Един журналист в Европа

сп. Мениджър - 118 стр.
Един журналист в Европа

Георги ГОТЕВ

Той разказва за новата си работа в една брюкселска медия, където всеки знае заплатите на другите. А с премиите може да си купи нова кола среден клас
ВИНАГИ СЪМ СЕ СМЯТАЛ за журналист, не за мениджър. Но напоследък съм принуден да се занимавам и с въпроси на управлението на фирмата, след като преди близо година започнах работа в една брюкселска медия. "Еурактив" е
в челната тройка на десетината специализирани медии, които следят пулса на европейските институции. Частна фирма, създадена точно преди десет години от французин, тогава служител в Ев-рокомисията. Макар че не е журналист, идеята му била да направи първата интернет медия (тогава интернет беше ново явление) по европейски въпроси.
Като български журналист от години следя "Еурактив" като източник на информация и затова винаги казвам, че неслучайно попаднах тук.
Първото нещо, което ме изненада, е, че за разлика от родината, тук ценят опита и старшинството. След цяла серия от интервюта (може би десетина часа общо) ми предложиха по-висока длъжност от тази, за която кандидатствах. В един момент интервютата се пренесоха в дома на собственика на медията под формата на вечеря с ключовите лица във фирмата и моята и техните съпруги.
Всъщност собственикът бе по-
искал да се увери, че чрез мен медията ще може да има достъп до по-високопоставени източници, да има по-авторитетно лице за външни изяви, а също учител за по-младите журналисти. Действително, колегите ми са по-млади от мен, а аз получих длъжност "старши редактор".
Като си помисля само, че в родината шефовете ми точно от това се страхуваха – че мога да бъда лице на медията и, не дай си боже, да ги засенча... Другото нещо, което доста ме впечатли, е, че още на втория месец ми бе предложено да стана акционер във фирмата. Сумата, която трябваше да вложа, не бе голяма. Но очевидно ставаше въпрос за две неща - първо, да се отбележи бързото ми интегриране, и второ, по този начин да бъда много по-добре запознат с финансовото състояние и съпричастен с управленските решения.
Разбира се, сред мотивацията на шефа ми е и да ме задържи. Брюксел е място, където човек с богато CV сравнително лесно ще си намери работа. Казвам го, защото за девет месеца два пъти си намирах работа. Кандидатствал съм на десетина места, две от десет не е лошо попадение. Чувал съм за млади хора, които са пращали по сто молби, без да стигнат дори до интервю.
Още нещо, което доста ме учуди, е, че шефът ми, макар че продължава да е мажоритарен собственик и може на практика сам да взема всякакви решения, си е сложил борд над себе си. Той следи за развитието на фирмата и два пъти в годината дава мнение по всички управленски въпроси.
Бордът се състои от авторитетни хора, които по една или друга причина познават медията и й желаят доброто. Решенията на борда са препоръчителни, но не ми е известно управлението на фирмата да се е отклонявало от тях.
Второто ниво на формиране на решения е вътрешното, на така нареченото ядро на управлението на фирмата, състоящо се от тесен кръг ключови лица. Третото е по-широко, включващо, грубо казано, една трета от работещите.
Всеки понеделник в 12,30 ч. всички служители се събират на общо заседание, на което всяко звено докладва за извършеното. От своя страна ръководството докладва за такива важни въпроси като финансовото състояние - тема, не без значение в условията на глобална криза.
Прозрачността на приходите и разходите е до такава степен пълна, че дори размерът на заплащането на служителите не е тайна. Спомням си добре, че в България нямаше по-строго пазена тайна от това кои каква заплата е успял да договори с ръководството. Впрочем затова заплащането бе и крайно несправедливо.
Скоро си дадох сметка, че добрата работа се заплаща наистина добре. Четири пъти в годината всеки служител преминава през система на самооценка и оценка, в резултат на която премиите, които получава, могат да достигнат впечатляващи размери. Грубо казано, достатъчни за купуване на нова кола от среден или висок клас. Другото нещо, което трябваше бързо да прихвана, е да насочвам усилията си в подкрепа на бизнес модела на фирмата, а не напосоки, както съм правил досега в България. Грубо казано, нашата медия е уникална с няколко неща: тя е напълно безплатна, включително богатият архив. Многоезична - основният продукт е преведен от английски на френски и немски, а локални
издания по системата на фран-чайз излизат във Франция, Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Румъния и Турция. Публикува оригиналните документи, становищата не само на институциите, но и на бизнеса, на неправителстве-ния сектор, на засегнатите страни. Като дошъл от България но-винар бях свикнал да вървя след събитията, а също нямах особено систематичен подход за обясняване на бекграунда. Не ми беше трудно да се нагодя и от днешна гледна точка излизащата в България информация в повечето случаи ми се струва доста бедна на перспектива.
Често колеги от родината са ме питали защо не си подписваме публикациите. Обяснявам, че това е част от бизнес модела. В списание "Икономист" авторите също не се подписват. Нашите информации имат определена
структура, която не позволява особена волност, присъща на авторската журналистика. Например ние никога не изразяваме мнение, само цитираме мнението на основните фактори.