Журналистите не са врагове на бизнеса

сп. Мениджър - 86 стр.
Журналистите не са врагове на бизнеса

Цветелина ПЕТРОВА

По-добре интервюто да е на живо, отколкото по интернет, убеден е Евгени Гаврилов, зам. главен редактор на в. „Пари"
- Господин Гаврилов, какво трябва да направи една компания, за да влезе в новините?
- Трябва да произвежда новини, независимо дали те са добри или лоши. През цялата изминала година освен замърсен въздух над София "Кремиковци" например не спираше да произвежда и новини, предимно лоши. Затова тази компания
не слизаше от страниците на вестниците, от емисиите на радиата и телевизиите и от електронните издания. За съжаление, както и в другите области на живота, и в бизнеса, ако произвеждаш лоши новини, шансът ти да попаднеш в медиите е по-голям.
Разбира се, всяко правило си има изключения. Ще дам пример с вестника, в който работя през последните години - в. "Пари". В него търсенето на добрата новина, стремежът да се покаже положителният опит на компаниите се е превърнал в редакционна политика. За трета поредна година вестникът прави национална класация "Гепард". Това е рейтинг на най-динамично развиващите се компании в страната.
Освен това правим отделни рейтинга и за различните региони на страната. Тези класации придобиват все по-голяма популярност. Оказа се, че в България наистина има много предприемачи и мениджъри, които въпреки трудните условия
успяват да правят добър бизнес. Тези хора като правило не обичат много да се шуми около тях. Вероятно и затова добрите новини по-трудно си пробиват път.
Работил съм и в издания, където само споменаването на името на някаква фирма се е смятало за скрита реклама. Това според мен невинаги е правилна политика.
- Как бизнесменът трябва да се готви за интервю? Какво ще му препоръчате, за да привлече вниманието на публиката?
- Общуването с журналистите е умение, да не кажа изкуство. Естествено, то се владее в различна степен от различните хора. Интервюто е двустранен процес. За да се получи, и двете страни трябва да са добре подготвени и да са
в час по темата. Опитът ми показва, че в повечето случаи, щом става дума за компетентност и подготвеност, проблемите и неловките ситуации се раждат от журналистите. Това с още по-голяма сила важи за една такава специфична област, каквато е бизнес журналистиката. Все пак обаче вие питате за бизнесмените. Много е важно според мен, като бъде поканен на интервю, бизнесменът да не съзира в журналиста противник, а човек, който може да му бъде полезен.
Иначе подготовката зависи от темата. Смятам, че ако си добър професионалист в съответната област, кой знае каква подготовка за интервю не ти е необходима. Разбира се, изключвам някакви данни от статистиката, с които може да подкрепиш собствените си тези. Освен това бъдете сигурни, че има много хора от бизнеса, които са интересни събеседници не само в областта, в която работят. С тях може да се говори и
за спорт, музика, кино, театър. За да привлече вниманието на публиката, всеки интервюиран бизнесмен така трябва да отговаря на въпросите, че да покаже, че плува в собствени води. Той трябва да е оригинален в отговорите си, но не и да оригиналничи. Има хора, които те заливат с дъжд от думи, но после се оказва, че тези думи не казват нищо и не оставят никаква следа.
- Откъде най-често научавате новините от бизнеса?
- Сега източниците на информация са неимоверно повече в сравнение с преди години. В днешните условия съвсем логично най-бързо новините се научават от специализираните сайтове. Проблемът е, че информациите в тези сайтове понякога си приличат като две капки вода. Това е така, защото в много случаи се действа по линия на най-малкото съпротивление. Когато в дадена редакция се получи информация, заслужаваща внимание, къде от липса на време, къде от немарливост и неопитност, не се прави нищо за нейното обогатяване и за търсенето на различната гледна точка.
Появиха се и други източници на информация, на които досега по различни причини не сме обръщали достатъчно внимание. Такива са например финансовите отчети на компаниите. Те могат да кажат много, стига човек да умее да ги чете и да знае какво търси.
- Има ли прессъобщения на компании, които стават за публикуване?
- Много компании осъзнаха необходимостта и ползата от назначаването на пиар специалисти. Това даде възможност на доста колеги да минат от другата страна на барикадата. Веднага си личи, когато получиш прессъобщение от човек, който е
дишал редакционен въздух. Просто той знае какво им трябва на журналистите и се стреми да подготви съобщението почти готово за публикуване. И обратното, когато пиарът е бил чиновник, той трудно може да избяга от чиновническия стил. Обикновено тогава новината е в последното изречение на прес-съобщението.
- Притесняват ли се бизнесмените да говорят конкретно и в цифри?
- Зависи. Ако цифрите и фактите са в тяхна полза, не можеш да им затвориш устата понякога. Падат и
обичайните оправдания за фирмена тайна и заплахата от конкуренцията. Притесненията идват, когато цифрите притискат бизнесмена до стената. Човешко е.
- Добре ли е журналистите и бизнесмените да са в близки отношения и какви рискове крие това?
- По-скоро бих говорил за коректни отношения. Прекалената близост понякога може да бъде опасна и вредна и за двете страни. У нас все повече се говори за корпоративна култура. Тя освен всичко друго означава и правила. Според мен най-добре е отношенията бизнесмени - журналисти да се градят върху някакви правила, били те и неписани.
- Чували ли сте репликата „Аз мога да купя всеки журналист " и как ще я коментирате?
- Честно казано, не съм я чувал. Мисля, че приказките за корумпираната журналистика са силно преувеличени.
- Разкажете случай, в който човек от бизнеса ви изкара от релси?
- Общо взето, съм уравновесен и спокоен човек или поне създавам такава представа за себе си. Освен това съм и доста тежичък. Така че е много трудно някой, пък било то и бизнесмен, да ме изкара извън релси.
- Кои са трите неща, които бизнесът не трябва да прави в контакта с медиите?
- На първо място да не гледа на журналистите като на пощенска кутия. Защото рано или късно ефектът на пощенската кутия
се връща като бумеранг върху бизнеса. На второ място всеки топ мениджър не бива да нарушава регулярността на срещите с медиите. Ако тези срещи са редовни, печелят и двете страни. Преди време имаше един шеф на железниците, Ангел Димитров. Беше обявил, че всяка сряда от дванадесет до един на обед ще се среща само с журналисти и че през това време ще отговаря на всякакви въпроси. Той беше толерантен и почтен към журналистите и те му отвръщаха със същото.
И трето, да не мислят, че журналистите са хора, които живеят само от коктейл на коктейл и чакат поредния новогодишен календар и бележник.
И още нещо. Като бъде поканен за интервю, да не избягва личната среща с журналиста и да праща отговорите на въпросите по интернет.
***
ЕВГЕНИ ГАВРИЛОВ е зам. главен редактор на в. "Пари". Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започва кариерата си във в. "Работническо дело". Бил е репортер и зав. отдел във вестниците "Дума", "Република"и "Новинар".