Да ръководиш Хаоса, без той да усети

сп. Мениджър - 102 стр.
Да ръководиш Хаоса, без той да усети



Най-важното правило е да не се опитваш да го дефинираш
Когато използваме думите Хаос и Творчество в комбинация, обикновено говорим за външния вид на бюрото си. Сигурно защото е трудно да си признаем, че сме немарливи.
Има обаче хора, които знаят какво е Хаос. Или по-точно ги е имало. Древните гърци са вярвали, че Хаосът е в основата на всичко. Те си го представяли като първичното пространство между небето и земята, в което бушуват всички познати и непознати стихии и така го изпълват с материя. Тоест Хаосът сам по себе си е нещо живо и пораждащо живота в света.
С други думи, още древните елини са разбрали, че Хаосът и Творчеството са неразривно свързани. Но едно е да го нищиш на теория и съвсем друго - да го изпитваш на практика.
Аз съм повече практик, отколкото древен грък и затова смятам да ви споделя моя личен опит с Хаоса в Творчеството и с Творчеството в Хаоса.
В предния брой на списанието ви запознах с онзи нетипичен вид, който наричам CREATIVE CREATURE. Онези индивиди, които са призвани да измислят работещи идеи в медии, рекламни агенции и комуникационни компании. Работата им е силно творческа, тоест Хаосът е неизбежен. Те мислят разхвърляно, видимо губят време в безсмислено на пръв поглед заиграване с детайлите, скачат от задача на задача според моментното си настроение. Всички симптоми говорят за хаотични, некоординирани действия.
Но в същото време тези хора работят в ясно изразена бизнес среда - длъжни са да мислят по педантично описани параметри, със строги изисквания, при това в кратки, често истерични срокове. И тук опираме до нормалния въпрос - как да разчиташ на Хаоса, при условие че според древните гърци той е абсолютната стихия?
Вариант едно е да го спреш. С шокова терапия. Въвеждаш стриктен контрол върху работата на творческите хора, следиш изкъсо разпределението и изпълнението на поставените задачи, припомняш, натякваш, изискваш, санкционираш. Това нищо чудно да спре Хаоса. И ти може би ще си доволен, макар и леко изтощен, но с усещане, че си началник. Лошото е, че тази строева подготовка ще спре и Творчеството. Съвсем скоро творческите хора ще почнат да действат през пръсти, после ще понижат собствените си критерии и накрая ще започнат да правят с лекота брутални компромиси с идеите си. А това е по-опасно от това просто да нямаш идея...
Другият вариант е да затвориш очи, да събуеш обувките си и да влезеш в Хаоса. Това екстремно изживяване е част от живота ми в последните десетина години. С цената на множество мозъчни синини, душевни язви и хиляди нервни цигари съм успял да достигна до един-единствен категоричен извод - ако искаш да управляваш Хаоса в Творчеството, трябва да станеш част от него, но само ти да знаеш, че всъщност не си част от него. Звучи доста шизофренично и повярвайте ми, такова е и усещането. Ще се опитам да ви обясня защо.
Хаосът в Творчеството има няколко първоизточника. Един от тях е ритъмът. На пръв поглед това е абсурден факт, защото ритъмът изначално създава ред. Да вземем най-типичния пример за ритъм - в музиката. Когато слушаме една песен по радиото, ние инстинктивно почваме да си тактуваме, тоест влизаме в съответния ритъм. В творческия процес обаче ритъмът на мислене е хаотичен. Все едно слушаш радио, но единственото ти ритмично действие е да въртиш на равни интервали копчето за превъртане на станциите и така попадаш на различна песен с различен ритъм на всеки петнайсетина секунди. Нека си го представим нагледно - влизаш в Хаоса на творческия отдел точно когато там се мисли реклама за прах за пране. В първите 2-3 минути хората наистина си говорят за прах за пране. В четвъртата минута някак си съвсем случайно темата пак е за прах, бял на цвят, но не става за пране. В края на същата четвърта минута някой вече е започнал оня разказ за майката, която намерила пакетче пудра захар в стаята на сина си и поръсила кекса си. Така на петата минута обсъждането е толкова далеч от праха за пране, че просто ти се иска да се обесиш на въженцето от простора на онази майка, която отишла на седмото небе само от едно парче кекс. И точно в този миг на творческа истерия ти си този, който трябва да въведе ред, да върне разговора и най-вече мислите на творческите хора в правата вяра. За целта не е зле да вметнеш, че тази неволно надрусала се майка в замъгленото си съзнание решава да изпере дрехите на гадното си синче. Но вместо да пъхне дрехите в пералнята, ги напъхва в микровълновата. После ги вади оттам и като вижда, че не са изпрани, стига до извода, че е забравила да сложи прах за пране... Това доста малоумно "врътване на станцията" няма да установи правилния ритъм веднага, нито пък за дълго, но поне си върнал темата за праха за пране на дневен ред. С подобни, на пръв поглед наивни техники ще държиш контрол над ритъма на мисловния процес и съответно ще водиш Хаоса за носа, без той да се чувства прецакан от това.
Друг причинител на Хаоса в Творчеството е ентусиазмът. Тази иначе позитивна черта на младите творци води до бързо възпламеняване. Някой мята в пространството своя хрумка, другите я захапват веднага и за броени минути всички са въодушевени и хвърлят целия си творчески заряд в развиването на идеята. В същото време ти, макар и влязъл в Хаоса, стоиш леко отстрани с кретенското усещане, че си единственият екземпляр в стаята, който знае, че тази идея няма бъдеще. Точно в този миг трябва да преглътнеш първоначалния напън за спиране на ентусиазма. Това със сигурност би спряло и творческия заряд, който е избухнал, макар и в погрешна посока. А този творчески заряд представлява чиста проба мисловна енергия, която се е развихрила и е станала основната стихия в Хаоса. Това е рядко явление и не е за изпускане. Само от теб зависи дали ще си достатъчно силен и внимателен, докато се правиш на обсебен от Хаоса, да пресееш десетките избълвани в пространството безумни мисли и да намериш онези малки, срамежливи бисерчета, които някой е изпуснал неволно. После хващаш това бисерче, тупваш го на масата и повеждаш препускащия ентусиазъм в правилната посока.
Всъщност всичко казано дотук обезсмисля всичко казано дотук.
Не четете отново горното изречение, не е грешка. Според философите в мига, в който се опиташ да дефинираш Хаоса, ти го отричаш. Ако вече сте се почувствали достатъчно хаотично, минете на другата страница. Аз приключих.
неделя, 6 юли 2008 05:06:09