Напразни цифрови надежди

Капитал - 33 стр.
Напразни цифрови надежди

Весислава АНТОНОВА

bTV и "Нова" ще сезират Европейската комисия за несъвършенствата на медийния закон
В медийната супа от убийства, фалшиво сирене и глупави политически изказвания приемането на поправките в Закона за радиото и телевизията мина малко незабелязано. Тази седмица парламентът гласува на второ четене измененията в медийния закон, които определят как ще се случи цифровизацията. Това е важен за всички процес (вижте повече в карето), който може да пренареди сериозно телевизионния пазар.
Засега обаче със сигурност доволни от него са само регулаторите на този сектор - Съветът за електронни медии (СЕМ) и Комисията за регулиране на съобщения (КРС). Приемането на поправките беше дълъг и сложен процес, на който се опитаха да повлияят всички участници на пазара и различни замесени държавни ведомства. На този етап престрелките между различните парламентарни групи и медийният бизнес са позатихнали, но по всичко личи, че това ще е за кратко.
Какво урежда законът Поправките в закона за радиото и телевизията уреждат прехода от аналогово към цифрово излъчване. Текстът на практика разписва правилата, по които на пазара ще се появят нови играчи и ще формират сектора през следващите поне три-четири години. Според обсъжданите в момента в пленарна зала текстове процесът на цифровизация трябва да протече на два етапа. През първия (от 2009 до юли 2010 г.) една компания трябва да изгради три цифрови мрежи (или както ги наричахме доскоро - мултиплекси) с национален обхват, като за целта ще получи разрешение от КРС. Всяка мрежа ще може да излъчва до пет тв програми. На практика компанията ще изгради две мрежи, защото държавата реши третата да бъде за БНТ и да е т.нар. обществена или държавна мрежа, която ще се създаде със специален закон, за да се гарантира публичният интерес.
През втория етап (от юли 2010 до 2012 г.) друга компания, различна от първата, пак след разрешение и конкурс, обявен от КРС, следва да изгради две цифрови мрежи. Всяка от тях ще може да излъчва по четири програми. Две от тях обаче задължително ще са български и ще бъдат избирани от СЕМ. Останалите две ще бъдат избирани от оператора на мрежата, но след като СЕМ определи профила им - спортни, музикални, новинарски и т.н. Операторът на цифровата мрежа ще може да направи избора си от списък с лицензирани от СЕМ програми (сега съществуващите програми ще бъдат служебно пререгистрирани).
За да се стигне до тази схема, няколко месеца зад кулисите на държавното управление се води сериозна битка за разпределяне на позициите при цифровизацията.
Реакции на пазара...
Асоциацията на радио- и телевизионните оператори (АБРО) неколкократно се опита да предупреди, че някои от текстовете в медийния закон са спорни, други - откровено сбъркани, а някои от най-нужните пък въобще ги няма. Основно недоволството на търговските медии беше заради това, че един и същ собственик ще изгражда и поддържа мрежите и ще има право да определя кои програми да се излъчват на двете платформи.
"Наличието на господстващото положение на едно предприятие не е притеснителен факт, ако това предприятие няма укоримо правно поведение. За тези предприятия важат специални правила и ограничения, които имат за цел да предотвратят злоупотребата с положението, което имат. Шокиращ е фактът, че с предлаганите изменителни закони не са учредени специални правила и ограничения за предприятието, което ще изгради и двете мрежи. Още повече че тук говорим за особено чувствителна сфера, каквото е медийната", коментира изпълнителният директор на АБРО Гриша Камбуров и заключи: "Изправени сме пред реална опасност предприятието, което разпространява радио- и телевизионните сигнали като единствено такова, да ги постави в определена зависимост и така да застраши свободата на словото."
Собствениците на двете частни национални телевизии MTG ("Нова тв") и News Corp (bTV) лобираха в закона да бъде въведена фигурата на мултиплексния оператор, който да определя пакета от програми, качвани на цифровите мрежи. "Като продуценти работата ни е да създаваме съдържание, т.е. ние най-добре можем да преценим какво да се разпространява", заяви юристката на bTV Жанет Захариева пред медийната комисия. Народните представители обаче отхвърлиха искането с мотива, че това би довело до конфликт на интереси. Бизнесът настояваше и операторите на мрежите да бъдат разграничени от техническите оператори на самата преносна мрежа. Така е и в момента - телевизиите се разпространяват от някогашното поделение на БТК НУРТС - Национално управление "Радио- и телевизионни системи", което беше купено в края на миналата година от австрийската компания ORS.
Търговските телевизии са недоволни и от поправките в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които предвиждат прекратяване на всички аналогови лицензи, когато започне преходният период по въвеждане на цифровото излъчване, тъй като спектърът, който те заемат, трябва да се използва за доизграждането на цифровите мрежи. Мотивът им е, че "когато аналоговите телевизии бъдат затворени, цифровите няма да имат необходимото покритие, което ще ощети зрителите".
Тъй като много от исканията на двете частни национални телевизии не намериха място в закона, собствениците им обмислят да изпратят обща жалба до Европейската комисия заради предстоящите промени в Закона за радиото и телевизията и ЗЕС, свързани с цифровизацията. Това решение засега не е обявено официално, но се очаква да е готово до седмица.
Според Гриша Камбуров "в мандата на този парламент едва ли ще има повече промени в медийното законодателство. Новият парламент ще се наложи да предприеме бързи и неотложни действия за промяна на целия медиен закон с оглед въвеждане на Аудиовизуалната директива, а още повече че дотогава поправките, които сега предстоят да се приемат, ще са показали своята неефективност", каза той. Думите му са ясен знак, че търговските медии не приемат борбата за загубена.
...и реакции в парламента
Опозиционни депутати и част от играчите на медийния пазар са убедени, че сегашният закон е написан, за да облагодетелства определена компания при предстоящия конкурс за изграждане на двата мултиплекса. Изразител на това схващане през седмицата стана депутатът от ОДС Румен Ангелов, който нарече закона "нечестен и определен за един определен човек", но не се ангажира да каже кой е избраният.
Още когато БТК продаде НУРТС на австрийската ORS (на capital.bg можете да прочетете повече за сделката) на пазара се заговори, че компанията ще има съществено преимущество в конкурса за изграждането на трите мултиплекса заради предавателната мрежа, която придоби. Представители на компанията не отричат амбициите си в тази посока.
Председателят на медийната комисия Иво Атанасов обясни, че "този път законодателят се е погрижил през текстовете да няма злоупотреба с господстващо положение."
Защо един собственик? Отговорът на правителството е, че никой няма да иска да инвестира огромни суми в нещо, от което няма да има възвращаемост (собственикът на мултиплекс ще прибира от тв операторите такси за разпространение на програмите им). Самият Иво Атанасов винаги е застъпвал тезата, че няма време до 2012 г. да се организират три конкурса за избор на оператори на цифровите мрежи за разпространение.
След приемането на медийния закон първата стъпка по цифровизацията е КРС да обяви конкурс за оператор на цифровите мрежи. Ако подозренията на повечето хора от пазара са верни, това ще се случи съвсем скоро, така че победителят в него да бъде определен, преди да изтече мандатът на сегашното правителство.
***
Що е то?
Цифровизацията означава да сменим старите антени за ефирно приемане с цифрови устройства (сет топ бокс). ЕС ни задължава това да стане до края на 2012 г. (което никой не вярва, че ще стане). Самото разпространение на сигнала пък става чрез цифрова мрежа, която трябва да изградим - в нея влиза т.нар. мултиплекс, който мултиплицира сигнала. Преминаването към цифрово излъчване предполага на една тв честота да се излъчват няколко програми с по-високо качество вместо само една, както е сега. Появата на нови субекти на тв пазара пък се очаква да доведе до повече на брой, по-разнообразни и качествени програми, до спад в цените на рекламното време и до по-голяма (и здравословна) конкуренция между медийните играчи.