Интернет е огледало на свободното общество

Труд - 14 стр.
Интернет е огледало на свободното общество



Няколко граждански сдружения съобщиха в социалната мрежа „фейсбук", че на 14 януари от 11 ч организират протест пред Народното събрание. 1201 души са потвърдили в интернет, че ще участват в него.
В манифеста на проявата е записано, че „българите ще бъдем пред парламента, за да им покажем, че ни пука, че не спим и че няма да ги търпим".
Потребителите в интернет пространството са обединени от тезата, че изпращат година, в която „безумията и нередностите в държавата се увеличиха в геометрична прогресия". Блогърите се събират пред сградата, на която пише „Съединението прави силата", защото смятат, че проблемите, които тресат държавата, трябва да бъдат решени. За силата на интернет разсъждава политологът Димитър Аврамов.
Изведнъж интернет стана важен! Причината е, че политиците и властовите групи заподозряха, че интернет не е просто мрежа, в която някакви хора си изпращат електронна поща. Видяха, че в уебпространството има медии, които имат | десетки хиляди читатели, тоест влияние. Още по-скандално за властовите центрове обаче е, че в интернет е възможно едни хора на по 20 години да си направят бързо и евтино лични уебсайтове, в които да казват мнението си. И изведнъж се оказва, че тези лични дневници, които станаха известни като блогове, се четат от хиляди хора. И така собствениците им станаха собственици на медии. В САЩ т. нар. блогъри, собственици на такива лични дневници, имат вече статут на собственици на медии. Тоест на журналисти. Разбира се, не всички от тях. Не всеки има потенциал и компетентност да провежда журналистически разследвания, да отстоява трайна редакционна линия. В този смисъл блогърите няма да изместят традиционните медии. Напротив, те ги допълват и ги правят по-плуралистични. Защото един премиер, министър или пък политически лидер винаги може да си помисли, че може да звъни по редакциите на медиите и да иска те да го благославят. Това обаче би било груба грешка. Не може обаче да се обадиш на 1000 блогъри и да им налагаш мнение. Нито може да ги цензурираш.
Влоговете и малките уебмедии са гаранция за наличието на плурализъм в едно ново информационно общество.
Разбира се, те могат да бъдат и обратното. Спомняте си т. нар. „Опасни". Затова е важно обществото ни да разбира, че интернет е просто канал за комуникация, а политиците ни да знаят, че нищо не трябва да бъде забранявано онлайн.
Обратно, към словото в интернет трябва да има същите критерии, каквито към това в традиционните медии.
Но това е за политиката. Я сега си представете колко силен инструмент на гражданското общество е интернет, когато дадена фирма, търговец, банка или какъвто и да е икономически субект работи в ущърб на клиентите си.
В такива случаи нарушителят разбира много ясно как действат пазарните закони. Тоест тук стигаме до друга функция на интернет комуникациите.
Чрез тях обществото и по-скоро активните в уебпространството
хора регулират пазарите, на които има конкуренция. Казвам „на които има конкуренция", защото каквото и да напишеш за топлофикациитв или БДЖ, все тая. Там кучето си лае, а керванът си върви. Интернет пространството е много точно огледало на идеята за свободно общество, в което хората защитават вижданията си и интересите си. То също така е огромна възможност за можещите хора -независимо на каква възраст - да изкарат честно пари.
Познавам хора от различни краища на света, например от Куба, които продават снимките си на големи фотоагенции и така си докарват доходи, които е невъзможно да постигнат в собствената си страна.
Наличието на интернет е огромен шанс за талантливите хора да общуват помежду си и да намерят достъп до пазари. Виждал съм как българи създават фирми в страни от другия край на света и правят бизнес в интернет.
Виждал съм също как хора от държави с ниска степен на свобода и без пазарна икономика работят за фирми, които са в другия край на света. Аз самият работя с хора в САЩ, Канада, Австралия, филипините и къде ли още не.
Знам също, че в разгара на най-големите политически кризи от последните 10 години, като тази в Бирма, като войната в Ирак, като превратите и войните в Африка,
светът научава какво се случва не от CNN
а от личните истории на някой, който има компютър и интернет връзка.
Знам също, че интернет комуникациите са или забранени, или ограничени в държави като Куба, Беларус, Китай или Северна Корея.
Знам също, че днес „интернет" означава „демокрация".