Млечният път на „Данон"

сп. Мениджър - 72 стр.
Млечният път на „Данон"



103-годишният Даниел Карасо, на чието галено име е кръстена 90-годишната компания, още помни вкусения за първи път от улични търговци в Солун йогурт от началото на 20. век
ТОЙ Е БИЛ едва 13-го-дишен, когато баща му кръщава семейната фирма на него - с галеното му име. Днес е 103-годишен, а фирмата, превзела междувременно целия свят, в началото на април отпразнува тържествено в Париж 90-годишния си юбилей. Облечен с неизменната си елегантност в задължителния костюм тройка (сако, жилетка, панталон), столетникът Даниел Карасо, когото като дете наричали с умалителното Данон, бе
главният герой на тържествата в чест на своя "адаш" - световния лидер по производство на кисело мляко "Данон Груп". Редом до него бе и същинският днешен ръководител на бизнеса франк Рибу.
Историята на възникването на "Данон Груп" и на промишленото производство на кисело мляко е като приказка от "Хиляда и една нощ". Защото в основата е един род, който през вековете кръстосва земи и океани, белязан от исторически катаклизми, но и от жилав дух, способен да превръща пораженията в победи.
Еврейските предци на Даниел Карасо преди векове живеели в Испания. Но през 1492 г. крал фер-нандо и кралица Исабел, наричани от испанците "католическите крале" и влезли в историята като
спонсори на открилия същата година Америка Христофор Колумб, решават да изпъдят от испанските земи евреите. Тръгва мъчителното преселение на прокудените - през цяла Южна Европа, та чак до Балканите, които по онова време са владение на Османската империя. Тук, под крилото на султана, се установяват избягалите от "католическите крале". Така в земите на днешна България се появяват сефа-радските евреи, чиито потомци и до ден днешен говорят на старинен испански, известен у нас като шпа-ньолски или ладино. Част от тях
се заселват в Солун, включително и родът на Даниел Карасо. В Солун е роден и самият той през 1905 г. Баща му - Исаак Карасо, е лекар, роден през 1874 г. Чичото на Исаак -Емануел, бил активист на Младо-турското движение. Така че когато през 1912 г. избухва Балканската война, Исаак решава за всеки случай да се изнесе със семейството си по-далеч от военните страсти. И връща лентата назад през историята - поема с жена си и със 7-годиш-ния по онова време син Даниел отново към родината майка Испания. Там фамилията заживява в Барселона, Каталуня. Малкият Даниел бързо свиква да го наричат Данон, както каталунците умаляват името му. А бащата, д-р Исаак Карасо, трупа опит с лекарската си практи-
ка, но се опитва да докара допълнителен семеен доход и с
търговия със зехтин. Наблюденията
му над малките пациенти, балканското му минало и експерименталният нюх обаче му подсказват една по-благодатна ниша за бизнес. Първо установява, че сред децата в Барселона много са разпространени стомашните смущения. После попада на публикация на работещия в института "Пастьор" в Париж прочут руски биолог Иля Мечников, който хвали лечебните качества на киселото мляко точно при проблеми със стомаха. Спомня си и как сам с удоволствие е похапвал от вълшебния продукт, когато си го е купувал на килограм от медните тави из улиците на родния Солун.
Така докторът започва да лансира киселото мляко, или йогурта (както е свикнал да го нарича по турски маниер),
като... лекарствено средство за регулиране на стомашната дейност и прочистване на червата от токсини. Продажбите тръгват в аптеките, а "разфасовките" първоначално са в малки глинени делвички. През 1919 г. Исаак Карасо основава и кръщава в чест на сина си фирмата "Данон", която успява да осигури за аптеките в Каталуня производството на 400 делвички дневно, пълни с бялата магическа съставка. Само 4 години по-късно, през 1923 г., търсенето вече е наложило производството да скочи до 1000 делвички дневно. От 1927 г. компанията се мести в нова, по-голяма сграда и става доставчик на испанското кралско семейство.
Според едни източници Карасо изписва двете необходими за втас-ването на млякото бактерии - Lactobacillus Bulgaricus и Streptococcus thermophilus, лично от Иля Мечни-ков, от института "Пастьор". Друга версия, залагаща повече на житейските връзки, уверява, че Карасо изискал да му изпратят от Солун автентично
българско кисело мляко - и оттам нататък просто подквасвал с изходния материал всяка следваща серия.
Йогуртът много бързо печели популярност в цяла Испания и скоро делвичките и аптеките му отес-няват. Пренася се на рафтовете на магазините за хранителни стоки и става неизменна част от трапезата не само на испанците, но постепенно и на други съседни европейски народи, най-вече на французите. Впрочем сериозен принос за разпространението на продукцията на "Данон" във франция има лично "кръстникът" на фирмата и син на основателя й - Даниел Карасо. Той
издига семейния бизнес на още по-високо стъпало, подплатявайки го и научно. Завършва Висшата търговска школа в Марсилия и кара стаж по бактериология в института "Пастьор". Амбицията му е "Данон" да царства и на френския, и на световния пазар. Затова през 1929 г. основава Societe Parisienne du Yoghourt Danone и предприема настъпателна рекламна кампания.
В съседна Германия обаче напредва едно друго, зловещо настъпление - нацизмът. Главни негови мишени са евреите. Даниел Карасо осъзнава, че е по-добре да изнесе бизнеса си
далеч от Европа. През 1939 г. той погребва баща си Исаак. Същата година с хитлеристкото нападение срещу Полша започва Втората световна война, а на следващата година Франция е прегазена от нацис-тите. Карасо бяга в САЩ. Там през 1942 г. основава компанията Dan-non Milk Products Inc., модифицирайки малко европейското наименование. Успехът на йогурта на от-въдокеанския пазар е среден, американците се мръщят на киселия му вкус, продажбите не могат да стигнат и 700 бурканчета на ден. Преломът настъпва през 1947 г., когато Даниел Карасо предлага да се пусне пробна серия кисело мля-
ко с добавени в него ягоди. Резултатът надхвърля всички очаквания. Потребителите
лудват по новия продукт, който вече отговаря напълно на вкусовите им претенции.
През 1951 г. Карасо се завръща в Европа и започва да съживява бизнеса си тук. Междувременно продава дела си в американската компания на своя тамошен съдружник Джо Мецгър, който бележи бляскави успехи - докарва продажбите в средата на 50-те до 160 хил. бурканчета дневно. От 1959 г. щафетата се поема от нови американски собственици, чиято печеливша стратегия бързо превръща киселото мляко в първия нетраен хранителен продукт, който се предлага в супермаркетите из цяла Америка - и в Северна, и в Южна.
Американският опит помага на Даниел Карасо бързо да възвърне и разшири предвоенните си позиции в Европа. През 1953 г.
той изненадва и европейските си клиенти с ягодов йогурт, допълвайки го и с млека с вкус на различни плодове. На Стария континент има и други фирми, които предлагат кисело мляко, но никоя не е толкова динамична, амбициозна и комбина-тивна, колкото "Данон". Съответно и лидерството в бранша е пак на "Данон".
През 1967 г. компанията се слива с един от водещите производители на сирене във Франция - Gervais. Ходът не само добавя парични средства и печалба, но и улеснява взаимния достъп до водещи позиции на пазара. След още 6 години идва следващото сливане - този път с най-големия производител на стъкло (и стъклени бутилки, и бурканчета за млека) "Бусоа-Сушон-Ньовесел", или BSN, оглавяван от блесналия с предприемаческия си размах Антоан Рибу. Конгломератът е нацелен към европейския пазар на бакалски и хранителни стоки, включва също пивоварни и реализиране на макаронени изделия. Постепенно стъклопроизводството е изоставено съвсем, а през 1981 г. компанията купува и американската The Dannon Company.
От 1983 г. нататък BSN мащабно инвестира в проучвателна дейност и създава Международен
изследователски център "Даниел Караш", чиято цел е да подобрява качествата на предлаганото кисело
мляко. От началото на 90-те години подобни институти започват да се появяват и в други европейски страни, където се предлага продукцията на фирмата.
BSN заема трето място сред най-големите компании за хранителни продукти в Европа, след като през 1986 г. взема в състава си Generale Biscuit и започва да произвежда и бисквити.
Когато през 90-те йогуртът на "Данон" превзема и пазарите на Източна Европа, включително и българския, е взето решение абревиатурата BSN, която вече не отговаря на съдържанието, да бъде заменена с
по-автентичното "Данон Груп". Така се стига до официалното преименуване през юли 1994 г. От 1996 г. базираната в Париж компания се оглавява от сина на Антоан Рибу -Франк, който преструктурира предметите й на дейност и прочиства неработещите и затрудняващите я марки. Патриархът Даниел Карасо също продължава да дава своя принос - верен на традицията, той почти всеки ден е в офиса си, елегантен и енергичен, както винаги, въп-
реки почтената си възраст. Незаб-равеният вкус от неговото най-ранно детство на онова отсипвано от медните тави на уличните търговци в Солун кисело мляко е най-точният коректив за най-популярната продукция на фирмата.
Днес "Данон Груп" е съсредоточила усилията си върху три групи стоки: йогурти и детски храни, бисквити, минерална вода. В системата на компанията работят около 80 хил. души. Годишните приходи са около 12-13 млрд. евро, а чистата печалба - около 4 млрд. евро.
Неведнъж апетити към "Данон Груп" е проявявала "Нестле". Но френското правителство не допусна подобна сделка. Бе прокаран дори закон, според който франция не разрешава да се продават "стратегически важни предприятия" на чужди корпорации. Несъмнено "Данон Груп" вече се е превърнала в "национално богатство". Но дали само на франция? А какво да кажат онези други нации, през които е преминал "млечният път" на създадената някога от Исаак Карасо фирма - испанци, американци и... българи, все пак?