Книгоиздателите се разминаха с кризата през 2008 г.

Класа - 22 стр.
Книгоиздателите се разминаха с кризата през 2008 г.

Васил ЗАГОРОВ

Дилемата бизнес "на светло" или "на сиво/тъмно" все още не е решена напълно
Водещите български книгоиздатели са отчели сериозен ръст на оборота си през 2008 г. Това, според представители на колегията, се дължи на ежегодното постъпателно увеличаване на основните им финансови показатели, а също и на устойчивостта на бранша в кризисни ситуации.
"Дисекция" с цифри на българското книгоиздаване обаче може да се направи много трудно и при всички положения не трябва да се говори за точност. Причините за това са много, но най-общо могат да се сведат до взаимни обвинения между издателите и Народна библиотека "Кирил и Методий", натоварена със събирането на екземпляри, които се депозират там по закон. Издателите твърдят, че законът за депозита е остарял. Според тях 12-те бройки, които им се изискват, са много. Това е валидно най-вече за скъпите и луксозните издания.
От друга страна, колегията е с много "изтънчено чувство" по въпроса за търговската тайна. Споменаването на суми и цифри е нещо като табу, а дилемата бизнес "на светло" или "на сиво/тъмно" все още не е решена напълно.
Броят на издадените годишно заглавия (книги и брошури) у нас през новото хилядолетие варира между 5000-7000 заглавия и рязък ръст на този показател в близките години не се очаква. По данни на националната статистика за 2007 г. те са 6648, а средно за периода 2000-2007 г. са приблизително 5901 заглавия.
Забелязва се обаче тенденция към спад на тиражите. За десет години (1997-2007) средният тираж е намалял повече от два пъти -от 10 416 до 4797. Спадът на този показател се дължи на малкия брой на населението, на ограничената група активни читатели и до голямата степен на различните мотиви, които подтикват хората да влязат в книжарницата.
Книгите, които се търсят на пазара, зависят най-вече от нуждите на хората. Това например са четива, свързани с продължаващото обучение. "Ако не другото в България, която е малка държава, всички учат чужди езици", смята Райнонд Вагенщай - управител на издателство "Колибри" и бивш председател на Асоциация "Българска книга". Търсят се книги, които са необходими на читателя по опреде-
лени професионални, здравословни и духовни причини. Или неща от типа "Как да направим...". "Това са текстове в различни категории - едни са по-елементарни, други са почти научни, а трети са за средната категория читатели. Този вид книги не само у нас, а и в световен план са нещо, което не спира да се търси", смята той.
Еавният редактор на Издателска къща "Кръгозор" Анжела Кьосева също споделя това мнение. "Книгата не е обикновена стока. От една страна тя е необходимост - с особена сила това важи за издания, свързани с образованието, бизнеса и здравето. Например все повече българи започнаха да обръщат внимание на начина си на живот и да търсят информация за здравословни практики", уточнява тя.
Според Вагенщайн напоследък се наблюдава свиване на четенето като развлечение. "Художествената литература има прекалено силна конкуренция от другите медии - интернет, телевизия, кино, театър. Макар че нито една от медиите няма да заличи другата напълно и трябва да се спре с тези спекулации. Спорове от типа "книжката-мишката" са no-скоро банални", споделя издателят. От друга страна представителите на "Кръгозор" и "Обсидиан" са на мнение, че книгата остава сравнително достъпно удоволствие особено в условията на криза.
"Много е важно също, че книгата е и сравнително достъпен източник на забавление. В общия случай стойността й се равнява на вечеря в скромна пицария или билет за кино", мотивира се Анжела Кьосева.
Основната спирачка е пълната данъчна ставка по ДДС
Като основна спирачка за развиването на книгоиздателския бизнес у нас родните издатели единодушно посочват пълната данъчна ставка по ДЦС. Тя е основен израз на незаинтересованост от страна на българските политици спрямо родната книга. В България 20-те процента продължават да се взимат въпреки наличните "добри европейски практики в тази посока". В държавите - членки на ЕС, тази ставка е намалена от 0 до 1/3 от основната. У нас финансовото ведомство не иска да си "играе" с изчисляването на различни ставки, единодушни са книгоиздателите. Това пролича от политиката за стимулирането на родното книгоиздаване. От друга страна министър Пламен Орешарски стана Рицар на книгата - почетно звание, връчено му от Асоциация "Българска книга", която обединява 90% от фирмите в сектора. Заслугите на финансовия министър са свързани с отпускането на средства в размер на 5 млн. лева по програмата за попълване на библиотечните фондове в страната. Орешарски посочи, че чрез стартиралата в 2007 г. програма за библиотеките са били върнати
част от получените средства от ДЦС върху книгите под формата на дотация от 2 милиона лева за 2008 г. По този начин обаче бяха защитени интересите на библиотечното, а не на индивидуалното домашно четене. По данни на учени, които следят пазара на книгата, нейната цена за периода 2007-2009 г. се е увеличили между 20-30% и е преминала психологическата граница от 10 лева.
По този начин има сериозно финансово натоварване на малката група активни читатели, съставена от студенти, млади научни работници и част от пенсионерите.
В момента у нас има регистрирани около 4000 издателства, от които едва 100-120 работят сериозно в бранша. Количеството в този случай не подпомага качеството. По книжните витрини могат да се видят десетки книги, които не отговарят на елементарните изисквания за коректно и четливо препредаване на текст. Често ставаме свидетели на случаен подбор на автора и заглавието, а някои художествени преводи буквално фрапират с неграмотността си. При това положение сериозните издатели се притесняват, че читателите все още не обръщат достатъчно внимание на издателския знак. Той е доста назад в причините за покупка на книга. Тук по-важна роля играят отношенията с други личности, които ти препоръчват даден текст. На марката обръщат внимание около 30% от хората, въпреки че имената на редица издателства у нас отдавна са се доказали като знак за качество, смята Вагенщайн.
***
РАЙМОНД ВАГЕНШАЙН УПРАВИТЕЛ НА ИЗДАТЕЛСТВО "КОЛИБРИ": Отчетохме рекорден оборот
От наша гледна точка 2008 г. няма абсолютно никакъв спад, напротив, дори отбелязахме доста голям растеж. По принцип ние отчитаме ръст в приходите си всяка година. В издателство "Колибри" растежът през изтеклата година е бил доста по-голям в сравнение с предходните.
Има три типа издателства по отношение на количествата издадени заглавия. По този показател ние сме горе-долу по средата и издаваме по 80-100 нови заглавия на година. Също така правим допечатки на вече изчерпани тиражи. Горе-долу се получават почти по две книги на седмица. Опитваме се малко да намалим бройката, защото това е машина, която те мачка, и дори не е добре за бизнеса. Ако почнеш да бълваш прекалено бързо книги, вече не си способен да им обърнеш достатъчно внимание като реклама, пазар и медии. Самите медии не могат да насмогнат да отразяват големи количества нови заглавия. Натрупва се и много техническа работа.
За 2009 г. е много рано за прогнози. Аз не очаквам голям растеж, защото през 2008 г. оборотът при нас беше уникално висок. Може дори да има и някакъв минимален спад, но принципно не очаквам сътресения. Книжната индустрия като сектор е свикнала да оцелява в криза. Откакто съществува така нареченото свободно книгоиздаване, след 1989-1990 г. то винаги е съществувало Във враждебна околна среда. Може би изключение правят първите няколко години в началото на прехода. Тогава имаше бум на заглавия, които преди това не са могли да излизат по цензурно-политически и идеологически причини. Постепенно Всичко това започна да се укротява и в момента хората четат това, което им трябва. За развлечение вече ще си помисли накъде да си насочи парите - за кино, театър или за две бири.
***
СТЕФКА АНГЕЛОВА УПРАВИТЕЛ НА ИК "КРЪГОЗОР": Очакваме стабилност на пазара
За нас 2008 г. беше изключително успешна. През следващите дванадесет месеца очакваме темпът на работа да се запази стабилен. Това е заложено и В издателския ни план - предвидили сме същите обеми на продукция, което за "Кръгозор" означава около 40 нови заглавия през 2009 г. Напоследък често ми задават въпроса "Как ще оцелее книгата в условията на икономическа криза?". Оптимистичните ми прогнози се базират на няколко фактора, свързани с поведението на издателите и книгоразпространителите. Естествено, браншът ни бе изправен пред редица предизвикателства през последните години. Като примери могат да се посочат интензивните промени в механизма на търгуване, липсата на квалифицирани кадри 8 определени области и недостатъчната подкрепа към книгоиздаването от страна на държавата, факт е обаче също, че напоследък в нашата работа се наблюдават редица позитивни тенденции, които са трайни Във времето и чувствително повишават качеството на продуктите и услугите, които предлагаме. Налице е ясна тенденция бизнесът да излиза "на светло" - все no-рядко се срещат книги, които нямат ясно оказан производител, корична цена, ISBN. Другото радостно е, че уличната търговия Все повече отстъпва място на книжарството, създават се нови и уютни книжарници, в които човек може да получи компетентен съвет при покупката си. Рекламата на книги също придобива нов облик, като в това отношение трябва да се посочи и ролята на българските медии, които Все повече започват да гледат на книгата като на новина и атрактивна тема за обществен дебат.
***
КРИСТИН ВАСИЛЕВА УПРАВИТЕЛ НА ИК "ОБСИЛИАН": Изпратих годината е 25% ръст на постъпленията
Издателска къща "Обсидиан" е регистрирала ръст на оборота през 2008 г. с 25 на сто, заяви управителят Кристин Василева. Положителните резултати се дължат на добрия подбор на заглавия, които са осигурили реализацията на тиражите. "Обсидиан" залага на качеството, а не на количеството. Ние издаваме около 30 книги на година, .като се стремим да ги увеличаваме с 2-3 заглавия", уточни тя. Сред авторите на издателството са Паулу Куелю, Джон Гришам, Халед Хосейни, които се възприемат добре от читателите у нас. През февруари обаче се забелязва лек спад в продажбите. Според Василева кризата няма да засегне силно бизнеса с книги, защото в такива условия хората се ориентират към по-евтини удоволствия. Тя е на мнение, че в сферата на книгоразпространението се забелязва окрупняване и изчезване на дребните търговци. Въпреки многото негативни настроения книгоиздателският сектор у нас се развива добре. Това според нея се дължи на факта, че след 1992 г. българската книга разчита на частната инициатива. Създава се конкуренция, която принуждава книгоиздателите да дават най-доброто на пазара, от което печели родният читател.
***
Текст под снимка
Броят на издадените годишно заглавия (книги и брошури) у нас през новото хилядолетие Варира между 5000-7000 заглавия.