Срам

Монитор - 12 стр.
Срам
Ива НИКОЛОВА

Българската журналистика си организира седмица на срама. Колективно и тържествено. Не че не го прави всеки ден поединично с шитите си с бели конци поръчкови изяви. Но сега събра за позора си камери, фотоапарати и микрофони. Та ако у някой гражданин е останала и капка съмнение, че т. нар. четвърта власт изобщо не се отличава от другите три и че всяка сутрин четирите власти стават от едно легло и всяка вечер си лягат заедно в него, да го разсее окончателно. По 24 май БТА събра в Мадрид български журналисти от цял свят и покани на дебатите си политици. На 26 май Съюзът на издателите в България връчи журналистически награди в присъствието на политици. Периодично някой главен редактор или някоя медия честват рождените си дни, а след това страниците и емисиите бълват блудкави репортажи за вълнуващото присъствие на политици. Ето еманацията на материали от този тип след церемонията по раздаването на наградата "Черноризец Храбър": "Шестата церемония по връчването на наградите, известна като българския "Пулицър", се състоя в Народния театър "Иван Вазов". За пръв път тази година наградите бяха не пет, а десет. Церемонията уважиха президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, министърът на културата Стефан Данаилов, столичният кмет Бойко Борисов, управителят на БНБ Иван Искров. До тях в залата на театъра седнаха шефовете на най-големите печатни и електронни медии у нас. Първите държавни мъже пристигнаха две минути преди старта на церемонията. Посрещнаха ги главните редактори на "Труд" и "24 часа" Тошо Тошев и Венелина Гочева, които са съответно и шеф на Съюза на издателите в България, и председател на Академията "Черноризец Храбър". Цитатът е от наградения за принос към българската журналистика в. "Труд", а страницата е гарнирана с една голяма снимка на Първанов, една - с Борисов и Данаилов, една - със Станишев и осем мънички снимчици, наричани на вестникарски жаргон "врезки", на наградените. Което изчерпва въпросите за кого всъщност е била предназначена тази церемония и какво цели цялото това ура-тута. Като оставим настрана нюанса, че навремето такъв текст би се посвенил да публикува дори органът на БКП в. "Работническо дело" за посещението на Тодор Живков в някой трудов колектив и стъпим само на изнесените факти, ето какъв автопортрет си е нарисувала с едри щрихи родната журналистика: Тя е самодостатъчна. Журналистите сами си пишат, сами се четат, сами се награждават и сами си ръкопляскат. Тя е комплексирана. Журналистите не вярват в смисъла на труда си и постиженията си и канят политиците да ги легитимират пред обществото. Тя е сбъркана. Журналистите не бяха почетени от нито един гражданин или група граждани, които изпитват уважение към тях за стореното. Включително и от сестрите от Либия, макар кампанията за тях да бе наградена, защото я направиха медиите, но всъщност тя не беше тяхна, а държавна. Тя е забравила смисъла на своето съществуване. А то е не да прави кампании и да се снима с властниците, а да защитава интересите на гражданите пред властта. Доста срамен облик за претендент да бъде будната гражданска съвест. А най-срамното е, че всички ние знаем това и си го казваме помежду си. От години. Но при нас важи правилото "срещу колега не се говори", за да можем да се правим пред хората на ненадминати, на значими, на почитани. А това значи, че на всичкото отгоре сме и лицемерни, фалшиви и пошли. Също като властта, на която сладострастно и лигаво се отдаваме, вместо да є бъдем коректив. Явно е истина, че няма как всичко в една държава да е с главата надолу, а журналистиката є да е наред. И дори точно обратното - ако журналистиката в нашата държава беше наред, може би не всичко щеше да е с главата надолу.
сряда, 28 май 2008 06:19:47