Година на проглеждането

сп. Мениджър - 80 стр.
Година на проглеждането



Наблюдения и размисли за ролята на господин Пачино в утвърждаването на пиара, за правилните хора и 2000-те лева начална заплата
в СВЕТА ИМА финансова криза. У нас има от 20 години. Повсеместна. Затова не сме и притеснени (да благодарим на правителството). По време на криза бизнесът изживявал катарзис. На пазара оставали най-добрите (така поне пишат вестниците напоследък). Казват, че по време на криза не трябвало да си сменяш работата (последните си отивали първи), а освен това се увеличавала безработицата. "(Добър ден.) Няма хора." Популярен бизнес поздрав на всяко едно събиране с повече от един работодател. Тази мантра се повтаря и на всеки един бизнес форум през последните няколко години. Тези, които говореха езици, си заминаха, останахме тези с компромисите
(макар и с образование). За да влея малко от прословутия български позитивизъм, ще ви кажа, че според мен хора има. На последния конкурс за работа за една позиция кандидатстваха 135 души (агенцията ни All Channels се занимава с пиар). Вярно, че днес тази специалност е мноооого модерна. (Благодаря ви, г-н Пачино, за страхотната ви роля във "Всички мои познати".) Интервю-ирахме 5-ма. Наехме само 1. На повърхността причините за тази разтърсваща редукция са много -от креативните CV-та (прилежаща снимка от купон, на която кандидатът се е посочил със стрелка "Ееей, това съм аз"), през нереалистичните очаквания ("Един приятел работи в една международна компания и получава 2000 чисто"), през нереалистична представа за себе си и опита си, та до откровено неадекватното представяне от типа "дошъл съм да се понауча и планирам след половин година да замина за Щатите (да бера ягоди)". Оказва се, че на 135 слепи има един едноок (навярно знаете тази стара българска история). Тогава разбрах, че тая мантра, която пеем пред клиенти на презентации: "Най-големият актив на нашата компания са нашите хора", не е съвсем вярна. Най-големият актив са правилните хора. (Благодаря на късмета, че срещнах всеки един от колегите си.) Сега да се опитаме да погледнем под повърхността на айсберга, където ще се опитам да пофилософствам само върху втората крачка от човешкото развитие (след създаването на полезни навици през първите седем години) -образованието и по-точно неговата еманация в университета (събрала всичките позитиви и негативи на предходните форми). Завършил съм СУ. Поучих в Австрия. Последните 6 години водих пиар практикум в НБУ. Сякаш придобих някаква, макар и смътна картина на българската образователна система. Тези 6 години наблюдавах еволюцията на поколението след моето - на раслите в демокрация и интересна форма на капитализъм. Започвах лекциите си по един и същ начин: "Здравейте. Защо решихте да учите пиар?". През 6-те години се запази едно и също съотношение на отговорите: 1/3 - "не знам", 1/3 - "защото ми е интересно", 1/3 - мъждукащи контролни пламъци (като в газов бойлер, ако завъртиш копчето -работи, ако не - си тлее). "С какво искате да се занимавате, като завършите (или преди това)?" Константа: "Ами, то работа няма. Всички искат опит, а аз откъде да го намеря!?", "Ами, то всичко става с връзки" и т.н., и т.н. Подобно е положението и в СУ. Пълна бъркотия. От една страна - "Хора няма", от друга - "Трябват опит или връзки", от трета -"Сега завършвам, искам 2000 лв.". Подобно на почти всяка една дейност в тази държава, и в образованието нещата сякаш стават по схемата "Има една работа да се свърши" - "Дай да направим екшън план" - "Дай да отчетем резултати" (благодаря на всички български политици, че ги има). Както моята агенция, така и тези на колегите в бранша, така и всяка една по-голяма институция, която желае да комуникира със своите публики, се нуждае от добри пиар специалисти. Пиарът е сериозна и отговорна професия (няма значение, че тази абревиатура и нейните вариации у нас се използва за щяло и нещяло). Ние се нуждаем от готови кадри, които с малко fine tuning* да навлязат в работата. Как да стане това, когато при подбора в университетите все още влизат млади хора с пост-ком клишето "Учи, мама, за да не работиш". А по време на следването учебната програма е съобразена с академичния опит на университетските преподаватели (с целия респект към техния университетски опит). През 6-те години задавах още един въпрос: "Знаете ли какво е пиар?". Тук пак е мястото да благодаря на г-н Пачино и всички знайни и незнайни холивудски герои. Честно да ви кажа, това е въпросът, който и аз си задавах в СУ почти до четвърти
курс. След това започнах работа. "Като ви гледам какви инженери ще излезете оттук - казал преподавателят от УАСГ (Университет по архитектура, строителство и геодезия),
ме е страх да отида на лекар." Мисля, че този въпрос (особено когато си го задаваш почти до края на следването) води до по-горе споделените хронични изрази на апатия и безпомощност на младите хора. Това е апатията и безпомощността на цялата образователна система да вдъхне смисъл в тези 4-5 толкова важни години, като създаде кадри, готови да поемат живота и професията си в ръце.
Тук е и причината ние, както и много наши колеги, да предпочитаме да наемаме неопитни, незавършили още университет таланти, които да обучим - от елементарните трудови навици до тънкостите в професията. Доста скъп и бавен процес, който обаче често дава добри резултати. Да, вярно, средната възраст в бранша е около 25 години и често на ключови позиции дори в международни компании можем да видим
стряскащо млади хора. Такъв е (д)ефектът на растежа. Дотук, ще кажете, нищо ново. Новото е, че следващите месеци ще трябва да работим в условията на "световна" криза, комбинирана с година на "български" избори. Манна небесна за част от колегите, шок за цялата икономика. Година, в която едни ще търсят със свещ еднооките, други ще церят незрящите. Подобно на целия български бизнес, и ние сме свикнали да се оправяме сами. Докато чакаме световната криза да катализира бавните и мъчителни процеси на трудовия пазар у нас, ние ще инвестираме в професионализма на нашия екип. Защото след катарзиса остават най-приспособимите.
***
АЛЕКСАНДЪР ДУРЧЕВ е основател и един от собствениците на пиар агенция All Channels Communication. Завършил е връзки с обществеността в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и има следдипломна квалификация от Американския университет в България. От 2006 до 2008 г. е представител на консорциума от Eficom, Американския университет в България и All Channels Consortium, който изпълняваше комуникационната стратегия на Представителството на Европейската комисия в България.