Ерик Кеселс, рекламен агент: Важно е да се забавляваш, докато работиш

Дневник - 17 стр.
Ерик Кеселс, рекламен агент: Важно е да се забавляваш, докато работиш

- Как се представяте?

- Наричаме се комуникационна агенция, което включва много неща. Аз правя реклами, но и телевизионно предаване за деца, занимавам се с проекти за изкуство във външна среда, куратор съм на изложби и публикувам книги.
- Рекламите ви са често много провокативни? Какво провокира вас самия?
- Когато видя нещо хубаво, направено от дизайнер, артист или друга рекламна агенция, нещо ме погъделичква. Това е опит да се правят нещата различно. Има една голяма магистрала, по която всички карат, и понякога е много хубаво да се отклониш по съседните, малки улички. Ако хората го виждат като провокативно - добре. Но понякога е също много хубаво да си искрен и човечен, а то понякога също изглежда провокативно. Например ние винаги използваме в рекламите си истински, реални хора. Не с „Дизел“, защото там трябват хора с идеални пропорции, но с останалите клиенти се опитваме да използваме реални хора. Това е нещото, което мразя в рекламите - винаги използват „перфектни“ хора и никога няма човек с голямо петно на бузата, да речем.
- Има ли книга или филм, които са ви погъделичкали наскоро?
- Да, книгата Outliers на американския писател Малкълм Гладуел. Наистина много ми хареса, защото там отново става въпрос за хора и обстоятелства, които са извън матрицата. А филмът е Man on wire на режисьора Джеймс Марш. Това е документален филм, който спечели и „Оскар“. През 70-те години един човек решава да мине по въже, което свързва двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк. След филма имаш чувството, че всичко е възможно и постижимо.
- Когато създавате реклами - кое е по-важното: вие да се забавлявате или рекламата да продава?
- Двете неща вървят заедно. Работил съм 7-8 години за други шефове в рекламния бизнес и ми е познато усещането за напрегнатост там. Това беше и една от причините с Йохан Крамер да основем собствена компания. Но в Холандия, когато започнахме през 1996, бяхме първата агенция, която започна с двама „криейтив“ човека. Обикновено единият винаги идва от бизнеса. Така още в началото избрахме какво бихме правили и какво не бихме. Понякога сме отказвали на клиент, въпреки че са ни трябвали парите.
За мен е много важно да се забавляваш, докато работиш. Не казвам, че винаги е лесно. Напротив, понякога е истинска борба, но хубавото е, че в края на деня, когато си тръгваш, си щастлив. Много е важно също така с кого работиш - хората в офиса, клиентите. Вече 12 години мисля, че не съм правил компромис в работата си, а по някакъв начин рекламата е пълна с компромиси. Ако правехме компромиси, ние бихме могли да бъдем много по-големи. Не че 35 души са малко, но в сравнение с другите не сме голям екип.
- Как е възможно в рекламата на Hans Brinker Budget Hotel да се казва, че има кучешко лайно на входа, и това да продава?
- Хотелите обикновено имат много привлекателни брошури и уебсайтове, но като пристигнеш на място, виждаш, че е пълен боклук. А аз не искам да правя подобни неща. Другият подход е - да го направиш с усмивка, с ирония. И без това този хотел не е за хора, които могат да си позволят да харчат повече пари или които си лягат в 10 часа, а е за студенти. Изборът им се свежда до няколко места, като цената е от значение. А когато има закачка - това оказва положително въздействие. Така че искреност и ирония са единственият лукс на този хотел.
- Има ли нещо, което ви прави особено впечатление в България?
- В събота сутрин отидох до битака. Много ми хареса смесицата от хора, които ходят там. По този начин може да видиш истинския живот. Хората бяха много дружелюбни, обядвахме и имаше музиканти в ресторанта. Иначе по улиците в София, както в много големи градове, има сблъсък между новото и старото, който не е много приятен. И още нещо, което се вижда незабавно, е как повечето момичета, които срещаш, се обличат по един определен начин, някак провокативно в лошия смисъл, все едно спазват код, наложен от медиите, как трябва да се обличат и държат. А това е жалко, защото, ако се обличаха, използвайки фантазията си, щеше да е много по-добре. Жените в Западна Европа се обличат спрямо това как се чувстват.