Блоговете на политиците - стенвестници в интернет

Труд - 8 стр.
Блоговете на политиците - стенвестници в интернет

Албена БЪЧВАРОВА

Опитвали ли сте скоро да напишете „простак" във вездесъщата търсачка Google. Там като първа възможност ви се появява сайтът на Соломон Паси, с който рекламираше неуспялата си кандидатура за генерален секретар на НАТО. Така връзката I Google „Паси- простак0 става пряка. И не чак толкова приятна и ласкателна за бившия външен министър. Това беше отмъщението към него на български блогъри.
Паси го отнесе, защото недоволен от писания в интернет непремерено нарече блогърите „простаци". Каквото повикало, такова отговорило. Те бързо се организираха и спретнаха една „гугъл-бомба" (това е повишаване на индексирането на дадена страница в интернет, така че тя да се показва на по-предна или най-предна позиция в резултатите на търсачката) на младоженеца Соломон Паси. Царистът не е единственият, който си е навличал неодобрението на блогърите. Преди месеци сайтът на българското правителство също беше поразен от бомба. За известно време при търсенето на думата „провал" на първо място в резултатите излизаше точно официалната страница на българското правителство. Акцията копираше американско хрумване от 2003 г., когато словосъчетанието „жалък провал" се свърза със сайта на Белия дом.
Подобни „заигравки" с наближаването на изборните вълнения ще стават все повече. Те са само пример, че блогърите не биват да бъдат подценявани. И че този тип комуникация има голям потенциал в предизборните кампании. Кой и как ще я използва е друг въпрос.
Досега се наблюдава една закономерност - дойдат ли смутните предизборни времена, и блоговете на политиците избуяват в интернет като гъби след дъжд Отмине ли зорът и те лека-полека залиняват и изчезват. Най-пресният пример е с кметския вот в София през 2007 г. Оттогава само Мартин Заимов като общински съветник продължава да списва интернет дневника си. И сега, катосепосглоб-ят партийните листи, устремно ще настане ново блоготворчество. Да не говорим за мажоритарните кандидати, които ще наводнят интернет пространството с мисли (техни и най-вече на техните пиари).
За да бъдем коректни, трябва да направим разлика между блогове на политици и политически блогове (които се списват от хора със сериозни интереси към политиката, но с други занимания).
И разграничението не е формално. Защото блоговете на политиците често са донякъде менте и повече приличат на стенвестници и място за автореклама. Кой знае каква плодотворна комуникация обаче не протича през тях. Много често въобще я няма обратната връзка. Министрите също не са особено активни - дипломат №1 Ивайло Калфин съвсем се е занемарил, колежката му Гергана Паси е с една идея по-редовна, а блогът на здравния министър Евгений Желев е от периода му на старозагорски кмет.
Основно блоговете на политиците ни изпълняват няколко функции: в тях те нападат противниците си; критикуват властта; хвалят се със собствените си добри дела; рекламират едно към едно себе си и партията си.
Въобще блоговете са малки пропагандни машини, които, ако се използватумело, могат да свършат чудеса. Очаквано и подобаващо място в интернет дневниците на поли-
тиците заемат препратки или изцяло публикуване на техни интервюта, статии и други изяви из печатните медии. Удоволствието от автоцитирането явно е огромно. Нововремецът Мирослав Севлиевски направо ползва блога си за партийна реклама - с клипове и слотове на „Новото време", желаещите могат да послушат даже химна на таралежите.
Особена форма на критика към властта са намерили блогьрстващите политици от НДСВ. Минчо Спасов, Атанас Щерев и Борислав Цекое са сред най-редовните, усърдни и задълбочени притежатели на политически блогове. Текстовете им често громят различни решения на властта, част от която е и тяхната партия. Така те последователно играят малко нещо аутсайдери, въобще дисидентстват из интернет; пространството, което по дефиниция минава за по-разкрепостено, арена на бунтари и инакомислещи.
Разбираемо по тази логика там много са десните. Макар че напоследък те са по-заети да се оплюват и атакуват помежду си. „Пак ли някой друг ще е виновен" е последният постинг от 5 май на Пламен Юруков. На 8 май Мартин Димитров в открито писмо се възмущава от правосъдието в България. И т.н. Въобще войните вдясно се вихрят с пълна сила в интернет и заемат голяма част от дискусиите там. И в това няма нищо странно.
Донякъде обяснимо е защо и политиците на власт (БСП и ДПС) досега не са обръщали особено внимание на блогърстването (ако следваме логиката с елемента на дисидентство в това начинание). Защо обаче ГЕРБ е така слабо представена (не броим блоговете, посветени на Бойко Борисов, които внимателно хроникират и анализират неласкаво действията му)? Столичният
кмет може да бъде разбран защо пренебрегва блогосферата - той винаги е държал на пряката комуникация, там му е силата (да щипне някого по бузата, да размаха кирка). Следовниците му пък го копират. Може вече да размислят. И да се възползват от предимствата на блоговете.
А работата с политиката в тях става все по-сериозна. В интернет може да бъде открит ценоразпис за „мръсни" услуги в блогове (на неполитици). Доколко е достоверен е друг въпрос, но дава насоки. Според него 100 лв. струва споменаване извън контекст в статиите (на някой политик, партия). 300 лв. - писане на статии за успехите на партията. 400 лв. - писане на лъжи за противниците на партията. 800 лв. - активно участие в т.нар. flame wars (словеснипрестрепки, вкоито pace защитава определена теза) в други блогове и форуми. Така че предизборните войни в блоговете тепърва предстоят.