Мира Баджева, журналист: Вестникарската сергия е пожълтяла и вяла

Поглед - 18 стр.
Мира Баджева, журналист: Вестникарската сергия е пожълтяла и вяла

Евелина СТРАХИЛОВА

- Мира, стартирахте ударно първия брой на „Отпечатъци" с темата за жълтата преса. Уцелихте ли десетката, или, напротив - създадохте си повече главоболия?
- О, на мен главоболията ми действат освежаващо. Нали знаете поговорката: „Който го е страх от мечки, да не ходи в гората". Ами аз си се разхождам из гората и никак не ме е страх, понеже съм свободен човек. Съзнателно търсех за старта на предаването провокация, някаква медийна тема табу, по която до този момент малко е говорено публично. Целта ми беше резонанс и си го получих.
- С какво провокирахте гнева на издателите на в. „Уикенд", че дори се заканиха да ви съдят? Всъщност има ли заведен съдебен иск срещу вас?
- Не знам почти нищо по въпроса. Един колега от сп. „Тема" ме потърси за коментар и от него научих, че издателите на „Уикенд" били внесли някакъв съдебен иск някъде. Това ме учуди. Моят последен контакт с тях беше в редакцията на „Уикенд". Те предпочетоха, вместо да дойдат в студиото на „Отпечатъци" на живо в неделя сутрин, да запиша единия от двамата съдружници. Оттогава нито той ми е звънял, нито съм получавала писмо да не излъчвам интервюто, както той твърди пред „Тема". За мен няма казус. Не е стояла дилемата да пусна или не този запис, понеже те не са искали от мен да не го правя. Но покрай скандала с книгите за Лили Иванова научих от вестник „24 часа", който цитираше специалисти по авторско право, че интервюто е интелектуална собственост на интервюиращия, а не на интервюирания.
- Не ви ли се струва, че допреди излъчването на предаването ви темата за жълтата преса не се обсъждаше така открито?
- Доскоро сериозните медии се правеха, че жълтата преса сякаш не съществува. А тя отдавна е значим фактор на влияние върху обществото с големите си седмични тиражи, макар че жълтите издания така и не успяха да реализират успешен всекидневен проект. Сега обаче в колегията все по-често се следи и цитира „Уикенд" - ето ви една новост. А и някои кръгове предпочитат именно неговите страници, за да пуснат в пространството определена новина или интерпретация на събитие. Все повече сериозни наблюдатели анализират феномена „таблоиди". Метаморфозата на тази преса от „жълта" в „масова" ми напомня пътя на някогашната презряна чалга до легитимирания днес попфолк. Всичко е свързано с парите, разбира се. Издаването на таблоиди е печеливш бизнес, при който се печели от продажба не на рекламна площ, а на книжно тяло. Жълтите издатели почнаха да реинвес-тират печалбите си и да професи-онализират редакциите си, макар да са още много далеч от стандартите. А там където има пари, има и интереси. Затова те също са вече част от схеми, гравитират около конкретни политически фигу-
ри или лобита. Този филм сме го гледали много пъти.
- Трудно ли е да се коментират печатни медии?
- Да. Дълги години наблюдавах и анализирах българския политически живот, затова мога да направя сравнението - по-трудно се коментират медиите у нас, отколкото политиците. Някои хора от пресата скачат до тавана дори не от цяла, а от половин критична дума само, казана по
техен адрес в ефир.
- Вие сте пишещ журналист. Чувствате ли се на място в новата си роля на тв водеща?
- Ами телевизията изисква съвсем друг вид нервна система и реакции, но май ми понася. Живият ефир качва адреналина до небето, затова са нужни хладнокръвие и устойчива психика. Освен това си абсолютно зависим от техниката и хората, с които работиш в екип. Това е голямата раз-
лика, понеже журналистът от печата обикновено разчита само на себе си за написването на един текст. Не подозирах баналната истина - колкото и да си подготвен, техниката винаги може да те провали.
- Изразявате личната си позиция в „Отпечатъци". Може ли водещият да си позволява субек-тивност?
- А защо да не може? Водещият в едно дискусионно предаване, каквото е „Отпечатъци", не е кон-ферансие. Все едно във вестника да не можете да напишете личното си мнение и да се подпишете под него. Нали там също защитавате определена теза, търсите най-убедителния начин да я аргументирате, няма лошо да проявите и емоция. Мина времето на сухото и скучно писане и говорене. Журналистът е субект и има право на су-бективност. Ако се ползва с добро име, ако е заслужил доверието на аудиторията, може само да й помогне да се ориентира по-добре в даден проблем. Друг е въпросът, че аз винаги търся баланс на позициите в студиото. Стремя се да дам възможност на зрителите да чуят цяла палитра от гледни точки и сами да изберат онази, която е най-близка до собствените им възгледи.
- Защо все по-малко журналисти застават с името си и отстояват мнението си?
- Предполагам, че причините са различни - някои нямат нито
необходимия бекграунд, нито постоянството да го натрупат, други имат проблем със самочувствието, а трети просто ги мързи. За да отстояваш мнението си, е нужен характер, нерв. Трябва да ти пука. Иначе какво правиш в тая професия - по-добре навреме я смени.
- Как виждате вестникарската сергия сега? И каква беше преди?
- Вестникарската сергия е пожълтяла и вяла като цяло. Преди беше друго - имахме по-добри учители от сегашните. В професията имаше повече мъже. И ярките автори бяха повече, гласовете им се чуваха по-надалеч, имаше значение какво казват. Много от тях напуснаха кораба за жалост.
- Защо според вас падат тиражите? Продуктът ли е лош?
- Хората се умориха да поглъщат лоши новини. Тоя черен прочит на света, който попиваме от вестниците, взе да идва на всички в повече. Алтернативата не е в жълторията, а в нормалността. Този постоянен стремеж към извънредното, уродливото, скандалното повреди самата аудитория, увреди сетивата й. Освен това телевизията, списанията и ин-тернет забиха своите пирони в ковчега на всекидневниците. Разбира се, слуховете за тяхната смърт все още са твърде преувеличени. Но има и криза на доверието към печата като цяло не само у нас, а и в световен план. Кризата на доверие се отнася всъщност към целия естаблиш-мент - финансова система, политически и държавни институции, партии, медии...
- Как „Жената днес" успява да поддържа читателската си публика толкова години? С какво печели пред останалите десетки женски списания, които заливат пазара?
- За една 64-годишна марка не е трудно да има лоялна аудитория. Още повече че това е списание за четене, не за прелистване, а такива много на нашия пазар няма. Тайната е още в адаптивността на „Жената днес" и способността й да се обновява. А също и в широкия кръг класни автори - ние сме много взискателни към качеството на текстовете. Впрочем „Жената днес" е не само списанието на поколения български жени, но и мъже. Нямате представа колко мъже са ми казвали, че „Жената днес" е било любимото им списание - с най-хубавата хартия за фунийки.
- Издател на 4 списания, главен редактор на „Жената днес", продуцент, автор и водещ на тв предаване... Не ви ли идва в повече натоварването?
- Честно казано, идва ми. Но какво да направя, като съм максималист?! Интересно ми е постоянно да усвоявам нови неща и да разширявам хоризонта си. Обаче мога и да се отказвам с лекота, ако изгубя интерес към нещо или го сметна за изчерпано като опитност. Вече не поглеждам с гняв назад, каквото и да ми се случи. Гледам само напред и си прощавам за всичко.