Доц. Георги Лозанов, медийният експерт: Журналистите изговарят проблемите, но не създават обществено мнение

сп. Тема - 16 стр.
Доц. Георги Лозанов, медийният експерт: Журналистите изговарят проблемите, но не създават обществено мнение



Г-н Лозанов, какво разбраха хората след поредния побой над журналист?
- Покушението показа нагледно, че за свободата на словото има граница и че тя опира 6 мястото, откъдето почва насилието. Побоят над Огнян Стефанов е доказателство, че то няма да отмине и интернет. Интересното в случая беше намесата на ДАНС, която трябва да се бори с корупцията в най-тежките й форми. Съзнателно или неволно, агенцията влезе 6 заговор с насилието, идентифицирайки Огнян Стефанов със сайта „Опасните новини". Въпреки че той панически отричаше да има нещо общо с него, вероятно от чувство за самосъхранение. Така ДАНС посочи кой стои зад анонимните новини (зад които по принцип няма тяло), за да може да бъде бит. Това бе направено с алибито „за публикуване на класифицирана информация". Публикуването на класифицирана информация обаче не е проблем на този, който я публикува, а на този, който трябва да я съхранява. Ето например аз може и сега да изнасям класифицирана информация, но да
не знам, че го правя, защото лично аз не я квалифицирам по никакъв начин. И утре да поискат да спрат списание „ТЕМА". Така че ДАНС трябваше да вика на разпит не човека, който публикува тайните, а този, който има достъп до тях. Намесата на силова институция в медиите под претекст за „публукуване на класифицирана информация", за която дори не се казва каква е, е лов на вещици в съвременен вариант. Подобно нещо е недопустимо и трябва да има силен натиск от обществото.
Адекватни ли бяха оценките и анализите, свързани с побоя?
- Нещата се развиха както обикновено. Заради стреса от близостта до насилието първоначално реакциите бяха остри. Всеки се почувства задължен да се обяви против. След това започнаха да действат и различните PR стратегии, чиято цел бе да оневинят един или друг от участниците в по-близкия и в по-далечните планове на събитието. Появиха се конформистки реакции и така проблемът загуби релеф и острота. За съжаление у нас вече дори не важи поговорката „Всяко чудо - за три дни". Нещата приключват за ден, ден и половина. Горе-долу толкова изискваме от институциите да започнат да си вършат работата по друг начин.
Виновна ли е българската разследваща журналистика за това, което й се случва?
- Трудна тема. Нашата разследваща
журналистика е много по-слаба като ефект, отколкото като професионална практика. Българските медии изговарят проблемите, но не съумяват да създадат достатъчно силно обществено мнение, което да доведе до социален резултат. Общественото мнение у нас няма достатъчна тежест. Една от причините за това е, че върху много от медиите лежат съмнения за конюнктурни връзки с властта. Поради това имат малка авторитетност и непрекъснато ги обвиняват, че са по-жълти, че не казват истината, че следват PR-ckume стратегии на властта, че много публикации обслужват интереси и са платени. Понякога всичко това умишлено се натрапва в публичното поле, за да се създаде изкуствено негативно отношение към медията. А друг път усещането за свързаност си е съвсем на мястото. Нещата стават още по-трудни по отношение резултатите от българската разследваща журналистика, защото нашата власт по принцип е дебелокожа и не й пука. Това, което липсва на българските разследващи материали, е изобретателност и фантазия. По света разследващите журналисти влизат там, където им е забранено, внедряват се, представят се за други. У нас разследваща журналистика е да намериш малко повече от това, което е публично известно и което можеш да получиш по официален път. А истината е, че разследването - особено по труден казус, е огромен спектакъл. В него има надхитряне, което все още не сме овладели достатъчно добре.
неделя, 5 октомври 2008 04:48:17