сп. BussinesWeek - 61 стр.
Да приберем милиардите на Google
Ще нахраним с тях гладните и ще спасим дори пресата. Нещо против?
Трудни времена. Бензинът струва долар за литър и млякото върви нататък. Ипотеките и потребителското доверие падат надолу, обществените приходи се сриват - град Валехо 6 Калифорния току-що фалира. Какво да прави един кандидат за президент? Ами да потърси в себе си нещо от характера на Уго Чавес. Венеиуелският диктатор блажено експроприира печалбите на петролните компании. Но в САЩ дори при дразнещите печалби при $130 за барел петролните гиганти не са лесен прииел. Питайте жителите на Валдес, Аляска, къде е обезщетението за петролния разлив на Exxon. Така че предлагам да ударим Сп BussinesWeek
стр. данък гигантските печалби на Google. Да, точно на Google. Сам по себе си картел, мегаиграчът е със $ 180 млрд. пазарна капитализация, разполага с огромни средства и се радва на норми на печалба, типични за наркобарона Пабло Ескобар. Нещо повече, кредото на Google "не бъди зъл" е с изтекла годност. На практика неговото печалбарство причи-няВа доста страдания и плаче за възстановяване на справедливостта с един целеви фискален трансфер. Като данъкоплатец, искащ резултати, предлагам следните конкретни мерки. Популяризира твърде свободен печат. Като основния получател на dot-com таксите Google е и основният враг на журналистиката такава, каквато по принцип ценим високо. Цифровата конвергенция и ин-тернет миграцията са сигурно страхотни фрази в един годишен отчет. Но за журналистиката тези идеи са разрушителни." Концепцията, че огромната цена на истинското но-Винарство може да бъде платена от графичната реклама или чрез разпределение на приходите от кутийката за търсене на Google отстрани, е сама по себе си идиотска", казва Крейг Морети, вицепрезидент и старши анализатор в Bernstein Research. He че търсачка-та трябва да се притеснява: до следващата година Google ще управлява или ще посредничи за половината от световната онлайн реклама, която възлиза на $55 млрд. Въпреки че Google печели много пари, компанията няма да плати, за да назначи и пази кореспонденти в Багдад, нито ще плати мартинито на репортера, интервюирал бившата любовница на мениджър на хедж фонд, докато тя го изобличава. През 2007 станахме свидетели на най-големите съкращения на новинарските екипи от три десетилетия насам, а онлайн дейността не се разрасна достатъчно, за да поеме всички вестникари. Приходите от реклама и пазарната стойност на американските вестници и списания бяха успешно присвоени от Google. Инвеститор в голям технологичен хедж фонд обяснява: "Те изпомпват пари в големи количества от всички, а после пръскат обратно по малко и само понякога." Пример: покупката на You Tube за $1.7 млрд. от Google възлизаше на повече от половината от стойността на New York Times Co. u два пъти тази на McClatchy, собственик на 80 вестника. Каква загуба. Каква обида. Плези се на хвърчащите цени на храните. Има зърнена мафия в Мексико и оризови бунтове във фи-липините. Аз самия свалих летвата дотам, че да се примирявам с американско второкачествено говеждо. В същото време екипът на Google се наслаждава на неограничени порции соеви шейкове, макробиотични салати и ризото с манатарки, украсено със златни люспи. Кой казва, че няма безплатен обяд (закуска, вечеря или целодневен достъп до закусвалнята)?
Според Васант Сридхаран от Silicon Alley Insider компанията харчи $70-75 млн. годишно за изхранване на своите 9600 и без това добре платени служители в Маунтин Вю, Калифорния, и в централата в Манха-тан. Дори думата "централа" не може да се сравнява с помпозния Googleplex на Западния бряг: кам-пус с увеселителни къщички с фитнес уреди, стаи за масаж, роял, маси за билярд и футбол на маса, безплатни перални и сушилни. Как си позволява Google тези сметки за храна? "Лесно - пише Сридхаран. - През 2007 компанията спечели $4.2 млрд."
Ако не обложим с данъци подобно разточителство, гладуващите, притиснати от цените независими избиратели биха щурмували Googleplex - и единственото, което ще остане да плува сред млечните шейкове, ще е онзи роял.
Задушава иновацията. Цялата тази разточителност щеше да е разбираема, ако Google нямаше престъпната склонност да задушава прогреса. Горкичкият Microsoft посвети десетилетия, за да ни завещае Word, Excel и незаменимата Vista. Той отблъсна досадните яростни атаки на Netscape и "апаратчиците" от регулаторните органи. За благодарност Google изяде апетитния бизнес с търсачки на Microsoft, наводни системата със своя безплатна алтернатива на Office c отворен код и се кикотеше сатанински, когато династията, която Гейтс изгради, не успя да пипне Yahoo!
Дори и закоравял монополист, Google има повече пари, отколкото може да похарчи. Крайно време е да си върнем част от тях. Останете с тв канала на Конгреса C-Span и ме очаквайте в предаването "Срещи с пресата" на NBC.
петък, 30 май 2008 07:35:32
петък, 30 май 2008 г.
Да приберем милиардите на Google
Етикети: сп. BusinessWeek
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар