Чужди срещу български списания? Не, добри срещу още по-добри

сп. Мениджър - 100 стр.
Чужди срещу български списания? Не, добри срещу още по-добри



Появата на лицензните издания бе много полезна за пазара, защото го направи по-разнообразен, по-професионален. Помогна на големите и сериозни родни марки да станат по-добри и по-конкурентни
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПЪСТЪР стана българският списаниен пазар в последните години. На будките за продажба редом до родните известни и утвърдени марки застанаха наши варианти на популярни чужди заглавия. Те донесоха
ноу-хау и нова култура на стайлинг и снимане. И безспорно обогатиха медийния пейзаж. В същото време се разбра, че само известното заглавие, чуждият опит, снимки и текстове не стигат, за да се спечелят умът и сърцето на читателя. Трябват още много други неща и съвсем не на последно място - и
качествена журналистика. Защото читателят не прави своя избор по това кое издание е чуждо и кое българско. А по това какво ще прочете в него. В този смисъл няма разделение на български и чужди заглавия. А на добри и още по-добри.
Появата на лицензните списания бе много полезна за пазара, защото го направи по-разнообразен, по-професионален. Помогна на големите и сериозни български марки да станат по-добри и по-конкурентни.
През последните години почти няма месец, в който да не стартира български вариант на чуждо списание. Големите световни издателства се стремят
да разширят територията си, за да
компенсират загубите от икономическата криза. Лицензиантите им на местна почва пък разчитат на
известния бранд, за да овладеят по-бързо празните ниши на рекламния пазар.
"Много по-лесно е да се работи с вече утвърден и познат бранд, отколкото тепърва да се създава нов. Въпросът е, че за да се наложи една марка на пазара, освен да е позната, трябва и да е добре ме-нажирана", казва управителят на "Вестникарска група България" Пламен Тенев. "Допреди няколко години само марката бе достатъчна. Тогава много неща липсваха на пазара. Сега е много по-трудно
да се постигне успех само с името", продължава той. "формулата е: известна марка + добър продукт + сериозна инвестиция", смята директорът "Издания" в "Санома Блясък България" Николай Караджов. Чуждите издания имат
не само успехи в България. Преди години спря да излиза италианското лицензно списание Guliver, a бизнес издания като американското Business Week и ВМ (в което се публикуваха статии от "Икономист") и футболното Don Ballon не успяха да се наложат на пазара.
"В България се вземат лицензи на килограм, без да се прави сметка дали тези марки могат реално да бъдат наложени на пазара, без да се държи сметка за пазарната реализация, обяснява Пламен Тенев.
"Българският медиен пазар е напълно лишен от логика - смята изпълнителният директор на "Иконо-медиа" Бисер Боев. - Това вероятно е и причината някои издатели да залагат на лицензни проекти, вместо да хвърлят сили и средства за създаването и налагането на съвършено нов продукт."
Последното чуждо издание, което се появи, е руското списание "Вокруг света", което попада
в конкурентната ниша на GEO и
National Geographic. Тиражът му на български е 8000 бройки. Съдържанието е 70% преводно и 30% авторско. Същото съотношение на преведени към оригинални български текстове ще има и безплатното, с ъндърграунд профил списание Vice,
чийто старт бе обявен за май.
С интерес пазарът очаква появата на списание Forbes. Българската версия ще е част от портфо-лиото на "Атика медия". "Forbes е легенда. Но за да се наложи една марка, колкото и легендарна да е тя, от изключително значение е издателят. Той е човекът, който намира и дава парите. Зад "Атика медия", чрез гръцкия собственик "Атикес Екдосис", стои Силвио Берлускони, което е достатъчна гаранция за успех", казва главният редактор на Playboy Христо Кьосев.
"За да се адаптира едно американско бизнес издание към пазара, трябва преди всичко много
добре да се познава американската бизнес култура, която пък е твърде различна от европейската. Затова е и много трудно да се прогнозира дали издание като Forbes, ако следва твърде строга дефиниция, може да има успех в България", обяснява бившият главен редактор на Busi-
ness Week България Валери Ценков.
"Навлизането на първите лицензни женски списания у нас през 2002-2003 г. беше тежък период за нас. В този момент тиражът ни падна с 3000-4000 бройки, което е много за издание с 22 000 тираж -спомня си главният редактор на EVA Милена Попова. - Много бързо обаче нашето списание се върна на челното място на пазара. Причината за това е, че EVA е много българско издание."
Въпреки експанзията на чужди списания българските сериозни марки EVA, "Мениджър", "Жената днес", "Идеален дом", "Наш дом" продължават да са добре приети от пазара и да оглавяват челните места на рейтинговите агенции.
"За една 64-годишна марка като "Жената днес" не е трудно да има лоялна аудитория. Още повече че това е списание за четене, не за прелистване, а такива няма много на нашия пазар", обяснява главният редактор на "Жената днес" Мира Баджева.
Пламен Тенев, управител на „Вестникарска група България
Има още много свободни ниши
В КОНКУРЕНЦИЯТА с лицензните издания на българските им е по-трудно. Има прекалено много издания с една и съща целева аудитория. Създават се или се купуват медии без оглед на резултата. Когато във "Вестникарска група България" вземем лиценз за едно издание, го правим след предварително проучване как то ще бъде прието. И след подробен разчет как да му изкараме парите за година, година и половина. Наложените марки определено привличат публика и рекламодатели и са много влиятелни. Но зависи и как се управляват. Лошото управление води до пренасищане с издания. В същото време липсват тясно профилираните списания. Има огромни празни ниши на пазара. Изданията за градини, домашни любимци или техника са още в детски пелени. Тези, които в момента съществуват на пазара, приличат повече на рекламни каталози, отколкото на модерни списания.
Христо Кьосев, главен редактор на Playboy
Появи се глад за интересни чужди материали
ПОНЕ 70% от успеха на Playboy се дължи на бранда. Както е с "Кока-кола", "Пепси" и "Макдоналдс". В Playboy съотношението е 90% български текстове и 10% преводни. Това са предимно интервюта с някоя голяма звезда като Джак Никълсън например. Смятам, че печелившата формула на нашия пазар досега беше известен бранд плюс българско съдържание. Сега според мен се наблюдава една нова тенденция - има глад за интересни чужди материали. Сякаш читателят е презадо-волен от българско съдържание и търси качествени чужди текстове. Като че ли отново наблюдаваме ефекта "Паралели" от 80-те години на миналия век - огромен интерес към добре написана стойностна преводна журналистика.
Николай Караджов, директор „Издания" в „Санома Блясък България
Издаваме и български, и чужди марки
ИЗВЕСТНАТА МАРКА е само едната страна на нещата. Сама по себе си тя не гарантира качествен продукт. Необходими са доказване на местния пазар и много сериозни усилия. Заради името човек може да си вземе списанието веднъж, но повече да не повтори.
В портфолиото на компанията ни имаме и български, и чужди марки.
Най-успешното ни издание е "Журнал за жената". То е в този формат от 2005 г. И сякаш попадна в точния момент на точното място, защото още през 2006 г. стигна тираж 125 хил. броя.