Димитър Друмев: В България няма жълти списания

Поглед - 18 стр.
Димитър Друмев: В България няма жълти списания

Евелина СТРАХИЛОВА

Обичаните издания не дават просто информация. а засягат емоциите на читателя. казва изпълнителният директор на ”Санома Блясък"
- Г-н Друмев, на какво се дължи постоянният интерес към женските списания? Българският пазар не е ли вече тесен за тях?
- Факт е, че дамите четат повече списания. Женските издания по принцип са по-големият сегмент навсякъде по света, но далеч не единственият. Бъдещето ще покаже дали пазарът е тесен. Аз мисля, че все още не е. Тенденцията напоследък е да се пускат много нови списания. Хубавото е, че пазарът расте и може да ги поеме. Списанията са по-таргетирана медия и е нормално да са много, защото така всяко отговаря на нуждите на определена аудитория. Активността напоследък се засилва много и всички издатели разчитаме ръстът на рекламния пазар да продължава.
- Остана ли празна ниша или такава, която все още не е разработена?
- В България не съществуват всички възможни видове списания. Все още голяма част от нишите са твърде малки. Ако една ниша например представлява 500 или 1000 човека, тя не е достатъчна да поддържа едно списание. Но дори и тенденцията при женските списания е на пазара да излизат все по-тясно специализирани и по-добре фокусирани. Това не означава, че те са по-добри или по-лоши от досегашните, просто отговарят на нуждите на един по-тесен сегмент. Въпросът е този сегмент да съществува. В България например ги няма списанията, посветени на различни видове хобита или са много слабо развити. Дори и нишата на по-тясно специализираните кулинарни списания още не се е появила.
- Може ли да се каже, че българският пазар на списания се дели на три сегмента - тясно профилирани, женски и жълти?
- Най-общо казано може да се разделят така, но не смятам, че това са сегментите. Но какво значи женско списание? Да, предназначени са за дами, но някои от тях са тясно специализирани. Също така нежният пол чете т. нар. жълти списания. Истински жълти списания в България обаче няма, повечето са светски. Включително и нашите „Блясък" и „Стори", които се занимават с по-пикантни въпроси, но те далеч не са жълти. Този сегмент по-скоро е зает от жълтите вестници, които пускат по-скандални, верни и неверни истории. Списанията действително се занимават с личния живот на звездите, но това не ги прави автоматично жълти.
- Кои са най-четените списания у нас?
- Най-четно е най-обичаното списание, това, което се отличава много от конкуренцията и което си създава група последователи. То не просто дава информация, а засяга и рефлектира върху емоциите на читателите. Най-добрият и класически пример в „Санома Блясък" е National Geographic. Естествено, дава много информация, но преди всичко е списание с кауза.
- Кое е най-тиражното списание на „Санома Блясък"?
- „Кулинарен журнал", в зависимост от месеца и сезона, то има между 90 000-100 000 тираж. Интересното при него е, че до голяма степен се списва от самите читателки.
- Цената на списанието определяща ли е и за тиража му?
- Разбира се, но не е еднозначно. Много зависи от аудиторията и доколко изданието има силни позиции. Повишението на цената на дадено списание е резултат от инфлацията и увеличаването на разходите, най-вече за хартия. Например „Кулинарен журнал", което е сравнително евтино, от 1 лв. го вдигнахме на 1,50 лв. При него цената е определяща, но на практика това увеличение не се усети. Подобен пример е „Стори" - от 1,60 лв. стана 1,99 лв. и също нямаше отрицателен ефект. За по-масови списания сме по-внимателни. Например цената на „Блясък" не сме я променяли от около 7 години. Увеличението на цените и на вестниците, и на списанията е неизбежно.
- Кои са най-силните ви конкуренти?
- Нямаме конкретен, който бихме нарекли най-силен. Както големите, така и малките издателства са сериозен конкурент. Големите имат финансовата мощ да инвестират в по-сериозни кампании. Но в никакъв случай не трябва да се подценяват по-малките списания, които са доста на брой. Те имат много голям ентусиазъм, както и по-ниски разходи. Затова имат възможността да предложат много добри продукти. Наблюдаваме конкуренцията си, със сигурност тя е силна. Но това е добре и за читателите, защото принуждава всички издатели да не заспиват на едно място и постоянно да подобряват списанията си. Ние се конкурираме и с електронните медии и нещата там са много силни.
- Пред какви проблеми е изправен издателският бизнес у нас?
- Няма бизнес, който да функционира в перфектна обстановка. Може би основният проблем, който се обостри последната година, е в резултат на инфлацията. Но това засяга всички сектори - цената на горивата, на хартията. Всичко това оскъпява производството и разпространението. Дистрибуцията например не работи достатъчно професионално - да представя бърза и качествена информация на издателите кое списание колко се продава и в какъв точно тираж да бъде отпечатано, за да не се печатат излишни или недостатъчно бройки. Най-важният фактор за успех на сегмент е ръстът на рекламния пазар.
- „Санома Блясък" е един от основните фактори за развитието на Одит бюрото по тиражите. Какво се случва с него, разширява ли се дейността му?
- Одит бюрото съществува, но истината е, че не успя да се задейства, както очаквахме. Броят на членове е малък, а съществуващите пък не са достатъчно активни по отношение на одитирането. Може би основният проблем е, че цената на един одит се оказа доста висока. Самите одитори възприеха тази дейност като много сложна и затова толкова високо я остойностиха. За да предприеме такава стъпка, един издател трябва да е уверен, че одитът ще увеличи неговата репутация сред читатели и рекламодатели. При повечето издатели обаче тази увереност липсва. Хубавото е, че успяхме да договорим чувствително по-ниски цени за одит от първоначалните. Надявам се до края на тази година нещата да се активизират. Основната ни задача е да привлечем повече издатели, които да искат да си одитират изданията.
- Има ли вероятност издателският бизнес скоро да стане напълно прозрачен?
- Някой ден ще стане, но въпросът е кога точно. Конкретно за списанията се правят толкова много инвестиции, те заемат и все по-големи дялове от рекламните бюджети. Ще дойде и моментът, когато самите рекламодатели по-настоятелно ще поискат одитирани цифри. Допреди няколко години списанията бяха по-малко и по-маргинална медия. За рекламодатели обаче те са по-скъпа медия, отколкото телевизията. Дават много по-чиста аудитория. Телевизията стига до много хора, но на рекламодателите не им трябват абсолютно всички. Списанията обаче могат да ги предложат. Ръстът на рекламата в списанията започна да се усеща по-чувствително и това неминуемо ще доведе до изискване тиражите да се одитират.
***
Димитър Друмев има магистърска степен по бизнес администрация в университета в Северна Каролина. Работил е в туристическа агенция „Болкан Холидейз" в Ню Йорк, както и в компания за козметични стоки в Швейцария. Работата му в медиОния сектор започва преди около 10 години, когато се включва в бизнеса на полусемейната компания на баща си. През 2004 г. компанията става част от международната верига Sanoma Magazines International. В момента е изпълнителен директор на издателството „Санома Блясък България", което издава 14 списания, има и няколко уебсайта. Към момента там работят над 200 човека.
***
Другите за него
Любомир Аламанов:
Познавам Митко Друмев от много години и за мен той е образец на истински бизнесмен и мениджър. Успя да направи издателството „Санома Блясък България" най-голямото в страната ни, като едновременно разви български малки и използва утвърдени западни. В личен план вече съм се убедил, че Митко е разкошен човек и добър приятел.
***
Валери Запрянов:
Митко е може би единственият представител в България на второ поколение издатели. Баща му - Красимир Друмев, започна с „Блясък" и с помощта на Митко издигнаха компанията на много високо ниво. 14 списания са огромна работа, възможна само при човек като него - честен, не се надценява, мотивира хората си, умее да преговаря.
събота, 30 август 2008 05:28:46