Млади, образовани, любопитни

Капитал - 14 стр.
Млади, образовани, любопитни

Ася КОЛЕВА

За доставчиците на интернет вие сте просто един IP адрес. Нещо от типа на 192.168.197.42. Тази поредица от знаци е вашата самоличност онлайн. Фигурирате като поредица от цифри в документацията на своя интернет провайдър или пък в изследванията, които следят популярността на сайтовете, които посещавате...
Рекламната индустрия обаче не се задоволява с подобни цифри. Тя иска повече подробности за потребителските навици на живи, платежоспособни хора. Още повече сега, когато прогнозите сочат, че битката за онлайн пазара ще става все по-ожесточена, а интернет медиите са поели своя кръстоносен поход, с който да докажат своето преимущество пред архаичните аналогови телевизии, радиа и печатни издания. Поради тази причина интересът на рекламния бизнес вече преминава отвъд цифрите на вашия интернет адрес и се вълнува силно от личността и предпочитанията ви. Кои са вашите любими виртуални места, колко често ги посещавате, поръчате ли пица с два клика, търсите ли курсовата си работа в Google...
Профилът на интернет потребителя търпи постоянна метаморфоза
Допреди 10-15 години беше лесно да се посочи типичният уеб обитател - най-често очилат компютърджия с висок коефициент на интелигентност и ексцентричен вкус. Днес обаче дори в българското виртуално пространство живеят съвсем нормални хора от най-различни социални слоеве и възрастови групи. Ученици и студенти, жадни за информация, тършуват из най-дълбоките кътчета на глобалната мрежа; майки обменят опит и съвети за отглеждането на децата си и в коя банка трябва да държат спестяванията си; бизнесмени се информират относно последните тенденции в професионалната им сфера, а пенсионирани баби и дядовци откриват магията на социалните мрежи и дистанционната комуникация със своите внуци.
До някаква степен профилът на българския онлайн потребител може да бъде видян в годишните изследвания на "Алфа рисърч" за развитието на интернет потреблението (последното е от януари 2008 г.), представителни за пълнолетното население на страната. Иска ли ви се обаче да научите повече за навиците на българското виртуално общество?
Онлайн предпочитанията С тази задача се нагърби световната пийпълметрична агенция Nielsen Online, която през февруари сключи договор с осем водещи български интернет компании за изграждане на единна система, с която да измерва интернет пазара у нас. Сред участниците в начинанието са "Нет Инфо БГ", "Мейл БГ", "Икономедиа" (издател на вестниците "Капитал" и "Дневник"), "Инвестор БГ", "Уеб медия груп", "Синера", "Дарик нюз" и "Санома Блясък" и по-късно присъединилите се "Диджитъл медиа груп" и "Резон медиа". Общият брой уеб дестинации, които влизат в полезрението на Nielsen Online, е повече от 150.
От началото на април започна и панелно онлайн проучване, което има за цел да покаже средния демографски профил на тяхната аудитория. До момента повече от 40 хиляди посетители на уеб страници, попадащи в портфолиото на някоя от въпросните онлайн компании, са взели участие в анкетата. Засега на база на проучването не могат да се направят пълни заключения за интернет потребителя в България, защото има големи играчи, които по една или друга причина не работят с Nielsen Online. Сайтовете на тези, които работят обаче, обхващат повече от половината български пазар на онлайн реклама. Социодемографски профил
От незапомнени времена битува схващането, че мъжете се разбират по-добре с новите технологии. Резултатите от анкетите на Nielsen Online обаче сочат, че това не е точно така. Силният пол отстъпва по присъствие в интернет пред дамите, които неуморно кръстосват разнообразни по вид и съдържание интернет дестинации - форуми, електронни медии, специализирани сайтове и други. За сметка на това обаче изследването показва, че мъжете са по-активната категория в мрежата.
Според проучването типичният виртуален гражданин е между 18 и 34 години, като в тази група попадат близо две трети от всички сърфиращи. Най-младите обитатели на мрежата (под тази граница) са едва 15.1%, а всеки пети уеб жител е на възраст между 35 и 54 години. В българското уеб пространство доминираща общност са висшистите. Близо половината от анкетираните имат полувисше или висше образование.
София освен физическа столица на България спокойно може да се определи и като виртуална такава, защото 35% от всички участници в допитването живеят именно в най-големия град в страната. Като цяло тенденцията, която се очертава, е, че най-много интернет потребители има в областните градове (80%), за сметка на по-малките населени места. Причините за това са основно ниският доход, липсата на компютри и евтин интернет достъп в тези райони. За сравнение, според доклад на Ofcom - британския телекомуникационен регулатор, миналия месец потреблението на високоскоростен интернет в британската провинция задмина това в големите градове на Острова.
Но да се върнем отново в българското виртуално пространство, където почти половината от интернет потребителите са клалифицирани служители/експерти (26%) и ученици (20.4%). Това са едни от най-активните потребители, които търсят информация, забавление, комуникация и се възползват от различни по вид услуги. След тях намират място студентите с 13.4%, а в дъното на класацията с пренебрежително присъствие са мениджъри от високо равнище, безработни, работодатели и хора със свободни професии. Пенсионерите, които посещават сайтовете на десетте интернет компании, работещи с Nielsen Online, са едва 0.8% от общия брой анкетирани.
Онлайн навици
На първите места в класацията на сайтовете с най-голям среднодневен брой уникални браузъри се нареждат abv.bg (електронна поща), vbox7 (споделяне на видеосъдържание), gyuvech (търсене), aha.bg (запознанства), netinfo.bg (новини), mobile.bg (автомобили), start.bg (портал), mail.bg (поща), elmaz.bg (запознанства). Като цяло разликата в посещението по пол не е фрапираща. Тя се движи в границите между 40 и 60 процента в зависимост от сайта. Въпреки това в първите десет интернет страници мъжката аудитория взима превес единствено в mobile.bg, а всички останали сайтове се посещават повече от жени.
Типични български черти прозират и при анализа на данните относно интернет пазаруването. Всеки трети потребител е търсил информация за даден продукт онлайн, но го е закупил офлайн - недоверието към тази "нова" среда е все още налице. "Цели" 13.47% от анкетираните пък са се престрашили да поръчат и закупят предмет през последния месец. Това показва, че българинът все още се отнася подозрително към пазаруването в интернет, но въпреки това е склонен да се информира в мрежата, преди да излезе на пазар и да изхарчи своите пари офлайн. Крайната цел е нещата да се случват по точно обратния начин - хората разглеждат стоката в магазините, прибират се и я поръчват онлайн.
Доказателство за нарастващата сила на интернет като новинарска медиа е фактът, че 72.17% се доверяват на сайтовете като основен източник на информация за сметка на 36.65%, които научават за актуалните събития от телевизия, 11.13%, които разчитат на радио, 8.64%, четящи вестници и 7.4% - списания. Така че е въпрос на време рекламната индустрия, PR-ът и всички други бизнеси, осребряващи обществените нагласи, също да осъзнаят това. И да облъчат българските уебобитатели със своите таргетирани маркетингови послания и онлайн.
събота, 31 май 2008 04:02:57