PR 3.0, или как интернет обърка завинаги PR практиците

Дневник - Компании&Финанси - V стр.
PR 3.0, или как интернет обърка завинаги PR практиците



Международната PR конференция, на която София беше домакин миналия петък, мина под знака на интернет, за който всички бяха единодушни, че е следващото най-голямо предизвикателство пред PR комуникациите. Гостите на форума, организиран от световната PR асоциация (IPRA), си тръгнаха с повече въпроси, отколкото отговори. Защото, ако презентациите на лекторите бяха убедителни в частта си, че онлайн комуникациите ще донесат необратима промяна в работата на PR практиците, то съветите им как това да стане далеч не бяха толкова конкретни. Интернет и новото поколение политически лидери Според собственика на най-голямата агенция за ИТ публични комуникации във Франция „Рюмер публик“ Кристоф Жинисти всяка медийна революция създава ново поколение лидери. „Ако Кенеди беше първият политически лидер, който използва телевизията в своята предизборна кампания, Обама беше първият, който използва интернет толкова иновативно и ефективно“, разказа той. Жинисти обърна внимание, че основният ефект от влиянието на интернет в политиката е, че той направи обикновените хора видими. Ако преди гражданите просто упражняваха правото си да гласуват, сега вече могат да говорят и да бъдат чути. Неговото убеждение беше, че интернет може да доведе нови хора в политиката и това е едно от най-големите му предимства. Говорителят на Съвета за регионално сътрудничество Динка Живалъ смята, че интернет всъщност не може да влияе върху резултатите от вота. „Медиите не са самото послание, те са просто инструмент, за да дадем гласност на посланието“, припомни тя и добави, че е по-важно е да знаеш какви са ценностите на хората, защото в края на краищата всичко опира до човешкия контакт.
Как да управляваш доверието в интернет Оказа се, че бизнесът е не по-малко затруднен, когато стане дума за онлайн комуникации с потребителите. Защото в интернет му се изплъзва контролът върху посланията, които изпраща към публиките. Директорът „Външни връзки“ за Европа в софтуерната компания IBM Джо Ханли призна: „Ужасен съм от това, което представлява Google!“ Той подчерта, че корпорациите трябва да осъзнаят, че те вече не притежават брандовете. „Марките принадлежат на хората“, категоричен беше Ханли. Той отвори нова тема на размисъл на българските PR практици - взаимоотношенията на компаниите с блогърите. „Взаимоотношенията с блогърите са много по-лични и ангажиращи, отколкото тези с традиционните медии“, подчерта той и добави: „И дума да не става, да им изпращате пресрилийзи.“ Джо Ханли обясни, че е много важно да се идентифицират онези блогъри, които имат пряко влияние върху дейността на компанията, и да се осъществи контакт с тях. И разказа за опита на IBM Europe в Дания с жената, списваща най-влиятелния блог за технологии в страната. „Ние просто се опитваме да й бъдем полезни, каним я на интересни събития, помагаме й да се среща с бизнес партньори, да се развива“, издаде подхода на софтуерния гигант той. Защото в крайна сметка независимо от канала, който ще използваш, PR комуникацията се свежда до умението да управляваш доверието на аудиторията.
***
Защо не използвате страницата ми във Facebook
Джим Лофтус не е от хората, които си обясняват успеха на Барак Обама с иновативния начин, по който той използва онлайн комуникациите в предизборната кампания. „Вярно е, че хората на Обама максимизираха ефекта от употребата на интернет в политиката, но това не е нещо, което откриха за първи път“, твърди той и добавя, че това е утвърден инструмент в политическите комуникации от поне десет години. Според него съветниците в щаба на Обама са действали на принципа проба-грешка и те самите са били изненадани от огромното влияние, което е оказал интернет върху тяхната победа. „Не мисля, че го осъзнаваха наистина, преди да започне да работи“, откровен е Лофтус, който е политически консултант и съветник в кампанията на Обама. И е категоричен, че с кандидат като настоящия американски президент няма как да не ти хрумне да се фокусираш изцяло в онлайн комуникациите. „Той не е от политиците, при които можеш да отидеш и да обясняваш: вижте, сър, тук има нещо, което наричаме Facebook, какво ще кажете да го използваме? И той да отговори: Наистина ли, с това ли се занимават децата в днешно време? Ако неговите хора не бяха акцентирали върху интернет, той щеше да им каже, ей, хора, какво правите. Аз имам страница във Facebook, защо не я използвате?“, шегува се Лофтус. Той е категоричен, че тактиците са направили пробив именно в начина, по който са подходили към социалните мрежи.
***
Мненията:
Ралица Ралчева,
управляващ директор на консултантската агенция „Хохегер България“: Голяма част от лекторите бяха пристрастни към интернет като инструмент. Аз обаче не го намирам за панацея и смятам, че има още много въпросителни, преди да посъветвам клиент, независимо от коя сфера, да заложи предимно на интернет инструменти. Това е самоконтролиращ се канал. Аз не мога да гарантирам на моя клиент дали лицето Х, което се представя за 35-годишен бизнесмен, не е всъщност 13-годишен тийнейджър. Но интернет е важен инструмент, който ние прилагаме с много внимание, с уговорки и умерено.
Теодора Коларова,
PR директор в PR агенция V+O Communication:
Експертът по социални мрежи говореше най-практични неща, как да използваме социалните медии на принципа, на който общуваме с приятелите си. Най-голямото предизвикателство е да преодолеем негативното мислене какво може да дойде, ако отворим блог, форум или страница във Facebook, докато клиентите ни искат да имат контрол. Когато се доверяват на PR практик, те обикновено смятат, че ще получат най-доброто, ще извлекат само позитиви. И смятат, че е по-добре въобще да не се говори, ако говоренето ще доведе до нещо лошо.
Стефан Стоилов,
ръководител на звено „Връзки с обществеността“ в „Победа“ АД: При кризата, която обхвана традиционните медии, интернет все повече се налага като канал. Той дава възможност да достигнеш до много по-широка аудитория, но не може да бъде контролиран. Единствено при новинарските сайтове и информационните портали можеш да имаш доверие, но с тях се работи на принципа на останалите медии. Мисля, че българските компании все още не използват социалните мрежи ефективно.