Асен Асенов: Културата трябва да бъде шумно рекламирана

News.bg - У нас
Асен Асенов: Културата трябва да бъде шумно рекламирана

Мартин ЕВСТАТИЕВ



Първият международен фестивал за съвременен танц в България се състоя в края на септември. Отминалото събитие бе добър повод да си поговорим с Асен Асенов - организатор на Sofia dance week и издател на списание „Едно”
- Каква е равносметката след Sofia dance week?
- Смятам, че Sofia dance week беше много голям успех от гледна точка на това, че в рамките на една седмица съвременен танцов театър са гледали повече хора в България, отколкото за последните 10 години.
Със сигурност много голям успех е и идването на Compagnie 111 от Франция, защото това е една от компаниите, които в момента са може би най-високо позиционирани в света на танца и имат букинг до края на 2011 г.
Голям успех беше да доведем компания от такъв ранг в София - това е ясен сигнал за Западна Европа какви са амбициите на фестивала. Неслучайно именно с този фестивал София влезе в новините на BBC, в новините на Reuters, което не се случва често - особено когато става дума за културни събития в България.
Идването на още една трупа също смятам за голямо постижение - Ultima Vez, която в света на танца в Европа има много сериозен статус и доста дълго време е смятана за определяща развитието на съвременния танц.
Факт е, че Sofia dance week беше може би най-шумно рекламираното културно събитие - поне откакто аз следя културната сцена. Щастлив съм от рекламната кампания на фестивала, защото смятам, че културата трябва да бъде много шумно и много широко рекламирана. Това е единственият начин да успяваме да се противопоставяме на пошлостта - не като я отричаме , а като показваме позитивни модели, за които всички разбират. Независимо колко от хората, които са знаели за Sofia dance week, са отишли на фестивала, факт е, че всички харесаха кампанията и че имаха добро отношение към събитието.
Фестивалът е успех и защото София беше единствената столица на територията на европейския континент, в която нямаше танцов фестивал. И аз като българин бях малко обиден от този факт, въпреки че това не е единственото културно събитие, което липсва в София. Смятам , че всичко изброено е достатъчно, за да се позиционира Sofia dance week като едно от важните културни събития в страната.
- Готова ли е българската публика за подобни събития? Реакцията на частта от рекламната кампания с уличните музиканти по ул. „Георги Раковски" беше различна.
Различна, защото градът е замръзнал. Неслучайно нашата кампания беше с тези паметници, които са символ на неподвижността, на статичното, на миналото - независимо дали на по-близкото или по-далечното. Символи на статичния и замръзнал град, в който по-важно от всичко е шумът да приключва в 22:00.
И всъщност никой никога не е мислил за това, че младите хора, които живеят тук, тези, които учат тук или се връщат от европейски университети - на тях не им се предлага нищо, те нямат културна среда, в която да се идентифицират.
Ние започнахме в празно поле, където културата е мръсна дума. Според мен от 1989 г. насам много малка част от хората и събитията, които са били свързани с тази дума - не бих искал да коментирам като качество, - са били забелязани извън границите на страната. България е може би единствената страна в региона, която все още не успява да произвежда културни събития с поне регионално значение. Такова все още не е и Sofia dance week, но има амбицията да стане.
Ние се опитахме да разтанцуваме един замръзнал град, като положихме много усилия и позитивна енергия. Мисля, че до някаква степен успяхме - аз поне не съм виждал Борисовата градина да прилича толкова много на Central park, колкото в деня, когато направихме партито за откриването на кампанията по продажбата на билети.
Бях щастлив да видя толкова много симпатични хора, насядали по тревата в Борисовата градина да слушат Духовия оркестър на Софийската община. Това всъщност беше и най-евтиното събитие в цялата кампания - то струваше 1000 лева, а събра адски много хора и успя да предизвика позитивна енергия, която липсва в града.
В София много по-често може да чуеш някой да те псува, да те гледа лошо, да е намръщен, отколкото да видиш усмихнати хора, които могат да направят деня ти малко по-добър. Смятам, че това може да се промени, но не чрез отрицанието, защото в България всички казват, че политиците са ужасни, икономиката е ужасна, много сме бедни, улиците са мръсни - това всички можем да го правим.
Начинът да променим тези неща обаче не е като ги повтаряме, а като се опитваме да предлагаме позитивни модели - те са заразителни и колкото повече са, толкова по-голям е шансът за промяна, която да бъде почувствана от повече хора.
- Покриха ли се очакванията за посещаемостта на самите спектакли?
- В много голяма степен да, с което не казвам, че например в зала 1 на НДК не е имало свободни места при откриването и закриването. Имаше, но така или иначе залата до много голяма степен беше пълна.
Говорих по тази тема с моя приятелка белгийка. Според нея това, което правим в зала 1 на НДК, е доста смело дори и за Брюксел, защото, ако там бяхме направили тези два спектакъла в зала с такъв капацитет, щяхме да имаме същите резултати.
Ще призная и че цените на билетите не бяха достъпни за всички, но нямаше как да бъдат по-евтини - някои от трупите са доста скъпи. Само откриващият ни спектакъл струва 65 000 евро без комуникацията. Това не е евтино изкуство и в държави като Словения например е национална политика да има акцент върху него, защото в момента в Европа то е най-популярното театрално изкуство.
Нормално е в страна, която няма традиции и в която по-скоро подобни спектакли през последните 15-ина години са били изключения, да не се случва това, което става в Белград по време на танцовия фестивал. Там по време на фестивала човек никога не може да си купи билет - те винаги свършват три месеца по-рано. Моите прогнози са, че догодина интересът към Sofia dance week ще бъде почти двоен - тоест ще бъдем в ситуация на липса на билети.
- Значи със сигурност ще има второ издание?
- Факт е, че в малките зали още при първото издание върнахме хора - бяха дошли да си купят билети на вечерната каса, но не успяха, защото просто вече нямаше - Какво планирате за догодина? Кое ще е различното?
- Ще се опитаме да предложим, разбира се, по-високо качество на спектаклите, които предлагаме - т.е. по-високото качество ще бъде по-висок процент. Това е въпрос и на възможности, защото по-високото качество струва повече пари, но имам надежди, че догодина ще успеем да спечелим субсидия по програма „Култура" на Европейската комисия. Впрочем досега България като водеща страна никога не е печелила такава субсидия, така че се надявам да сме първите. Правим този проект в партньорство с Австрия и Турция.
Очаквам и интересът на спонсорите да бъде много по-голям - всички наши партньори, които ни подкрепиха тази година, са изключително доволни и вече са заявили желанието си да присъстват като партньори и следващата година, което ще ни позволи да развиваме фестивал. Това е идеята - Sofia dance week да става по-голям, да има много повече качествени групи, да можем да си позволим да показваме експериментални неща, защото тази година такива почти нямаше.
Ще дам пример с най-големия фестивал в Европа за съвременен танцов театър, за да може да се разбере реалната разлика между това, което става тук, и онова, което се случва в Западна Европа. Софийският със сигурност е най-евтиният европейски фестивал - бюджетът му е около 550 000 евро. За сравнение - фестивалите за танц по принцип струват минимум няколко милиона. Фестивалът във Виена предполагам, че струва няколко десетки милиона евро, защото продължава един месец и тази година там бяха поканени около 80 трупи и почти няма такива само с един спектакъл - получават се над 160 спектакъла в рамките на един месец, което значи всяка вечер по няколко.
С други думи, ние сме още много далеч от това, което се случва в Европа, но мога да кажа, че впечатленията на гостите ни тук са изключително добри - както за организацията, така и по отношение на ентусиазма. Те разбраха за силно ограничените ни възможности и слабата държавна подкрепа, на практика символична - 16 000 лева без ДДС.
Тези фестивали в Европа се организират с минимум 60% подкрепа от бюджета на общината и държавата, така че на практика Sofia dance week е един частен фестивал, който обаче получи изключителната лична подкрепа на зам.-кмета на София - Йорданка Фандъкова, която беше много съпричастна към нашите усилия.
- През последната година списание „Едно" е много активно. Какво следва оттук нататък?
- Едно много голямо събитие, което все още не сме обявили. Вие сте първата медия, в която съобщавам за него. Това е Sofia design week - изключително амбициозно събитие с участието на много сериозни имена в европейския и световния дизайн. Мисля, че ще бъде голяма изненада не само за дизайнерите в рекламните агенции, за уебдизайнерите и за хората, които се занимават с това, а за всички активни градски хора, които ще усетят събитието в цяла София, тъй като то ще плъзне на много места из града. Sofia design week ще се проведе в края на май 2009 г.
- А в по-близко бъдеще?
- Предстоят много приятни музикални изненади.
- Как се развива културният живот в страната?
Все още сериозно засмукван от миналото с много активни очаквания на младата публика да заживее в настоящето. Казвам го, защото младото поколение слага в кавички огромна част от културните събития, които се организират. Но и за мен голяма част от тях са също са в кавички, макар и отдавна да не съм на 20.
Културният живот в страната все още е тотално встрани и далеч от интересите на активните млади хора. Техните желания да виждат това, което се случва в Берлин, Виена, Лондон, Париж или някъде другаде, все още са само желания.
България продължава да субсидира неща, които се наричат културни събития, а всъщност въобще не са - например честването на 100-годишнината от независимостта на страната е приемано от политиците като културно събитие. Според мен не е, но за него българската държава инвестира 10 милиона лева, което е наистина скандално. Дори вулгарно.
В същото време Министерството на културата не произвежда и не подпомага нито едно културно събитие, което по някакъв начин да е знаково за държавата извън техните доста оскотели представи за това кое е забележимо и кое не.
Има едно-единствено изключение - балетният конкурс във Варна, за който държавата дава нелепа и смешно малка подкрепа, а това е първият балетен конкурс в света и е много сериозна емблема, която обаче България очевидно не припознава като такава, след като при огромния бюджет, който има този фестивал, държавата дава смешни субсидии. Затова съм във възторг от начина, по който организаторите на този конкурс успяват все още да го поддържат и да се справят въпреки абсолютно невъзможната среда и дебилното отношение на Министерството на културата.
- И накрая нещо странично, но не по-малко любопитно. Логото на БНТ 1 подозрително напомня това на списание „Едно"...
- Да, така е. Ще кажа единствено, че ние ще си потърсим правата съвсем скоро.
10.10.2008
събота, 11 октомври 2008 00:01:00