Реклами "втора ръка"

Поглед - 17 стр.
Реклами "втора ръка"



След дрехите, автомобилите и машините, дойде реда и на рекламите secondhand. По принцип second-hand-a е надеждно средство за борба със собствената бедност. Ограничените средства мотат да накарат всеки да икономисва от дрехи, да остави „за после" недопушена цигара, да купи преремонтирани коли и оборудване. Видимо е, че точно предчувствието за бедност тласка бизнесмените да използват приьомите на рекламния second-hand. Производителите на този тип реклами се ръководят от принципа „и я - тоже" (и аз също - б.р.). Общовалидни примери за този тип мислене са продуктите на „Кока-кола" и „Пепси". Формата на израза „и я -тоже" може да бъде най-разнообразна, започвайки от съдържанието и завършвайки с цветовата гама и опаковката. Като правило, използването на този принцип се дължи на добрите продажби на аналогичните продукти на конкурента. За ръководителите на много компании, които се страхуват да взимат самостоятелни противодействащи решения, това е основният показател в полза на решението „за" копирането на реклами. Оттук следва и реакцията на изпълнителите, които отказват да влизат в спор с шефовете и абсолютно не разбират, че всъщност са били наети като специалисти по рекламата. Такива „мениджъри" оправдават неудачните си рекламни кампании с действията на конкурентите и на проверените на пазара рекламни съобщения. Затова и преди Новата 2009 година всички компании раздаваха подаръци под надслова „(Еди коя си компания) подарява подаръци!"
Използването на рекламния second-hand (забранено от закона за авторското право) днес, е активно възприето от руските рекламисти. А създаването на качествена реклама не е така сложно, както изглежда -виждаш продукта, опознаваш го, влюбваш се в него и след това раждаш творческа идея за рекламно послание.
Трябва да се отбележи, че в нито една европейска страна този прийом не се използва стихийно. Разбира се, по принцип европейците са хора с гражданска отговорност и съмосъзнателност. За руските специалисти, в повечето случаи нито едното, нито другото има някакво значение.
Само в Русия при създаването на всеки творчески продукт стои въпросът „Кое е първичното - яйцето или кокошката?! Европейците съвсем точно знаят кой и за кого рекламира и само ние не можем да отговорим на въпроса: кой все пак е длъжен да стимулира потреблението на обществото: рекламистът, потребителят или човекът, който прибира парите?!