Максим Минчев за избора и сянката на хляба

сп. Мениджър - 104 стр.
Максим Минчев за избора и сянката на хляба

Пепа ВИТАНОВА

Искам световните срещи на българските медии да са възможност за реклама на държавата и за обединението на журналистите около значими национални каузи, казва генералният директор на БТА
- Господин Минчев, когато преди 5 години поставихте началото на световните срещи на българските медии, вярвахте ли, че този проект ще се превърне в инициатор на национално значими каузи?
- Първото нещо беше, че наистина вярвах в смисъла от едно такова събитие. Проявявах голям интерес към българската диаспора в чужбина. Приех с болка емиграцията на хиляди наши сънародници през 90-те и през следващите години, както и това, че заради индивидуализма си българинът не създава мощни компактни общности по света. Вече имаме може би около два милиона наши сънародници в чужбина, което е една четвърт, а според някои дори една трета от българския народ. С времето този ми интерес към ди-аспората се засили, особено след като разбрах, че почти навсякъде българите поддържат своя медия и имаме над 100 издания - вестници, радиа и телевизии - по света. И си казах: дай да ги съберем тези хора, да покажем на България този неизползван потенциал за синергия и реклама. Събрах информация от всички възможни източници - Агенцията за българите в чужбина, външно министерство и посолствата ни. Извадихме на бял свят кои са българите, които правят тези медии, и ги легитимирахме чрез първата ни среща в НДК. До този момент те нямаха възможността за постоянен контакт с България. Видяхме, че са качествени патриоти и мислещи хора. Запознахме ги един с друг и създадохме възможност за постоянен мост между тях. Имахме желание част от тези хора да станат кореспонденти на медиите у нас и това се случи - всеки ден като разгръщам нашите вестници, виждам текстове от някой от участниците в срещите ни.
След това решихме да направим срещите постоянен проект - да отидем до местата, където има най-големи български общности. Първо избрахме Чикаго. Там по официални данни живеят над 150 хил. българи и има 5-6 издания - от вестници до литературно списание и ин-тернет сайт. После апетитът дойде с яденето и решихме да направим третата среща в Рим, защото същата година България влезе в ЕС и искахме форумът да е своеобразна промоция на културното завръщане на страната ни в Европа. Превърнахме събитието в културен празник - преведохме "История на България" на испански и я подарихме на Испания, направихме няколко изложби в Мадрид, организирахме премиерна прожекция на филма "Шивачки", концерт на Валя Балканска, шоу турнир на Веско Топалов. Една година по-рано започнахме да работим за среща с папа Бенедикт 16. И вече разбрахме, че когато са обединени, медиите могат да направят и нещо, свързано с националната кауза. Съчетахме форума с кампанията на в. "Стандарт" за признаване невинността на медицинските сестри в Либия. Папата призна на площада пред всички, че българките са невинни.
Четвъртият форум в Мадрид ни отведе при най-голямата българска диаспора в Европа (около 180 хил. души), която издава и един от най-големите ни вестници - "Нова дума". Той реално е четвъртият български вестник по тираж - 10 хил., към него има много голям интерес в Испания, припознат е от министерствата и е разрешено официалното му разпространение по киоските. В Мадрид има едно момиче - Богдана Марджий-ска, която е истински мениджър. Нейно дело е в. "Нова дума", тя направи и вестника на румънската диаспора в Испания, после на еквадорците - третата по големина диаспора в Испания.
- Как избрахте темата на петата, юбилейна среща?
- Тя се провежда в годината, когато думата криза е най-често употребяваната. Най-силните аргументи на България срещу кризата са туризмът и високите информационни технологии. Те дават най-високия процент от националния доход - съответно 23 и 11%. Искаме да съберем всички туристически организации и да поставим въпроса каква дестинация е България. Да дадем възможност на организациите в туризма да направят предложение как да се излезе от кризата. Айти форумът ще срещне големите специалисти в информационните технологии и медиите. На тази среща очакваме около 40-45 души от чужбина и още толкова от България.
- Как виждате развитието на тези срещи?
- Прекрасно съзнавам, че на такива срещи се поставят много пъстри въпроси, на които като медиен форум ние можем само да дадем гласност. А съответните държавни и други институции, ако искат, могат да отговорят, да съдействат за решаване на проблемите. Ще ми се да има по-голям коефициент на полезност от тези срещи.
Мечтая тези форуми да дават възможност за реклама на държавата и за обединението на журналистите около значими национални каузи. Да посочват вариантите за адаптиране към процесите на глобализация. И да продължават да дават и чисто практически резултати, както досега.
- Как кризата се отразява на българските издания в чужбина?
- Това е един от въпросите, които си задаваме и на който ще получим точен отговор, когато колегите дойдат тук. Тенденцията е да се
увеличава броят на електронните издания, а да намаляват хартиените. Вероятно някои медии ще се обединят, други може и да изчезнат. Но имаме и нови медии - от миналата година се появиха български издания в Бразилия и Китай, а сега - в Дубай и Полша.
- Лесно или трудно се управлява БТА, като се има предвид по-сложният и статут? Имате ли свобода при вземането на решения?
- БТА не е изцяло на държавен
бюджет. Получаваме само субсидия, с която държавата си плаща за информацията, която ползва от нас. Когато има увеличение на заплатите на държавните чиновници, нас това обикновено не ни засяга. Заплатите на нашите хора ги осигуряваме ние. Нашият бюджет, сравнен с този на БНТ и БНР, е малък и отива главно за плащане на абонамента ни към чуждите агенции. Всички останали разходи си заработваме сами чрез нашите издания и инициативи, включително чрез отдаване под аренда на собствеността, която имаме. Ако сме като "Франс прес", където още от времето на Шарл дьо Гол всички държавни институции по закон са абонирани за информацията на агенцията, нещата щяха да изглеждат по-различно. А ние сме зависими от медиите, които купуват информацията ни. Ако кризата ги притисне и те се откажат от нашите услуги, ще бъдем засегнати. Динамиката на процесите днес е голяма и непредвидима. Така че БТА не се управлява лесно, но мисля, че с екипа ми се справяме добре, след като в тези трудни времена целта пред нас не е да оцелеем, а да вървим нагоре.
Стартираме нови емисии. Искаме да пускаме светкавичните кратки новини безплатно на нашия сайт и чрез есемеси на големите мобилни оператори. Засилваме и друга наша емисия - анализите и коментарите, свързани със събитията и у нас, и по света, и с европейското ни членство. Друг нов продукт е една автомобилна емисия. Вестникът ни "Мисия", който излизаше на хартиен носител, ще премине в интернет вариант.
Що се отнася до вземането на решения, имаме пълна свобода. И по статут сме национална независима институция. С пълна отговорност мога да кажа, че откакто съм генерален директор, никой, по никакъв начин, от никоя политическа институция или сила не си е позволявал да ни се меси. С екипа ми успяхме да еманципираме агенцията от политическите сили.
Единствените, които имат влияние при вземането на решения, са нашите клиенти.
- Има ли текучество на кадрите в БТА? При вас трудът е анонимен, няма място за звездомания, докато в другите медии вече всеки работи за името си, не толкова за общото дело.
- Това е, което отличава агенцията. Тя винаги е приемала, обучавала и развивала хора, които като че ли доброволно са се отказали да бъдат мощни имена, славата не ги вълнува толкова. Въпреки че БТА всъщност е дала едни от най-големите имена на българската журналистика. В БТА е имало винаги и по-различно отношение към словото, към чистотата на езика. Бетеанци са хора, предварително съзнаващи, че ще се занимават със сериозна журналистика, ще имат досег до най-горещите новини и най-стойностните коментари по света и в България. Това ги прави големи ерудити и патриоти едновременно. Но сега се появиха много нови лъскави примамки на медий-ния пазар. И когато при едно младо момиче с два езика дойдат от някоя телевизия и му предложат 3 пъти по-голяма заплата и многократно по-голяма популярност, изкушението е голямо. Но парадоксът е, че много от изкушените колеги се връщат обратно при нас - или не успяват да се реализират, или се разочароват от новото място. Вече има и нап-лив от желаещи да постъпят в БТА. От началото на годината до края на март са подадени около 130 молби за постъпване на работа, някои и от известни имена.
Днес в агенцията има около 320 души, което е критичният минимум, защото става дума за 24-часо-ва работа 365 дни. През последните няколко години агенцията се промени - дойдоха много млади колеги. Това са все хора, за които съм усетил, че когато стане 5, няма да затворят папките и да отложат работата за утре, и имат част от моя дух - че са хора на "Малкият принц", на пътешествията и
креативността, могат да се запалят по някоя идея и да я превърнат после в мост за нещо друго. Правя всичко възможно да ги задържа в агенцията, но не на всяка цена. Не нашите медии, а европейските институции вече ни вземат кадрите, които са изключително добре подготвени. Тъжно е, когато си инвестирал страшно много в един човек
- обучил си го, помогнал си му да се развие, а той отива в Брюксел, където ще стане редови анонимен чиновник. Но в края на краищата сянката на хляба определя понякога избора.
- При вас сянката на хляба обаче рядко е била определяща. Винаги сте търсили приключението, пътешествието, промяната...
- Щастлив съм, че е така. Страшно съм доволен, че късметлийското птиче на рамото ми даде възможността да участвам в големи и печеливши каузи - от времето, когато бях журналист в "Народна младеж" и ми възложиха да отразявам 150-годишнината от рождението на Левски, до световните срещи на българските медии. Това е невероятен журналистически шанс.
Покойният ми баща, който беше писател, ме научи, че в крайна сметка важното е нещата да стават и че никога не трябва да позволяваш да те хване рутината, да ти се стопли мястото. И ако можеш, когато усетиш, че си най-добре, да търсиш новото предизвикателство. Досега съм сменил много места и това винаги е ставало, след като съм извървял най-трудното. Когато съм стигал до някакъв връх в кариерата и е трябвало само да ползвам плодовете на труда си, когато всичко се е нареждало и пъзелът е ставал, съм отивал на ново място и съм започвал почти отначало. Човек не трябва да се венчава за нищо, освен за идеята да прави нови неща. На този етап се чувствам доволен от това, което правя в БТА. Изпитвам удоволствие, когато тръгвам за работа. Ако усетя, че тук нещата са стигнали някакъв таван, че нищо ново няма да се случи, ще потърся друга възможност.
МАКСИМ МИНЧЕВ е роден на 5 юни 1953 г. в София. Завършил е журналистика в Лвов, Украйна, и педагогика във ВА "Г. С. Раковски". Бил е стипендиант на НАТО в Брюксел. Владее руски и английски. Работил е като зам. главен редактор в програма "Христо Ботев" на БНР, редактор и водещ в радио "Свободна Европа", редактор в сп. "Български воин" и вестниците "Народна младеж", "Диалог", "Темпо". От 1991 г. е член на УС и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, член е и на УС на Евроатлантическата асоциация за международна политика и сигурност. Ръководил е пресцентъра по посрещането на папа Йоан-Павел Втори в България през май 2002 г. Бил е пресаташе на инициативния комитет за посещението на президента Бил Клинтън в България - първата визита на американски президент у нас след 100 години, възлов участник е в каузата по влизането на България в НАТО. От 2003 г. е генерален директор на БТА. През 2005 г. поставя началото и на едно от най-знаковите събития в духовния календар на страната - в навечерието на Деня на славянската писменост събра в НДК представители на 35 български медии от 22 държави на първата световна среща на българските медии. На следващата година форумът се проведе в Чикаго и бе на тема "Националната идентичност и ролята на медиите за изграждане образа на България". През 2007 г. за място на срещата е избрана Италия, а мотото е "Европейската мисия на българските медии. Поглед от Рим". През 2008 г. домакин е Мадрид, а акцентът е представяне на българската история, култура и език като национално значима кауза в глобализиращия се свят. Юбилейната пета среща ще бъде в София, Бургас и Варна на тема "Накъде в реалното, виртуалното и информационното пространство: за туризма, високите технологии и медиите. Българските аргументи срещу кризата".