Идва ли краят на класическия вестник

Монитор - 18 стр.
Идва ли краят на класическия вестник

МОНИТОР

Интернет убива вестниците и ражда нов вид новинарски бизнес, твърди сп. “Икономист”. Надпреварата е напрегната, но Сан Франциско има голям шанс да стане първият американски град без всекидневник, отбелязва изданието в статия, публикувана неотдавна.Основаният през 1865 г. “Сан Франсиско кроникъл” съкращава и без това намаления си персонал, опитвайки се да избегне закриване. “Хората под 30-годишна възраст няма и да забележат”, казва кметът на града Гевин Нюсъм.Повечето отрасли от икономиката днес са в тежко положение, но само няколко са толкова надолу като новинарския бизнес, изтъква “Икономист”. Най-зле е ситуацията в Америка, където много вестници дълго време се радваха на спокоен живот като местни монополисти. От началото на 2008 г. обаче и във Великобритания вече спряха около 70 местни издания. При тези, които оцеляха, рекламите намаляват, редакционните статии стават по-кратки, журналисти остават без работа. Кризата е най-дълбока в англосаксонските страни, но е засегнала целия богат свят: влиянието на интернет, подсилено от рязкото намаляване на рекламите, съсипва класическия всекидневник. Технологичните промени унищожиха популярни навремето продукти. Но новината не е просто продукт: пресата е четвъртата власт, стожер на системата на управление. Журналистите разследват и критикуват управниците и с това помагат на гласоподавателите да решат дали да ги оставят на власт, или да ги свалят. Дали смъртта на вестниците - главния източник на информация за повечето образовани хора, съвестта на нациите - ще навреди на демокрацията?Като съдържание вестникът е пакет - политика, спорт, борсова информация, времето и т.н., който съществува, за да привлича погледа към рекламите. За нещастие на вестниците интернет е по-добър в доставката на някои от тези продукти.Новините и борсовата информация може по-често да се осъвременяват, прогнозата за времето може да бъде по-прецизирана за всяка точка на планетата, така че и читателите мигрират натам. И в резултат пакетът се разпада. Упадъкът на вестниците е едновременно и причина, и последица от тревожните констатации на центъра за проучване на общественото мнение “Пю”, че през последните десет години броят на американците на възраст между 18 и 40 години, до които всеки ден е стигала някаква информация, е спаднал от 34 процента на 25 процента. Всъщност може би тези данни не са толкова тревожни, колкото изглежда. Тъй като вестниците предлагат в един пакет всякакъв вид различно съдържание, мнозина от тези, които в миналото са казвали, че са видели някоя новина, вероятно са го направили само за няколко секунди, преди да прелистят страниците, за да стигнат до спортните. Толкова повърхностно запознаване с новините май не е голяма загуба за обществото. Изследванията на “Пю” за общата осведоменост показват, че младите хора са също толкова добре (или зле) информирани, колкото са били и някога.СВЕТЛИНА В ТУНЕЛАМъките на вестникарските компании не предвещават задължително смъртта на новинарския бизнес, защото те произтичат отчасти от бурния и скъп преход от хартия към електронен продукт. Новинарските компании днес имат два вида разходи - за печатане и разпространение на продукта им за стария свят и за осигуряване на дигитална версия за новия - макар че тепърва трябва да намерят бизнес модел, който да работи онлайн. Досега повечето предлагат съдържанието си онлайн безплатно, но така не могат да се издържат, защото няма достатъчно онлайн реклами. Така че или обемът на новия продукт трябва да се свие, или читателите трябва да плащат повече. Някои вестници, като “Файненшъл таймс” и “Уолстрийт джърнъл”, които имат над един милион абонати на своите онлайн издания и които неотдавна обещаха да разработят система за микроплащания за отделни статии, вече вземат пари за достъп до публикациите си. Ще ги последват и други - Рупърт Мърдок, собственикът на “Уолстрийт джърнъл”, очаква и другите му издания да станат платени. След като в Google и Yahoo има безплатни новини, читателите може да не са готови да плащат за по-задълбочена и специализирана информация; но след като го правят в света на класическите вестници, където съжителстват безплатни добавки и платени публикации, май няма причина да не го правят и за онлайн изданията.Единственото сигурно нещо за бъдещето на новините е, че ще е различно от миналото. То няма да е доминирано от няколко големи вестника, чиито първи страници определяха новината на деня. Общественото мнение ще се формира по-скоро от хиляди различни гласове, със също толкова различни фокуса и гледни точки.