избере с кого да работи и да откаже на други. Но ако обявява публично една пресконференция, не би следвало да отказва достъп на представители на медиите. По своята същност пресконференцията е среща с медиите. Има световна практика за ексклузивитет -дадена организация преценява, че ще предоставя ексклузивна информация за събитията си на избрани от нея медии и те получават по-различна информация от останалите. Това обикновено са точно медийните партньори. Затова и съм склонна да мисля, че става Въпрос за недоразумение, отколкото за практика. Всяка ситуация е различна и няма общовалидно правило. Но ПР специалистите трябва да положат усилия, да запазят добрите си отношения с медии, които няма да имат достъп до събитието. Как да постъпят, е нещо, което самите те трябва да преценят. Няма да им е лесно, но ако условията са ясни от самото начало и се спазват, хората ги приемат. В крайна сметка медиите вземат решение какво да отразят и какво не. ПР само подава информацията. Така че няма как да виним ПР практиците за това, че управляват общественото мнение. Всичко е въпрос на избор на самата медия. Тя може да публикува позитивен или негативен материал. Може дори да не публикува нищо. Каква е вината на ПР?
събота, 12 юли 2008 04:16:52