Доц. Георги Лозанов, медиен експерт Сериозното онлайн издание не преписва

сп. Тема - 18 стр.
Доц. Георги Лозанов, медиен експерт Сериозното онлайн издание не преписва

Светослав ИВАНОВ

Г-н Лозанов, има ли българска уебмедия, която вече си извоюва авторитета на хартиен вестник?
- Няма такава интернет медия. Хартиеният вестник продължава да заема специална територия във всекидневието на човека. Печатното издание влиза в ръцете на читателя, в дома му. Затова и около него се създава друго усещане за близост. Интернет не може да създаде подобно усещане, интернет създава усещането за море. В него конкретният глас се губи по-лесно.
По света интернет е силен в това да информира. Хартиените вестници вече отдавна не са средство за информация. Те са средство за идентификация. Когато си купиш вестник, ти все едно гласуваш за него като за партия. Отделен въпрос е доколко нашите вестници имат потенциала да реализират тази своя задача - чисто професионално и на ниво модел. Във всички случаи обаче отношенията на читателите с традиционната преса са много по-интимни в сравнение с тези към онлайн изданията. Затова и на новите медии им е трудно да се превърнат в реален конкурент на печатните.
Засега битката за кадрите също още е твърдо в полза на традиционните издания. Когато се каже, че един журналист работи във вестник, всички ние си представяме, че става дума за хартиен. Никой не допуска, че става дума за онлайн издание. Ако репортерът попадне в такова, засега това no-скоро се прие-
ма за компромис. Още не е дошло поколението, което ще обърне това мислене. Макар че тътенът от стъпките му вече започва да се чува. Той дори започва да става все по-силен.
Разбира се, отделни уебмедии вече започнаха да бъдат важни. Преди всичко бих споменал mediapool.bg. Особено ако, както стана с него, уцели една опразнена от присъствие ниша на стабилно говорене от десни позиции. Къде защото се стреми към обективност, къде от комформизъм, 6 хартиените медии няма толкова ясно изразено говорене.
И още нещо. Електронните вестници още не могат да влияят на общественото мнение така, като го правят хартиените. През интернет версиите си обаче традиционни издания като „Дневник" разширяват авторитета си. Сдво-яването на хартия и виртуалност в момента е по-добрата формула, отколкото да се разчита само на едното или само на другото. Вестници като .Дневник" може и да не увеличават толкова много читателите си, но усилват влиянието си.
В какво тогава е силата на уебмедиите?
- От тях се очакват отделни ключови публикации. Около тези публикации обикновено се вдига голям шум, но въпреки това вестниците не могат да си позволят да ги публикуват. Затова ресурсът на интернет изданията е в говоренето отвъд границата на позволеното. Те са силни в отделни удари и в реакциите на форумите под тях. Там често пъти статията изведнъж се превръща в много статии. Понякога дори след текста на автора се казват нещата, които дори и той, въпреки че е в интернет, не си е позволил да съобщи. Това, разбира се, се случва наред с многото глупости, които можем да видим в подобни форуми.
Кой от кого краде повече - интернет изданията от традиционните вестници или обратното?
- Когато електронните вестници се появиха, те бяха нещо като малкото дете на хартиената преса. И очакваха тя така и да се отнесе към тях. Докато разпозна каква заплаха всъщност носят със себе си, пресата и се държеше така. Първоначално идеята бе онлайн изданията да си създадат свои авторитети, а вестниците от време на време да ги публикуват и да пишат под статиите, че това идва от еди-кой си електронен вестник. Постепенно обаче хартиената преса се отказа от този план. А след това се получи обратният трафик -текстове от традиционните медии започнаха да влизат в уебизданията, за да усилват авторитета им. Така тежките коментари на всекидневниците започнаха да живеят втори живот, тъй като под тях се намираха интернет форумите. Логиката на собствениците на уебмедии вероятно бе авторитетите от вестниците да бъдат хвърлени още веднъж на лъвовете, този път във виртуалното пространство. За съжаление много от тези сайтове се оказаха хилави и не успяха наистина да вдъхнат този втори живот на анализите. Част от тях и досега паразитират на гърба на пресата, без да създадат свой потенциал, собствен кръг от автори и т.н,
Затова в момента всичко опира до това кой докъде е готов да стигне. Вестници като Mediapool например никога няма да си позволят да препечатат нещо от друго място. Електронните вестници, които искат да трупат авторитет и да се самоуважават, се пазят от това.Тук възниква и въпросът с авторските права. Той е доста сложен и в него има множество проблеми. Правният живот на виртуалния свят все още е голяма енигма. Мътилка е и нещата все още трудно се регламентират. Един от неизяснените въпроси е дали всеки собственик на сайт може да вземе и да качи в онлайн изданието си текст, който вече е бил публикуван някъде? От една страна, пределно ясно е, че всеки текст е ресурс на медията, която първа го е публикувала. От друга страна, питам се има ли право авторът да спре разпространението на вече казани от него мисли и думи? Виждал съм мои статии, публикувани на определени места, които се препечатват и в други онлайн издания. Някои от тези издания аз определено не харесвам. Нямам проблем с това, че те са използвали мой текст, но все пак се питам - как трябва да постъпи човек в такива случаи?