Защо медиите ни са като под индиго

Поглед - 16 стр.
Защо медиите ни са като под индиго



Еднообразието на телевизионните програми води до отлив на зрители, показва изследване на „Алфа рисърч".Еднообразието на печатните медии води до отлив на читатели. Нараства обаче потреблението на интернет (вече до 38 % от населението) заради многообразието от теми в мрежата и различните гледни точки, смятат социолозите.
Вече е традиция щом се появи успешно предаване в ефира, конкурентна медия веднага да го клонира. Последният пример е с „Церете на комедията" по Нова тв, които са копие под индиго на супер успешното шоу на bTV „Комиците".
„Продуцентите се ръководят от телевизионните маркетинг специалисти. А маркетингът е на принципа - щом това се харчи и ще го предлагаме, докато се харчи. Нещо като вафла „Мура". Докато се яде тази вафла, няма да предлагаме друга", категоричен е Иво Драганов.
Информацията е подложена на натиска на пазара, тъй като се сблъсква с една трета сила, когато приема да дефинира йерархия на информацията, обусловена от законите на зрителския интерес, тоест, на вербуването и леснината. Третата сила наречена „търговски натиск".
Първо, това е натиск, предназначен да удовлетвори предполагаемото търсене от страна на публиката. И който понякога и дори често подтиква към редица прояви като преправяне на изолирани факти от хрониката във „факти с обществено значение"; посвещаване на все повече време на спортните новини; интерес към „светските" събития и превръщане на видните участници в социалния и международния живот в „светски" личности и най-вече, подчиняване на законите на зрителския интерес, което води до пренебрегване на медийното развитие в световен мащаб. Или до третирането му под формата на приказка, в която винаги има „добри" и „лоши", които винаги са лесни за разпознаване.
„Не чета вестници и не гледам телевизия. Пълно е с интерпретации на фактите, но самите факти липсват. Смятам, че имам достатъчно акъл
в главата си, за да разбирам сам какво се случва, а не някой да ми го обяснява. Дайте ми само факти", гневи се апамоН" в интернет форум. Неговото мнение споделят обаче все по- вече интернет потребители, а това води до все по-нисък праг на доверие в българските медии.
В резолюцията относно концентрациите и медийния плурализъм в Европейския съюз (2007 /2253 (INI)) се подчертава, че концентрацията на собственост в медийната система създава среда, подкрепяща монополизацията на пазара за рекламна дейност, въвежда бариери за навлизането на нови участници на пазара и също така води до еднообразие по отношение на медийното съдържание.
ЕС задължава и България, като член на съюза да следва предписанията на резолюцията, но реално се получава точно обратното. Откакто страната ни е в ЕС се наблюдава все по-плътна концентрация на медийния пазар. Тенденцията е големи групировки да изкупуват малкото останали независими медии у нас и по този начин да ликвидират всяка разлика в съдържанието на различните печатни издания или телевизии.
Като по поръчка българските вестници публикуват еднотипни снимки, отразяват едни и същи събития (макар понякога да ги интерпретират по различен начин) и интервюират едни и същи хора, вече известни в обществото като „медийни герои". Телевизиите пък копират една от друга или от по-напредналата цивилизация от маниера на водене на новини до цели формати на шоупрограми.
„Много е трудно да измислим топлата вода отново. В чужбина има страшно големи екипи, които седят и мислят само за тези формати. Колкото пъти в България съм видял някой да мисли на собствена глава нещо, което уж е оригинална идея, то не е имало успех. Медиите са свикнали да вземат нещо сигурно, формат-но, нещо, което със сигурност е вървяло в чужбина и според данните и рейтингите е имало успех. Така те са спокойни, имат гаранция за успех", заяви преди време продуцентът Джуди Халваджияя.
Според него телевизиите не обичат да рискуват, когато им се предлага оригинална идея: „Те винаги си имат едно наум, честно казано. У нас на никого не му се губи време да измисля ново предаване, или ако случайно някой реши да го направи, ще загуби толкова време, колкото е необходимо за съответната телевизия да реши дали да го реализира или не."
От 2000-а година насам пък вестниците ни като че ли фалираха откъм новаторски идеи. И продължават да предлагат една и съща формула, която работеше през 90-те, но не работи в ерата на интернет. Легенди се разказват за вечната конкуренция на ниво съдържание между „24 часа" и „Труд". Главните редактори стриктно следят „конкурентите" и ако забележат пропуск вдигат мерника на провинилия се репортер или редактор: „Това защо го има там, а ние го нямаме".
Колкото и медийни специалисти и експерти да обясняват, че новата преса трябва да дава на читателя това, което той не може да намери в интернет или да чуе по телевизията, българските издатели сякаш са глухи за нови идеи. И тук обяснението е просто и досущ като при телевизиите. Новото струва по-скъпо. А издателите не обичат да рискуват, точно като телевизионните собственици.
Медийният пазар вече изглежда като богата софра, на която са се настанили удобно няколко големи играчи. Доволно нахранени те не се уморяват да ни продават една и съща вафла „Мура" и да ни лишават от естественото право на избор.
***
Все по-малко хора гледат БНТ
Спад В аудиторията на трите национални телевизии показва проучване на „Алфа рисърч" за първите месеци на 2009 г. Докато при bTV и Нова тв, той е основно за сметка на периферната им аудитория, то при БНТ 1 е налице сериозно отдръпване и сред хората, редовно следящи програмата на телевизията.
От друга страна, телевизиите от групата на Диема Вижън (Диема, Диема 2 и Диема Фемили) са заявили категорично присъствието си на медийния пазар, задържайки се непосредствено след трите национални телевизии по обща аудитория. И трите канала бележат покачване на броя зрители, предпочитащи програмите им, като най-голям ръст има при Диема фемили. Ръст в аудиторията си спрямо януари 2008 година бележи и ТВ2 -четвъртата национална телевизия. Той обаче е преди всичко за сметка на хората, гледащи телевизията само от време на време. Броят на тези, които редовно следят програмата й, намалява. Това означава, че телевизията 8се още не е успяла да се позиционира сред строго определен сегмент от зрители.